Един осетинец в Българското опълчение

Христо Цеков

Навлезли в 140-годишнината от Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. и препрочитайки летописа на войната, измежду десетките, стотици и хиляди имена с особено чувство на преклонение си припомняме за осетинеца Николай Дудар Караев, роден през 1848 г. в село (аул) Цамад, Олчинско селение, Владикавказки окръг, Северна Осетия. Едва 19-годишен през 1867 г. постъпва на служба в Кавказката милиция. През 1873 г. участва в руските походи срещу Хива (в южната част на Узбекистан) в отряда на генерал Апенков, а след две години, през 1875 г., вече е доброволец във въстанието в Босна и Херцеговина. С всеки изминал ден у него се оформя убеждението, че трябва да бъде там, където се воюва за свобода и справедливост. Възглед, който му отрежда от 1 септември 1876 г. да се включи в редовете на Доброволческата бригада на полк. Медведевски в Сръбско-турската война 1876 г. По-късно преминава в летящия отряд на полк. Андреев. След примирието остава в кавалерията като ординарец на същия началник. За участието си във войната получава сръбски сребърен медал "За храброст" и е назначен в сръбската армия на служба с чин подпоручик.

...Буквално в навечерието на обявяване на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., на 22 април 1877 г., Николай Дудар Караев подава молба-докладна записка до ген. Н.Г. Столетов за постъпване като доброволец в Българското опълчение. По същество молбата му е удовлетворена и на същата дата е включен в 6-а опълченска дружина. След няколко дена, на 1 май, е зачислен в 3-та дружина, 4-а рота. Между другото при това кадрово разместване получава званието портупей - юнкер, и се включва в обучението на доброволците българи опълченци за носене на кавалерийската служба. Да отбележим, че той се включва в българското опълчение заедно със собствения си кон, с който е тръгнал от родния си дом.
Със започване на военните действия Караев е ординарец на командира на дружината подполковник Калитин. Преди боя при Стара Загора на 19 юли 1877 г. е включен в група за разузнавателна акция. Той е един от бранителите на Самарското знаме, след смъртта на Павел Калитин. Лично съдейства за спасяване на тежкоранения ротен командир Анатолий Стесел, като му дава своя кон и продължава да се сражава. Изпаднал в обкръжение от турците, Караев успява да си пробие път и да се изтегли при своите. След боя при Стара Загора Караев става ординарец на командира на 2-ра бригада полк. Леонид Вяземски, с когото през август 1877 г. участва при отбраната на Шипка. Оценката за прякото му участие в това сражение е висока. С възпламеняваните от него фугаси на връх Шипка е отбита първата значителна атака на турците и е нанесена забележима загуба от противниковите аскери. Горещите летни дни допълнително усложняват атмосферата на бойното поле. Липсата на вода, а и единственият извор е под турски контрол, положението става още по-сложно. Осетинецът Караев, предвождащ десет души опълченци, с вихрена атака успява да отбие турците от извора. Съществен момент, който е намерил място в личното досие на Караев, където е посочен неговият принос за преодоляване на "водната" криза. Николай Караев е ранен два пъти: един път в главата и втори път в левия крак. След болничното лечение в Габрово отново се връща в армията. Между другото за бойните качества на Балканския военен театър Осетинския дивизион получава "Георгиевско знаме".
След болничното лечение в Габрово Караев е отчислен от 3-та опълченска дружина и постъпва като ординарец при командира на 1-ва бригада в 1-ва Гвардейска пехотна дивизия принц А.П. Олденбургски. Участва в сраженията при Телиш, Плевенско, като конник от Владикавказкия казашки полк. За признанието към стореното по време на войната за освобождението на България, говорят многото отличия в това число военният орден "Св. Георги", почетно оръжие, удостояването му с руски, румънски, български, сръбски и френски ордени и медали и военни кръстове за войните през 1876, 1877, 1878 г.

...След края на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Н.Д. Караев се установява да живее в Санкт Петербург. По предложение на главнокомандващия армията Николай Николаевич до бившия военен министър граф Милютин на 8 октомври 1880 г. е произведен в званието прапоршчик (младши офицер) от руската милиция. На 1 януари 1883 г. постъпва на служба в охраната на царския дворец, където е до март 1905 г. Като пенсионер постъпва в попечителството на народната трезвеност и е командир на открития към него народен дом. Автор е на спомени от Руско-турската освободителна война. Неговият "Дневник на опълченеца" зарежда с духовна енергия неговия син, генерал Георги Караев, продължил войнските традиции на своя баща. По примера на баща си ген. Караев е на горещите места в руската история. Участва в Първата световна война, във Великата октомврийска социалистическа революция 1917 г., един от защитниците на Ленинград по време на Великата отечествена война 1941-1945 г. Впоследствие е активен участник в укрепване на българо-съветската и българо-руската дружба, с няколко български отличия, между които орден "Г. Димитров" и паметен юбилеен медал в чест на 100-годишнината от рождението на великия син на българския народ Георги Димитров.
Николай Дудар Караев умира през 1919 г. в Петербург на 70-годишна възраст.