Автоизписаният образ на твореца

Пенчо Чернаев

Популярна е мисълта на един световно известен поет: "Който иска да знае моята биография, да я търси в стиховете ми."
Тия думи напълно важат и за Христо Черняев, само че искам да разширя словото поет и да го заменя с творец, защото биографията на Христо Черняев се съдържа по същина и в неговата проза и публицистика - с мислите и идеите, с художническите и гражданските му позиции.
Повод за тия размисли е книга му "Образи от слово". В нея той е в целия си висок ръст на лирик, есеист, портретист, публицист.
За него не е достатъчно да кажем, че има извоювано достойно място в българската литература. Абсолютно нужно е да се уточни и допълни, че то е сред имената на водещите съвременни майстори на перото.
"Образи от слово" е категорично потвърждение за огромния влог на Христо Черняев в родната ни художествена словесност. Той е автор на близо 40 книги с лирика, есеистика и публицистика, между които поемата "България", "Гергьовски дъжд", "Прости радости", "По чукари и пътеки", "Апостоли на българския дух", "Бродник"... На отделен ред трябва да се отбележат неговите "Гладни стихове", откроили се като едно от най-добрите постижения на българската гражданска лирика през последните десетилетия.
В "Образи от слово" поетичните творби на автора са застъпени пределно пестеливо, предимно като посвещения на колеги и приятели, но сред тях са "Паметникът на Яворов в Поморие", "Чувство", "Море и суша", "Петрич", "Бразди", "Зеленият дом", "Орфееви скали" - предостатъчни да представят високата класа на авторовата поезия. За читателите много любопитна ще е споделената от автора история на знаменитото стихотворение за кончето, предизвикала навремето широк обществен отклик.
С много топлота и искреност е написан автобиографичният раздел, където греят образите на майката и бащата, на босоногата детска компания по варненските пясъци, на колегите от първия курс за млади писатели, портретите на знаменити предшественици в издателство "Български писател".
Знайно е, че Христо Черняев е един от най-страстните, последователни и неуморими български туристи, обходил пешком надлъж и шир родната земя. Основателно в един от разделите той е включил някои от най-хубавите си пътеписи - "Клисура", "Търновград", "Вихрен", "Към Мусала"... Написани емоционално и с майсторство, те говорят красноречиво за авторовата обич към българската природа и изобщо към България.
Безспорно най-високо трябва да бъдат откроени очерците, есетата и портретите на Христо Черняев за първенци на българското художествено слово и дух, с които той е общувал и ги познава отблизо.  Тук са неговите спомени за Атанас Далчев и Александър Муратов, за Ефрем Каранфилов и Ламар, за проф. Сава Чукалов и Николай Зидаров. Авторът е съхранил една от най-съкровените добродетели на българина - благодарността за оказана помощ, за подадена навреме десница, за опората о братско рамо. Чувството на признателност се излъчва от всеки негов ред в спомените.

Не по-малко сърдечни са думите му за колеги и приятели, с които се труди в едно поприще, оре в една бразда, като Евтим Евтимов, Драгомир Шопов, Матей Шопкин, Николай Тодоров, Христо Медникаров, Петър Динчев, Александър Михайлов... Съвършено естествено е, че с пълно разбиране и проникновение е написан отзивът за поезията на Димитър Христов.
Усетил навремето дружеската подкрепа на творци от по-старото поколение, Христо Черняев никога не забравя този факт и с готовност дава ръка и рамо на начеващи и талантливи пера. В редовете за тях е явна добронамереността и доброжелателността на разбиращия ги критик, на обичащия ги колега, напр. отзивите за Марина Матеева, Галина Божилова, Магдалена Шумарова, Росен Калоферов, Георги Гривнев... Младите му имат доверие и се обръщат към него с чистосърдечното "Бачо Христо", очаквайки с упование и вяра неговата преценка и дума.
В книгата "Образи от слово" Христо Черняев възстановява правата на един позабравен и почти изоставен жанр в българската литература - епистолярния. В писмата си до Матей Шопкин, Карол Николов, Анита Коларова, Иван Вълов и др. той говори не за времето - дали е дъжделиво или ясно, а води съкровен разговор за книги, за литература, за творчество.
Богата на факти и познания, на анализи и преценки, на съждения и послания, "Образи от слово" може да се възприеме като прекрасен урок по история на съвременната българска литература.
Сборникът завършва с авторовото стихотворение "Изгнаник" - своеобразна равносметка за изминалия път и любовна изповед към България:

Омълнен, клет, виновен ли съм, дето
не мога друг и другаде да бъда.
Това ми стига, за да имам име,
дъха си с твойте ветрове да сливам,
небето ти в очите си да нося.