Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Октомври 2017 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Глобус

Духът на омразата

Шарлътсвил показа, че единствено "великото" нещо, което Тръмп докара в САЩ, е надигащият се расизъм

Галина Младенова

22. Август 2017 , брой: 163   449   0



"Джейсън Кеслър донесе в нашия град духа на омразата. Той заплаши живота на хората с черна кожа. Свободата на словото не защитава речи, които подбуждат към омраза". Това заяви един от ръководителите на американското демократично движение Джеф Уайндър след трагичните събития в американския град Шарлътсвил, щата Вирджиния.
Сблъсъкът между националистите, белите супрематисти, куклуксклановци и откровени фашисти далеч не е първата и, изглежда, няма и да е последната в Америка. Този път десните се събраха в малкия, предимно либерален град, Шарлътсвил за трети път, за да протестират срещу готвещото се демонтиране на паметника на генерал Робърт Ли, командавал конфедератите по време на кръвопролитната гражданска война в САЩ.
Паметници на герои на Конфедерацията са били премахвани и преди, вярно, че това по-често е ставало по тъмни доби, за да се избегне недоволството на местни жители. Монументът на Робърт Ли, главнокомандващ армията на Конфедерацията, обаче е нещо друго. За него се разказват легенди и той се смята за символ на борбата "за правото дело" - независимия път на южната част на САЩ. И до днес много от жителите на такива южни щати, като Вирджиния, почитат героите на Конфедерацията и издигат знамената на тази квазидържава по къщите си. Знамето на Конфедерацията днес се смята и за символ на расизма, тъй като в гражданската война южните щати са воювали за запазване на робството.
Съвременните американски историци обаче са доста критични към личността на генерал Робърт Ли. Знае се, че генералът е бил робовладелец, при това се отличавал с особена жестокост: разделял семейства и използвал мъчения за наказание. Именно заради противоречивата роля на Ли в историята било взето решение за демонтиране на паметника му в Шарлътсвил. Нещо, което ужасно не се хареса на привържениците на идеята за изключителната роля на бялата раса.
Предчувствайки, че градът е изправен пред сериозна опасност, властите се опитаха да откажат на Кеслър и групировката му да организират демонстрации в т.нар. Парк на освобождението, където се намира паметникът. Съдът обаче взе страната на крайно десните и нещата бързо ескалираха.
Още в ранни зори участниците в контрапротеста, в това число привържениците на движението "Животът на черните също е важен", се събраха и тръгнаха към Парка на освобождението. По същото време почти във всички квартали на града белите националисти също маршируват към парка. Тълпата носеше запалени факли и скандираше лозунги като "Важен е животът на белите".
Очевидци споделиха, че привържениците на идеята за превъзходството на бялата раса повече приличали на армия, готвеща се да превзема града, отколкото на мирни демонстранти. "Белите националисти и расисти бяха въоръжени по-добре от полицията на щата", призна и губернаторът Тери Маколиф.
Всичко започва с обичайните в такива случаи сбивания между двете групи, полицията не изглеждаше особено разтревожена и гледаше да се намеси, само в краен случай. До момента, в който един от белите "герои" не насочи автомобила си към тълпата контрапротестиращи. Под гумите намери смъртта си млада девойка. После се разбра, че извършителят е привърженик на нацизма.
"Тук дойдоха хора, за да предизвикат хаос и зло", оплакаха се властите в града.
Сблъсъците предизвикаха бурна реакция във всички щати. Губернаторът на Вирджиния Тери Маколиф поиска да се демонтират всички паметници в щата, посведени на лидерите от Конфедерацията. Според Маколиф те са се превърнали единствено в символи на "омразата, разделението и насилието". Джим Грей, кмет на град Лексингтън, щата Кентъки, от своя страна заяви, че планира да демонтира два паметника на военачалници конфедерати - генерал Джон Морган и Джон Брекинридж.
В Конгреса също се разтревожиха. Там решиха на 12 септември да се свика заседание за борбата с екстремизма, включително и с "домораслия тероризъм".
Часове след събитията в Шарлътсвил бившият американски президент Барак Обама реагира, като разпространи на своята страница в туитър послание, в което цитира известните думи на първия чернокож президент на ЮАР Нелсън Мандела: "Никой не се ражда с омраза към друг човек заради цвета на кожата, произхода или религията. Хората трябва да се научат да ненавиждат, и ако могат да се научат да ненавиждат, то те могат да се научат и на любов. Защото любовта е по-естествена за човешкото сърце, отколкото нейната противоположност".
Туитът му получи над 3 милиона харесвания и този брой расте непрекъснато.
А какво направи днешният стопанин на Белия дом? Президентът Тръмп, който по време на тези събития беше на почивка в едно от своите голф имения, обяви кратко в туитър, че той е против всякакви прояви на нацизъм и фанатизъм. "Такова насилие не трябва да има в Америка", написа той.
И цяла неделя президентът мълча. Вместо него "работиха" министри, конгресмени и дори съпругата му Мелания. Мълчанието на Тръмп бе възприето като знак на съгласие с тези, които превърнаха мирния Шарлътсвил в гнездо на расизма. Всички обаче обърнаха внимание и на факта, че в града десните демонстрираха с плакати с неговия лик, те побързаха и устно да припомнят, че именно те са осигурили победата на Тръмп на президентските избори.
В Белия дом разбраха, че в случая мълчанието явно не е "злато". В първия ден на миналата седмица Доналд Тръмп все пак осъди насилието в Шарлътсвил и под натиск на медиите дори изброи някои от участниците в трагичните сблъсъци - ку- клукс-клан и неонацистите. Той обясни мълчанието си с необходимостта от по-конкретни факти. На следващия ден обаче американският лидер обяви, че вина за трагичните събития имат всички участвали в сблъсъците - и десните, и протестиращите срещу тях.
С други думи - в понеделник осъждането на крайно десните явно дойде от съветниците на Тръмп, които бяха препоръчали на президента какво трябва да се каже, за да се намали напрежението след насилието в Шарлътсвил. А във вторник президентът каза това, което мисли.
Още по-стряскащо е, че Тръмп не направи никаква разлика между расистите и тези, които им оказват съпротива. Ето защо думите му бяха възприети като насърчаване на десните, атакували Шарлътсвил.
Позицията на Тръмп предизвика гневна реакция в света. Дори и най-верният му съюзник, британската министър-председателка Тереза Мей, не се съгласи, че тук може да се постави знак на равенство. Едва ли обаче трябва да се учудваме на думите на американския лидер. По време на цялата предизборна борба в САЩ миналата година мнозина наблюдатели предупреждаваха, че расистките изявления на Доналд Тръмп могат да въвлекат страната в гражданска война. Тръмп спечели изборите и влезе в Белия дом. И ето, че битката започна. В социалните мрежи негови привърженици вече подчертават новото си значение с хитлеристкия поздрав и открито се обявяват за етнически чистки.
"Алтернативните десни са нова заплаха. Днес в Белия дом седи гангстер с десни възгледи, който насърчава тези хора. На тях им се струва, че те вече имат право да демонстрират омразата си към другите хора и, може би, дори да им вредят. Ние живеем в опасно време", предупреди тези дни професор Уест от Харвард.
"Ако Господ е справедлив, тръпки ме побиват за моята страна", признал навремето Томас Джеферсън. Думите му са стряскащо актуални за днешна Америка.

