Дрогирани...

Напоследък, когато излизам вечер след работа да потичам в парка, все по-често виждам млади хора, които седят по пейките и беседките и припушват марихуана. Или мълчат, или се хилят странно, или крещят нещо, без да се изслушват един друг. Не знам, може бе не е само марихуана...
Разхождам се из столицата и виждам също такива млади хора - насядали по градинките, по пейките, по улицата. Предават си цигарата от ръка на ръка - сигурно за да скрепят наркотичната си дружба.
Нашите деца, заменили бъдещето си за надрусани мигове илюзия.
В заведенията се продава, каквато и колкото дрога поискаш. И в столицата, и по Черноморието, и в провинциалните градове.
За 15 минути може да се достави всичко, ми казват ученици.
След петнадесетина години дрогата ще се превърне в масов проблем, ми каза познат полицай някъде около 2000 година.
Проблемът днес наистина вече е масов. Свикнахме с това. Няма смисъл да си заравяме главата в пясъка, защото това са нашите деца. Днес е нечие непознато, а утре? Всеки се моли да не се случва на неговото, но никой не е застрахован.
По-голямата част от учениците са пробвали дрога, сочат проучвания. Спада и възрастовата граница.
Знам, че в търговията с наркотици са заложени интереси за милиони. Че пипалата на октопода са проникнали в обществото ни и го задушават. Че веднъж освободен през 90-те, духът на злото трудно може да бъде върнат в бутилката. Не и при този обществен ред, в който мафия и държава отдавна са се слели в едно. Дори и учениците знаят, че тези, които им продават дрогата, си имат сигурен чадър.
Но нали става дума за нашите деца! Не приемам и никога няма да оправдая наркоманите - които се опитват да се докажат чрез дрогата, да избягат от проблемите чрез най-лесното решение - да скапят мозъците и телата си със скапаните субстанции.
Но вината е на тези, които ги снабдяват. И те трябва да си получат заслуженото. Всичките по реда на веригата. Както и тези, които ги прикриват. Убийци! Няма да търся в тях съвест. Живеем в общество, в което парите са издигнати в култ, а пороците - в ценности на новото време.
Затова, ако искаме страната ни да бъде дом с бъдеще за нашите деца, ако искаме да имаме здрава и читава нация, трябва да направим така, че нещата да се променят, а не самите ние да седим като дрогирани. На първо време да потърсим начин да се върнем към традиционните ценности и добродетели. А след това да помислим и за промяна на порочния обществен строй.