Спасението на давещите се...

Телефон 112, който сега, както разбираме, е станал повод министърът на вътрешните работи Валентин Радев да бъде "притискан" от обслужващата фирма, не вълнува никого. Ама съвсем никого. Не вярвате ли? Хайде пак да помислим. От близо година този телефон, за който се похарчиха сума ти пари; който е уж общоевропейски; който уж беше в наша полза, не работи нормално. Това се признава официално, публично, всички цъкат с език, псуват и... нещата си вървят. Да сте видели гневни тълпи пред Министерския съвет, скандирания, камъни да летят. Нищо такова няма, братя и сестри. Щом не става дума да се сваля правителство с участието на БСП, никой не ще да си вдигне задните части, пък ако ще от това да зависи животът му.
А в случая става дума точно за живота на хората. Още от миналата година се появиха поредица от съобщения, че въпросният телефон е буквално "колабирал", нищо, че сега министър Радев казва, че той "работел добре". Системата не работела добре, паметта за съхраняване на записите била прекалено малка и изобщо програмата на чудо-телефона не действала, както се предполагало. Това са все констатации на предишния гербаджийски министър на вътрешните работи - Румяна Бъчварова от лятото на 2016 г.
Е, след като мина една година, какво чуваме - че фирмата изнудвала министъра, защото се възползвала от това, че предстояло българското председателство на ЕС. Нали си представяте как управляващите се гърчат, щото в страната, председателстваща ЕС, не функционира нормално един от най-важните обществени телефони. И онези са ги хванали, дето има една приказка, за меките части. И накрая вероятно ще се разберат за парите, защото в наше време винаги и навсякъде става дума "за едни пари". И фирмата ще започне да обслужва нормално телефон 112.
Обаче я си представете, че нямаше председателство. Какво щяхме да правим? Министерството и фирмата щяха да продължат да спорят за цената и качеството на услугата, а хората щяха да продължават да си псуват, заради забавената реакция, обърканите адреси и други такива, които понякога водят до фатален край.
Впрочем, тука възниква следният въпрос. Защо държавата трябва да преговаря с частна фирма, да пуска обществени поръчки, да бъде стисната за едни пари, за да даде после още повече, както става в момента, след като тази система можеше да бъде държавна. Тя трябва да бъде държавна. Подобни телефонни системи са част от националната сигурност и те не може да бъдат оставени в частни ръце, въпреки контрола на МВР.
Обаче в страната, където държавно е мръсна дума, дори не искат да се обсъжда такава идея. Ерес е сигурно. Или просто така няма да могат да осигурят прехрана за някой от "нашите", т.е. от "техните". Нашите ще се научат да не боледуват. Те направо ще си умират.