Целевото финансиране на млади изследователи у нас не е достатъчно

Йорданка Глухчева е магистър по биология от СУ "Св. Климент Охридски". Въпреки младостта си е изминала дълъг път в научните среди. През 2003 г. е зачислена като редовен докторант в Института по експериментална морфология и антропология с музей при БАН, където защитава и дисертация. Част oт дисертационния си труд е извършила в Института по медицинска химия и биохимия в Инсбрук, Австрия. Там е провеждала изследвания върху влиянието на интерферон-гама върху пролиферацията и диференциацията на човешки хемопоетични клетки-предшественици в условия на клетъчни култури. Има две специализации в Австрия със стипендия за млади учени "Ernst Mach" от Австрийското образователно министерство. Участвала е в многобройни научноизследователски проекти, на два от които дори е била ръководител. От 2010 г. е хоноруван преподавател в Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", където води практически упражнения по цитология, хистология и ембриология. През 2016 г. е избрана за доцент в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей (ИЕМПАМ) при БАН, където работи и в момента.


"Съчетаването на майчинство и кариера прави жената по-организирана"


- Госпожо Глухчева, наскоро стана ясно, че сте достигнала до финалния етап на състезание, което отличава най-изявените млади личности на света за 2017 г. Разкажете малко повече за конкурса.
- Конкурсът е проведен за първи път през 1933 г. в САЩ от неправителствената организация Junior Chamber International (JCI). В България се провежда от 2015 г. В него могат да участват кандидати на възраст до 40 г. в 10 области: от икономика, бизнес и защита на човешките права до иновации в медицината. Тази година двайсетте полуфиналисти в конкурса бяха избрани от международно жури сред 209 кандидати.
- Номинирана сте в категорията "Иновация в медицината", какво представлява експерименталният модел, с който сте впечатлили организаторите?
- През последните години работя усилено върху изследване влиянието на остро, субостро и хронично третиране с метали (природни замърсители, хранителни добавки, лекарствени препарати) върху хемопоезата и тяхното биоакумулиране в различни органи при гризачи. Получените оригинални научни постижения са резултат от изследвания, финансирани от ФНИ-МОН, Фонд "Научни изследвания" към СУ "Св. Климент Охридски", и проекти по ЕБР-БАН с Руската академия на науките.
През последните седем години работя съвместно с доц. д-р Юлияна Иванова-Тумбева и нейния екип от Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Под нейно ръководство завършихме успешно 6 изследователски проекта за проучване потенциалното приложение на полиетерните йонофорни антибиотици монензин и салиномицин като антидоти при интоксикации с кадмий или олово. Тук е мястото да благодарим на БИОВЕТ АД за любезното предоставяне на субстанциите.
- С какво изследванията ви могат да променят живота на хората?
- Получените иновативни резултати могат да послужат за подобряване стратегиите, регламентиращи допустимите концентрации метални соли в храни, напитки, козметика, и др. Целта е да се повиши качеството на живот и да се подобри здравният статус на населението. Данните ще бъдат от полза и за медицинската практика - като основа за разработване на допълнителни критерии за диагностициране на интоксикации и ще допринесат за повишаване ефективността на приложената терапия.
- Какво ви накара да поемете пътя на науката?
- Дълги години родителите ми работиха в Българската академия на науките. Майка ми е работила като агроном в Института по ботаника - сега част от ИБЕИ, а баща ми, който е математик по образование, се пенсионира като доцент и директор на Института по информационни и комуникационни технологии. За мен беше съвсем естествено да се насоча към изследователската работа и научната кариера. Харесва ми да експериментирам, да отчитам и анализирам възникналите промени, да задавам въпроси и да търся техните отговори.
- Случвало ли ви се е да съжалявате, че не сте избрала друг професионален път?
- До момента не съм съжалявала за избрания от мен професионален път. Приемам проблемите, с които се сблъсквам, като предизвикателства и стимул за по-усилена работа.
- Има клише, че жените трябва да избират между майчинството и професионалната си реализация, вие обаче имате дъщеря, чакате второ дете, а е факт и международното признание... Има ли "сблъсък на интереси"?
- Със сигурност не е лесно да бъдеш майка и да градиш кариера. Без помощ нещата много трудно биха се получили. В това отношение имам късмет, че мога да разчитам на майка ми, която непрекъснато помага. От друга страна, смятам, че съчетаването на майчинство и кариера прави жената по-организирана.
- Често учени с български корени придобиват световна слава, едва след като започнат работа в чужбина. Срещат ли младите учени у нас достатъчно подкрепа от страна на държавата?
- През последните години се наблюдава известно подобряване на условията - в БАН бе създадена Програмата за подпомагане научните изследвания на млади учени и докторанти с финансиране от МОН. Процедурата "Подкрепа за развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени - фаза 1", финансирана от ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020 г., също предоставя добри възможности за финансиране на научните разработки и мобилността на младите учени. Разбира се, това целево финансиране за млади изследователи не е достатъчно, и има какво още да се очаква от управляващите институции.
- Какво може да улесни работата на българските учени?
- Създаването на по-благоприятни и привлекателни условия като модерна инфраструктура и адекватно финансиране, ще повиши качеството на научните изследвания. Ще доведе и до успешното публикуване на резултатите от тях в чужбина, както и до по-висока разпознаваемост в европейското научно пространство. Използването на съвременна специализирана апаратура ще повиши конкурентоспособността на учените, а по-достойното заплащане ще повиши тяхната мотивация и ще направи по-привлекателна научноизследователската работа.
- А да стимулира повече млади хора да поемат по този път?
- Същите фактори, за да бъде научната работа по-привлекателна за младите хора, както и популяризиране на научните резултати, за да могат те да са запознати с това какво се работи у нас. Много често ние знаем по какви теми работят чуждестранни колективи и се възхищаваме на техните резултати, без да знаем за постиженията на българските учени. А това навярно ще повиши тяхната мотивация да се посветят на научната работа в България.
- Какво мечтаете да ви се случи в личен и професионален план?
- В личен план бих искала всички в семейството ми да са здрави, а в професионален - вдъхновение за нови идеи, осъществени тук, заедно със задълбочаване и разширяване на съвместните изследвания с международно сътрудничество. И не на последно място, по-голяма упоритост и устойчивост за преодоляване на трудностите в експерименталната работа.