Войната срещу робството

Американската гражданска война избухва "някак си в спора за робството", по думите на самия Линкълн. Докато по-развитите северни щати премахват робството и се обявяват за единство на нацията, Югът иска да запази правото си да държи роби. "Когато са писали Конституцията, змията на робството е лежала спяща под масата", ще напише по-късно американският автор Джон Джей Чапман.
След като през ноември 1860 г. Ейбрахам Линкълн, отявлен противник на робството, е избран за президент, 11 южни щати се отцепват. Те обявяват Джеферсън Дейвис за президент на тяхната Конфедерация и потвърждават правото си да държат роби. На 12 април 1861 г. части на Юга нападат федералния контингент във Форт Съмтър, Южна Каролина, което поставя началото на гражданската война. Следват множество сражения с огромни човешки загуби и за двете страни. На 1 януари 1863 г. президентът Линкълн обявява робите в южните американски щати за свободни хора, но сраженията не спират. При своя поход през южните щати войските на Севера унищожават всичко по пътя си: избиват хора и добитък, опожаряват ферми и разрушават градове като Атланта и Чарлстън. И така до поражението на Юга, чиито войски се предават след битката при Ричмънд на 9 април 1865 година. "Войната свърши! Бунтовниците отново са наши сънародници!", обявява генералът от армията на Севера Юлисис Грант след капитулацията на Юга. Само пет дни по-късно обаче привърженик на Юга прострелва президента Линкълн от упор в главата.
В тази гражданска война, избухнала "някак си в спора за робството", загиват 600 хиляди американски войници. Но тя убива и робството - то е окончателно забранено по силата на поправка в Конституцията, според която всички, родени в САЩ, хора, без индианците, са равни пред закона. Но както показва историята, тази юридическа стъпка се оказва недостатъчна - расовите различия и социалната дискриминация в САЩ и до днес не са изцяло премахнати.


Служители на чистотата премахват надписите от постамента на вече демонтираната статуя на Джексън Лий в Балтимор. С черен спрей някой е написал "Животът на черните също е важен". Паметникът беше разрушен след събитията в Шарлътсвил


32-годишната Хедър Хейър загина, след като мъж се вряза с колата си в група протестиращи срещу митинг на бели националисти


Хиляди американци участваха в демонстрации в цялата страна срещу надигащия се расизъм


Паметникът на Робърт Ли, заради който десните организираха шествието си в Шарлътсвил
БГНЕС


Колата, шофирана от неонацист, която се вряза в тълпата

Шарлътсвил показа, че единствено "великото" нещо, което Тръмп докара в САЩ, е омразата

Има само една страна, пише на плаката на този американец, който не е съгласен с президента си
БГНЕС

 

 

Глобус

  • Кризи и знаци - има ли обаче кой да ги прозре?
    17. Октомври 2017 203
    335
    0

    Европа и ние - такова е общото възприятие сред българите. Не се идентифицираме с процесите по вземане на решения в Евросъюза и гледаме на Брюксел като на нещо отделно от нас, спускащо нареждания. А не бива да е така - убедеността си в това изрази евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев на дискусия "Предизвикателствата пред ЕС в началото на новия...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"