29 Март 2024петък03:09 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Антология - Поезия

Стихотворения от Кольо КОЛЕВ

/ брой: 166

visibility 2319

Кольо Стефанов Колев е роден на 16. 03. 1988г в град Монтана. От ранна детска възраст живее в Бургас, където се премества семейството му. Завършва през 2007 г. ПТТ "Проф. Д-р Асен Златаров" в Бургас, специалност Мениджмънт в хотелиерството. Негови стихотворения са публикувани в редица вестници и електронни издания. Участва със свое стихотворение в сборника за поезия и проза "Часовниковата кула". Носител на втора награда в поетичния конкурс "Искри над Бяла" 2017г. През 2016 г излиза първата му стихосбирка "Аз съм там..."

Обратен път

Книга. И някакъв Бог.
Синът му. Още една книга.
Някаква Ева. И някакъв плод.
Някакъв брат, който брат си убива.

И ти – някъде там.
По образ, подобие нечий.
Еднакво малък. Еднакво голям.
Ту Господ, ту пък човече.

Хем с ореол, хем със рога –
някаква странна хибридна порода,
дошла тук, на тази земя,
път да търси, обратен – към Бога.


Арена

Животът ми беше такъв:
той - арена, аз - гладиатор.
Но не плащах победите с кръв,
а ги плащах с парче от душата си.

Много битки - ден подир ден.
И макар че, в знак на победа,
пръсти вдигах... Все по-малко от мен
оставаше, там, на арената.

Много битки - ден подир ден -
вдигах пръсти в знак на победа!
Губещ най-важната битка за мен -
Да изляза с душа от арената.


Танцът на Гърбушкото

Къде е душата ти, бедни Гърбушко? -
На площада танцува заедно с Нея.
Тъй лека сега, тя пристъпва на пръсти -
захвърлила кръста на твоето бреме.

И ти се усмихваш, бедни Гърбушко -
чувство нечувствано, в себе усетил.
Oмагьосано гледаш снагата й кръшна,
как се извива под звука на дайрето.

Полите и шарени, сякаш че пръскат
цвета си в тази тъй сива вселена,
в която живееш, ти бедни Гърбушко -
в която живееш от толкова време.

Но дайрето замлъква - танцът приключва...
Тя се покланя, полите си стиснала.
И очите ти мигом, Гърбушко, помръкват.
По-прегърбена става твоята фигура...

Къде е душата ти, бедни Гърбушко? -
По площада пристъпва бавно към тебе.
И от всякога, сякаш, по-тежък е кръста,
който тя носи - след танца със Нея...



Без думи

Обичай ме! Обичай ме! Обичай ме!- 
крещят очите ми във полумрака. 
Душата ми пред нея коленичла, 
присъдата на погледа и чака. 
Присъдата на погледа и чака, 
душата ми пред нея коленичила! 
Мълчат очите й във полумрака. 
Мълчат. И казват всичко...


Не знам защо...

Не знам защо... - навярно самотата? 
Но почувствах се... така добре. 
Прегърнал теб, във полумрака - 
ръце преплел със твоите ръце. 

Не знам какво... - Навярно алкохола? 
Тъй палещ нашата човешка кръв! 
Допря ги устните ми в твоите 
и аз отпих от топлия ти дъх. 

Не знам защо. Не знам какво. 
Но добре ми беше в полумрака... 
Аз и ти - за миг едно. 
Преди отново да ни разпилее вятъра.



Понякога толкова силно вали...

Понякога толкова силно вали –
чак душата ти цяла подгизва!
И започва във теб така да тежи,
че с мъка напред се придвижваш.

А локвите стават минно поле...
С такава душа – готов си удавник!
Към дъното тя ще те прикове,
дори и в най-плитката локва да паднеш.

И как спасяват две топли очи,
когато дъждът, тъй безмилостно пада.
Щом те те горят и безкрай да вали,
не ще да проникне в душата ти влага.


Нужда

Ти помниш? Помниш я, нали? 
Онази, страшната, безмълвна бездна! 
В която, някога, аз слязох и открих, 
душата ти - премръзнала от безнадежност... 
А после, горе, близо до слънцата, 
качих я - нова... преродена! 
Та, имам нужда... днес, от някого, 
да стори същото, за мене...


Спектакъл

Те се смеят. Те ръкопляскат. 
Те са във някакъв шумен екстаз. 
Всички са с мен - човекът със маската. 
Всички са с мен - когато не съм аз. 
Дори и името ми не е истинско, 
а артистичен, смешен псевдоним, 
на който те да могат да се кискат, 
щом изляза с тежкия си грим. 
А после - всичко по сценарии. 
Изкуствени усмивки и изтъркани шеги. 
Смях, от който ми се гади... 
И вперени във мен безброй очи. 
Те се смеят. Те ръкопляскат. 
Те са във някакъв шумен екстаз. 
Покланям се. Тръгвам. Човекът със маската. 
Отивам там, където съм аз. 
Там в съблекалнята - далече от всички, 
ме чака друг, различен спектакъл. 
Пред огледалото пак ще играя самичък. 
Без маска и грим ще играя тъгата си.


