Узаконена алчност

Протестите срещу застрояването на България станаха всекидневие. Вчера варненци се вдигнаха за кой ли път срещу нови сгради в Морската градина, завчера бяха софиянци срещу идиотския небостъргач в "Стрелбище", преди това хората настръхнаха срещу искането да продължи плътното бетониране от Китен та до Приморско, в кварталите "Младост" и "Дружба" в София, или в Пирин и Рила войната е вече постоянна... Едно и също навсякъде - нови устройствени планове, реституции на три пъти обезщетявани терени, заменки, превръщане на земеделските земи в строителни плацове, удобни вратички в законите за всякакво беззаконие. А после хиляди гледат на осем метра от прозореца си гащите на съседа насреща. Апетитите унищожават поред де-що има градинка или зелена площ. 
Може ли нормален човек да запише в закон, че ако един имот е на ъгъл между две улици, забраните за високо строителство не важат?! Такъв текст очевидно е пробутан в парламента в угода на конкретен човек, с конкретен имот, на конкретен ъгъл. Може ли на държавно екоминистерство да му дойде наум да разреши застрояване на красивото Аркутино над р. Ропотамо? Може ли депутат "патриотар" да иска със законова врътка да довърши бетонирането на Камчия, Карадере, Иракли и т.н. - общо на 1880 имота връз дюни и край плажове по Черноморието?! Може, ако някой братовчед или платежоспособен "инвеститор" им е хвърлил око. "Бизнесът губи туристи, печалби и развитие от забраните" - това е само фалшива индулгенция за безобразията, понеже по света добре се знае, че развитието на печеливш туризъм не идва непременно чрез застрояване. Напротив.     
Цинично е, че законът, чрез който собственици продават "бащината нивичка" на поредния богаташ, да строи на нея замъци в мутробарок, се нарича Закон за ОПАЗВАНЕ на земеделските земи! Освен алчния ламтеж за пари, този закон нищо друго не опазва. Затова пък погазва откровено обществения интерес. Ако проследите пък година след година промените в реституционните закони и в тези за устройството на територията, ще видите как са отпадали забрани за ново строителство в жилищни квартали, строени някога като комплексно архитектурно съоръжение; как са рязани защитени територии в национални паркове. Все в угода на алчността. И на платежоспособните милионери. Те винаги се оказват законни. Особено в съда, откъдето звън на банкноти няма как да се чуе. Понеже съдът е неподсъден.
Един е изходът. Ще се намерят ли наистина народни депутати, които да върнат в Закона за устройство и застрояване на Столичната община забраната да се "уплътняват" старите жилищни комплекси с ново строителство в градинките между блоковете? Като искат да разширяват София, празни терени вън от комплексите - бол. Безапелационна забрана за ново строителство и по плажовете изключителна държавна собственост, в национални и градски паркове! Така правят хората по света навсякъде, където има въздух, гора и красота. И печелят от това.