Пестене от здраве

Здравната система на никоя държава по света не може да се похвали, че парите й стигат. Българската също. Затова стремежът е максимално да се пестят парите, за да стигнат за всички.
Истинските проблеми идват, когато здравноосигурен поиска да се възползва от правото си на лечение зад граница в случай, че у нас не се предлага такова. По-упоритите търсят правата си и макар след години, получават възмездие. Тогава касата или МЗ плащат обезщетения, а потърпевшият и обществото са удовлетворени. Но парите излизат пак от джоба на данъкоплатеца. Тогава човек се пита "Де го Киро на кирия?" Уж държавата и общественият фонд пестят парите на гражданите, събирани от данъци и осигуровки, а после им плащат обезщетения. Та понякога и с лихви. Не е ли по-добре своевременно да платят за лечението на болните колкото е необходимо, та хората да се излекуват. Така те ще могат да се върнат на работа и да създават продукт, да плащат данъци и осигуровки, вместо да боледуват дълго, човек от семейството също да не работи, за да се грижи за болния, което поглъща допълнителен финансов ресурс?
Никой не е спечелил от пестене на пари за здраве.