Интернетът е увеличително стъкло, в което нещата изглеждат по-големи и страшни

Николай Димитров е университетски преподавател по социална психология. Завършил е Софийския университет през 2000 г. Зад гърба си има и 11-годишен журналистически опит, като се е занимавал основно с международна и вътрешна политика. Научните му интереси са в областта на виртуалните общности и маргинализираните социални групи.


"Родителят и детето не са и няма как да бъдат равнопоставени"

- Г-н Димитров, само преди няколко дни непълнолетно момиче беше убито от младеж, с когото се запознало в интернет. Какви опасности крие виртуалният свят за подрастващите?
- Сложен въпрос. От една страна, глобалната мрежа предоставя социално пространство, много сходно на всяко друго - на едновремешните седенки, на публичното пространство за запознанства, каквото е дискотеката, например. Но в същото време е много важно да се отчете, че тя е подвластна и на свои, собствени правила и има безспорни специфики. Една от тях е липсата на пълноценен контакт с човека отсреща и възможността информацията да бъде в много по-голяма степен подвластна на потребителя, много повече манипулирана. Ако ние тепърва се запознаваме, дори и на живо - дали ще ви кажа, че съм пилот на боен самолет или че съм университетски преподавател - за вас и двете биха били еднакво възможни и най-вероятно ще ми повярвате просто защото, поне в първите минути, няма да има как да го проверите, и тази лъжа за вас ще бъде истина до момента, до който имам силите и уменията да я поддържам. Същото е и в глобалната мрежа - за вас съм този, когото реша до момента, до който успявам да поддържам желания от мен образ. Но ако в реалността ви кажа, че съм на 15 г. и съм момиче, вие много лесно ще ме разкриете веднага. В интернет това няма как да се случи толкова бързо и аз ще бъда 15-годишна ученичка до момента, до който не се срещнем на живо и не бъда разкрит. Точно тази липса на пълноценен контакт и на достъп до информация от много повече канали, отколкото на живо, са специфична страна на глобалната мрежа.
- Какъв е подходът към младежите, едва ли родителските забрани помагат...
- Родителските забрани никога не са били особено ефективни. И на нас са ни забранявали някакви неща, но сме успявали да ги "заобиколим", на инат. Най-правилният подход е да има стабилни доверителни отношения между родителя и детето. Не говоря за приятелство в онзи смисъл на думата, в който двамата се възприемат като равнопоставени и равноправни - той също не работи. Родителят и детето не са и няма как да бъдат равнопоставени. Това е много опасен подход с неизбежни рискове за самото дете. Ако още в семейството си то бъде научено, че е равнопоставено на останалите или - още по-зле - то е "този, който командва", после ще има изключително големи трудности във вписването във всяка социална среда, различна от семейството, особено в трудовия колектив. За съжаление напоследък виждаме подобни резултати навсякъде около нас, когато най-често обвиняваме младите, че "не им се работи" или "не са научени на работа", или дори че не се спазват най-елементарни правила на междуличностно поведение, или правилата за движение по пътищата, например. Това до голяма степен идва от поведението тип "Ти ли ще ми кажеш!?" или "Аз сам решавам какво да правя!" Но това е тема, мисля си, на много по-задълбочена дискусия.
Родителят и детето трябва да имат много откровена връзка помежду си, но изградена на принципа на подпомагането и съвета, който идва от родителя, но даван на детето в ролята му на пълноценен и разумен човек, на когото обаче липсва важен опит. Детето трябва да усеща, че родителят е на негова страна и усилията, които полага, са в негов интерес, а не "просто ей така" или още по-зле, от позицията на "силата и властта". Освен това корекционната работа, когато нещата вече са излезли от контрол, е много трудна. Но съвсем не е невъзможна!
- Чуха се призиви не само да се ограничава интернетът на децата, но и да не им се осигурява достъп до интернет и телефони. Няма ли това да ги превърне в аутсайдери сред връстниците им? Как може да се намери "златната среда"?
- Подобни мнения са твърде крайни. Както вече казах, забраните не работят. Ако ми забранят интернета или ми вземат телефона, нали всички около мен имат, ще намеря начин да влизам във фейсбук и от друго място. Но това за мен ще бъде ясен знак, че родителите ми не ми вярват. Което вече е проблем и той влече след себе си други. И да, неизбежно аз самият, но, което е още по-страшно, връстниците ми ще започнат да ме възприемат като неравноправен, ще се превърна в аутсайдер. А както я нарекохте "златната среда", се намира най-лесно в разговора и общуването между родителя и детето. Много отдавна абдикирахме от родителството и прехвърлихме отговорността за възпитанието на децата си на други хора и институции, което е много погрешно. Те няма как да заместят пълноценно родителя, колкото и да се стараят и колкото и силно да го искат.
- Често хората в интернет чертаят за себе си различни образи, които се разминават с действителността. Как може да отсеем фалшивите от реалните личности?
