Платна на Владимир Димитров-Майстора в Добрич

Наричаме го най-българския художник. В неговите портрети на моми, в жътварките и мадоните, в маковете и ябълките търсим "миниатюрния" портрет на България. На преклонна възраст Майстора споделя: "Едва стигнах до скиците, и животът си отиде... Трябват два живота, за да се дойде до истинското овладяване на занаята..."
По повод юбилея Художествената галерия в Добрич показва живописни платна на художника. Впечатляващи са негов автопортрет, както и табла с фотоси от живота му, притежание на галерията.
Владимир Димитров-Майстора е роден на 1 февруари 1882 г. в с. Фролош, Кюстендилско. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където той завършва началното си образование и прогимназия. Сменя няколко професии - работи като бояджийски чирак, вестникопродавач.
Талантът му не остава незабелязан и през 1903 г. открива първата си изложба в кюстендилското педагогическо училище. Към спечелените пари от продажбите неговите съграждани прибавили и доброволно събрани суми, и го подпомогнали да замине за София, където постъпил в Художественото индустриално училище в класа на Иван Мърквичка. През 1922 г. Майстора открива първата си изложба в Царския манеж и тя бързо се превръща в културно събитие на София. Заминава за Италия по покана на художника Борис Георгиев. Там среща американския меценат Джон Крейн, който предложил на автора най-неизгодната сделка, както се оказва по-късно - срещу 40 000 лири американецът откупил картините, които Майстора щял да нарисува в следващите четири години. Меценатът финансирал и три пътувания на художника - до САЩ, Истанбул и  Италия. Крейн придобива от живописеца около 80 картини, а самият договор е прекъснат през 1931 г.

Близо 27 г. Майстора работи в своя роден Кюстендилски край, в село Шишковци. Рисува селския бит, народните обичаи и празници, търси характерните особености на националния тип и връзката между хората и природата. Още приживе негови произведения са показвани в Италия, САЩ, Германия, Чехия, Русия, Индия, Китай, Полша, Белгия и др. Той става световноизвестен и получава редица отличия, сред които орден "Кирил и Методий" I степен и е удостоен със званието "Народен художник".
Умира на 19 септемвери 1960 г., оставяйки  богатство от цветове, иконография и декоративизъм на националните черти във всяка една от картините си.