След няколко живота

Да можеше да влезеш в моето сърце...
Да повървиш из тъжните ми вени...
Тогава щеше в миг да разбереш,
какво си всъщност ти за мене.

Стрелките на часовника вървят –
не ще да спрат за тези двама,
търсещи един към други път,
през вековно дълги разстояния.

Не зная... Може би във друг живот...
Все някога, след няколко живота...
Душите ни една до друга ще поспрат.
И няма вече никога да сме самотни!


Най-нежните ръце

Грубости? От грубости не ме е страх! 
Но виж, ръце, протегнати за ласка... 
Най-нежните ръце, това разбрах - 
най нежните ръце са най-опасни! 
Най-нежните ръце, разбрах, оставят, 
в душата белезите най-дълбоки. 
Че никой удар, тъй не наранява, 
подобно тях - помахат ли за Сбогом.


Когато бях дете

Когато бях дете 
аз бях богат! – 
Живеех, 
в безбройни 
мои светове. 
Сега светът един е... 
и съм беден.


Диета

Те се чудят какво да ядат. 
Каква модерна диета 
да подхванат, 
че много тежат. 
А някъде – 
близо, далече... 
Те се чудят какво да ядат – 
голямото, 
средното, 
малкото – 
провиснало, там, на сухата гръд, 
на своята плачеща майка.


Поетичен (полу)реквием

Поезийо, ти мой вълшебен остров! 
С тъга те гледам, днеска, отдалеч... 
Натежа душата ми, за тези крехки мостове, 
по които само стига се до теб. 
Натежа душата ми - покри я прахоляка, 
на сивото и злобно битие. 
И не знам дали изобщо някога, 
ще стъпя пак на твоите брегове.



Във бара

Самотна страниците на нощта,
за кой ли път душата ми прелиства.
Във бара пак. И толкова лица...
И всичките еднакво "близки"!

Във бара пак. И толкова лица...
И Нея все я няма!
Алкохолът пак поема по кръвта,
за да достигне тъжната си гара.

Шедьовър няма как да се роди,
в такава вечер, под пияните ми пръсти.
Но няма как и да мълчи,
душата ми, защото ще се пръсне!


Левски

Защо ме търсите във спомените само?
Защо тъжите над незнайния ми гроб?
Нима изгни със тленното ми тяло,
заветът ми към теб, мой български народ?

Нима провесиха на черното бесило,
моят пример? Моята мечта!
Та отново сте приведени! Страхливи!

Но колко пъти трябва да умра???

За да оживея най-накрая във сърцето,
на всекиго един от вас!
Та не да търсите на другиму в лицето,
спасение в най-тежкия си час...


Бе август

Есента разпусна русолявата си плитка – 
косите и покриха нажежената земя. 
Плажовете се смълчаха и притихнаха. 
Вятърът разроши морската вода. 
Но онзи гларус още ни говори... 
Песъчинките помнят нашите стъпки. 
Бе август - един, от безброя. 
И Аз и Ти. Сред безброя. В прегръдка.


Къща

Опитах се подобно на Вапцаров, свойте
вери да бронирам във гърдите.
Но стреляше с куршуми бронебойни,
стреляше Животът - и не питаше!

И много нещо в мене бе убито!
Много нещо в мене бе ранено!
Разлагах се, самичък, във очите си.
Разлагах се - без опело, без погребение.

...Но останаха във мене късчета -
малко, но достатъчно останаха.
С които да издигна къщата,
в която да живеем. Двамата.



Теория за Големия взрив
 
Ако се взриви душата ми в очите ти. 
И твоята, във моите очи, 
то тогава нашето обичане 
вселена нова ще роди... 
*** 
Когато Двама станат Разделени. 
Когато няма вече "Ние" – 
отива си една вселена. 
И наш'та, мила, си отиде... 
Една вселена си отиде. 
С всичките й там планети. 
С всичките звезди, астероиди 
и прехвърчащи комети. 
Но нищо – времето ще мине! 
И от болка днеска свити, 
утре пак ще се взривиме 
на някого в очите...



Кокичета

Къде си, мое мило момиче?
Тази зима е тъй дълга и тежка.
И все те чакам - едно малко кокиче,
да надникнеш от някоя преспа.

Все те чакам - теб, моята пролет!
Да вдъхнеш във мене отново живец.
Студени и сиви са всички сезони,
когато няма те, няма те теб!

Но къде си, мое мило момиче?
Виж, пролет навънка е вече...
И има толкова много кокичета.
А ти, кокиченце мое... къде си?