- Трудно. Както вече казах: в интернет (както и извън него) една лъжа е истина, до момента, до който не бъде разкрита. Но искам да кажа нещо много важно: глобалната мрежа не е нито "добра", нито "лоша" - тя е мъртва материя, която е подвластна на потребителите си и именно те и техните намерения, я правят "добра" или "лоша". Дали от едно парче метал ще излезе плуг или кама зависи от ковача. Интернет само улеснява достъпа. Може да улесни както достъпа ни до глобални библиотеки и научна информация, така и до потенциални жертви на насилие или престъпление. В този смисъл убитото дете можеше да намери убиеца си и на детската площадка или в сладкарницата. Не мрежата е виновна.
- Кой прибягва до фалшива самоличност в мрежите, не е ли това признак за социална неудовлетвореност?
- Мотивите за изграждане на т.нар. Дигитален или Виртуален Аз, са многоаспектни и нееднозначни. Той може да бъде както за забавление, така и за своеобразна автотерапия. В научен план от години се занимавам с промяната на Аза в интернет. Сред водещите мотиви за създаването на интернет-базиран Аз, различен от реалния, е компенсирането на определени страни на реалната личност. Други мотиви са от безобидното "изпробване на роля" до користното манипулиране на околните, най-често за управление на впечатлението и добиване на престиж сред виртуалната общност (оттам - и в реалността; подобен пример са т.нар. "професионални социални мрежи", каквато е Linkedin, например). Не по-малко значими мотиви са своеобразната автотерапия, която индивидът може да се опита да си проведе, като изгради дигитален образ, който да компенсира някакви дефицити от реалността, обогатяване на ролевия репертоар, повишаване на самочувствието. Не по-малко значим мотив е желанието да се преодолее ограничението, налагано от поведенческите модели и стереотипи, характерни за реалността, където Азът е поставен в твърде нормативна, ролева среда. Най-често тази му страна се използва от различни маргинализирани групи и индивиди, каквито са сексуалните малцинства. Например, понеже мъж с нетрадиционна сексуалност няма как да я изразява напълно свободно публично, в мрежата той намира паралелно публично пространство, в което може да бъде себе си. Не трябва да пропускаме и злонамерените индивиди, на които интернет практически пести усилия и време за намиране на жертви, по простата причина, че той е "разширен площад", в който много лесно множеството може да бъде "филтрирано" и достъпът до целта значително улеснен.
- Звучи парадоксално, но сякаш социалните мрежи предразполагат към повече асоциалност в живота. До какво може да доведе това вживяване във виртуалния свят?
- Не е точно така. Злоупотребата с мрежата крие рискове, както прекаляването с всяко друго нещо. Да, фокусирането върху общуването в интернет може да ни лиши от реални срещи и общуване с приятели в директен, "жив" контакт. Но от друга страна - вижте само с колко много от приятелите и познатите си общуваме много по-често отколкото, ако мрежата я нямаше. Ключът е в баланса. И както живото общуване не може да бъде заменено от общуването през мрежата, така и мрежата няма как да замени някои много ценни и важни аспекти на живото общуване. Както казах - мрежата е мъртва материя. Тя няма как да изрази топлината на прегръдката, емотиконът няма как да замени истинската усмивка.
А що се касае до полезността на интернет - то безспорно има такава. Особено за някои специфични групи. В едно мое изследване установих, че почти 43 на сто от мъжете, освен за търсене на информация или онлайн пазаруване, използват интернет и за търсене на интимен партньор, докато при жените този процент е едва 15-16 на сто. И ако само около 20% от хетеросексуалните се възползват от тази възможност, и докато при бисексуалните процентът е 41, то повече от половината - около 60 на сто от хомосексуалните хора, търсят интимен партньор в глобалната мрежа. Още повече, че за тях това е от безспорна полза и не само не пречи, а напротив - подпомага "социалността" им.
- Някои хора често се изживяват в интернет като морални съдници и дори съдии - пускат снимки с текстове, призоваващи към саморазправа, произнасят присъди, лепят етикети. Агресията сякаш става по-забележима в социалните мрежи, крие ли това някаква опасност?
- Мрежата е просто едно увеличително стъкло. В нея, както през лупа, нещата изглеждат по-големи и по-страшни. От друга страна - тя дава безспорна бързина в разпространението на информация. Ако пусна зловреден слух за вас "на живо", той рано или късно ще ви навреди. Но ако го пусна в интернет, вредата ще дойде много по-бързо и ще успея да убедя в твърдението си много повече хора наведнъж. Но това е свързано и с все по-често дискутирания проблем на фалшивите новини. И понеже слуховете и във, и извън Интернет са трудно проверими, а и не всекиму се занимава с проверяването им, ние просто или им вярваме, или не им вярваме. Хубавото на "българския интернет" (ако изобщо може да се използва подобна метафора) е, че той, бидейки подвластен на потребителите си, е много инертен, точно защото ние самите, българите, сме много инертни. Виждате как в други държави мрежата има много по-голям "протестен потенциал", докато българският интернет едва събира на "жив протест" 10-ина души от хилядите, които иначе са го подкрепили в мрежата и са заявили, че ще участват.