Сив и скучен

Отвикнах някак си от риска –
станах сив и скучен.
От живота спрях да искам –
а каквото там получа.

По вратите спрях да чукам –
как да ми отворят хората?
И отвътре те заключени –
аз – отвън, на двора им.

Остарявам ли? Какво ли?
Ама нещо взе да куца
някогашната ми воля –
ставите й заскрибуцаха

Крета тя със бавна крачка –
времето пред нея тича.
А животът – състезателна площадка –
бавните не ги обича.

Ех,  отвикнах някак си от риска –
станах сив и скучен.
И различен да съм искам –
но дали ще се получи?


Дориан Грей

Кой съм аз ли? Аз съм похотта, която, 
несъбуждана, пълзи по топлите ти вени. 
Кой съм аз ли? Аз съм мракът, 
във очите на приспаните ти демони. 

Кой съм аз ли? Аз съм чашата от злато, 
поднесена към твоята уста. 
Ще отпиеш ли от нея? Вътре е душата ми... 
Моята прогнила, паднала душа. 

Кой съм аз ли? Аз съм ти!!! 
Човек! На всички грехове понесъл семената... 
Но моите поникнаха, че дяволът ги натори, 
понеже го поканих, във градината си свята.


Муза

Ще те извая във мечтите си такава, 
каквато никога не си била! 
Каквато няма никога да станеш! 
Във неземната премяна ще те облека, 
изтъкана от душата на поета. 
И ти във смъртната си длан ще сложиш 
всички Богове през вековете! 
Че на тебе само ще се моли 
сърцето ми - сърцето на поет! 
Едно сърце обсебено и сляпо. 
Сърце  избрало, днеска, теб - 
живот да вдъхна във калта ти!



В коя църква да те търся, Господи?

В коя църква да те търся, Господи?
Загубил те, във своето сърце...
Свещите запалени нима са мостове,
над бездната - безверие, към твоето небе?

В коя църква да те търся, Господи?
В сърцето ми е студ и мрак...
Иконите какво са?! Нищо, просто!
Щом свалиш им ореола свят.

В сърцето си, аз зная, Господи,
където те загубих, трябва да те търся!
А не със тези свещи восъчни,
било и хиляди, запалени във църква.


Все повече и повече се те натрупват...

Все повече и повече се те натрупват – 
стиховете мои, недописани. 
И викове, прегънати на четири, заглъхват, 
в листите захвърлени, но не и във гърдите ми. 
Не и във гърдите ми...


Ампутация

Разпилях кръвта си другите да топля,
за това и жилите ми са сковани в лед.
Студ... Тъга... Самотност!
Няма мостове! А само пропасти напред...

Разпилява вятърът навред пера...
Подире им аз тичам и отчаян ги събирам.
Със надеждата - все някакви крила,
от тях да си направя... да премина!

И тази гробна, гробна тишина!
Тази тежест, легнала ми на гърдите...
Сякаш не едно - а хиляди сърца!
Туптят, във мен - разбити.

Но аз... Но аз ще продължа!
И през тази зима ще премина.
Ампутирал пак от своята душа,
това, което е премръзнало и е изгнило...


Обичам те, в мечтите ми едва родена

Обичам те, в мечтите ми едва родена!
С още лека и прозрачна плът.
Получовек-полувидение,
в началото на губещ се в мъглите път.

Обичам те, преди да те докосна!
Преди да сетя топлия ти дъх.
Когато си далечно безопасна още
и ръцете ти не могат да ме наранят.

Обичам те, тъй както се обича само,
когато ти си чужда или ничия.
Когато още аз те нямам,
а ти едва родена си в мечтите ми.


Отрицание

И се връщам назад.
И се смея. И плача. Повръщам!
От този жалък глупак,
който бил съм и още съм всъщност.

Някой, някога, нещо е писал...
Някой, някога, нещо е чувствал...
Отричам! Отричам! Отричам!
Че този някой, аз съм бил всъщност.


Момичето с най-прекрасните сини очи

А си мислех, че властвам над думите... 
Но ето ме, днес, пред нея стоя. 
И загледан в очите й - сините - 
не мога да кажа дори и една. 

Мълча... Мълча и съм никой! 
Какво съм постигнал във този живот? 
Щом тя ще е чужда и никога, 
не ще да я имам, дори и за нощ. 

А си мислех, че властвам над думите... 
Но душата ми днес пред нея мълчи 
Пред нея - жената, момичето 
с най-прекрасните сини очи...


Въпрос

Студено е и тъмно във дълбокото – 
Плиткото – от край до край огряно е. 
Но пък може ли, кажете, локвата 
да се мери... с океаните?


Приятели

Приятели безброй, и аз съм имал... 
На безброй приятелски софри съм сядал. 
Но само неколцина... в недоимък, 
поделиха с мен последния си залък.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