Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Септември 2017 | Неделя
 
вход регистрирай се

На първа страница

Новата стара стратегия на САЩ в Афганистан

Или войната, която не трябва да бъде спечелена

Георги Христов

29. Август 2017 , брой: 168   505   0
Снимка


През миналата седмица американският президент Доналд Тръмп обяви новата стратегия на американската държава в Афганистан, с което само затвърди впечатлението, че кандидатът Тръмп и президентът Тръмп са две различни личности. До избирането си на високия пост Тръмп се застъпваше за прекратяване на войната в Афганистан и изтегляне на американските военни оттам. Като цяло кампанията му остави впечатление, че – за разлика от Хилъри Клинтън – Тръмп се позиционира повече като изолационист. Вероятно това е накарало голяма част от американските избиратели и немалко хора извън САЩ да повярват, че Тръмп ще наложи нов подход в американската външна политика. Въпреки това някои от изказванията му бяха стряскащи – като например това, че САЩ е трябвало просто да вземат петрола от Ирак.
И ето че Тръмп стана президент. Че Тръмп няма да промени нищо, си пролича още когато заповяда да бъдат изстреляни ракети „Томахоук“ срещу сирийска авиационна база само заради сведения, че правителството на Асад било използвало химически оръжия срещу т.нар. бунтовници. Сведения, в които милиони хора по света се усъмниха и които и до ден днешен не са доказани, въпреки усилията на един куп организации. А както разкри световноизвестният журналист и носител на „Пулицър“ Сиймор Хърш в статията си за „Ди Велт“ (която интересно защо нито едно американско издание не пожела да публикува, въпреки че там Тръмп се атакува ежедневно по най-различни поводи), президентът е бил съвсем наясно, че твърде вероятно става дума за т.нар. операция под фалшив флаг, която има за цел да припише на „диктатора“ Асад нещо, което той не е извършил.
И ето че дойде ред и на Афганистан. Това вече е най-дългата война в американската история – 16 години – а и не се вижда край. Талибаните още са си там, а за това време към тях се присъединиха още „Ал Кайда“, ИД и различни други ислямистки групировки. Барак Обама бе обещал да изтегли американските части оттам, но за 8-те си години като президент непрекъснато си намираше поводи да удължи престоя им с още малко, после с още малко и така до днес. Не беше неочаквано, че Тръмп реши да изпрати нови 4000 войници в Афганистан - за това се говореше предварително и това искаха генералите му. Интересно беше как Тръмп ще оправдае неспазването на обещанието си. В речта си той наистина призна, че се отмята от думите си досега, но изтъкна като причина това, че от Овалния офис нещата изглеждали по-различно. И така познатото колело се завъртя отново.

Демокрация или просто минерали?

И все пак има разлика между Обама и Тръмп. Тя е че новата стратегия е много по-цинична и откровена в заявените цели. Вече не се изтъкват износ на демокрация, освобождаване на потиснати народи или други хуманитарни съображения. Ролята на армията вече ще бъде да защитава американските интереси. Които се оказаха доста по-прозаични и не така възвишени. Не че не знаехме. Част от тях съвсем открито бяха оповестени в една статия на “Ню Йорк Таймс” от 25 юли. Тя носи заглавието "Тръмп намери причина САЩ да останат в Афганистан: минерали". В нея се разказва за огромните минерални находища на Афганистан и как президентската администрация и нейните съветници си правят сметка тези находища да бъдат разработвани от западни компании - със съответната печалба. Как още президентът Буш е правил проучвания на страната от въздуха в опит да бъдат картографирани ресурсите й. Как президентът Обама дори се е опитал да създаде работеща минногеоложка индустрия в Афганистан, но опитът му се провалил от ширещата се корупция, липсата на елементарна инфраструктура като пътища и железопътен транспорт и факта, че много от находищата се намират в територии, контролирани от талибаните. Как приближени на Тръмп са се срещали с шефове на различни компании, включително и за да се организира охраната на бъдещите мини. Явно това е било достатъчно за бизнесмена в Тръмп да вземе решение.
Като се има предвид горното, не е трудно да си обясним защо САЩ вече 16 години воюват с един  враг, който по абсолютно никакъв начин не може да се нарече равностоен противник, но някак си все не успяват да го победят. Продължителната война не само осигурява оправдание за военното присъствие на американските войници в Афганистан, тя също така е и чудесен бизнес за местния военнопромишлен комплекс. Публична тайна е, че невероятният военен бюджет на САЩ - увеличен през тази година с нови 56 милиарда - е всъщност схема, чрез която парите на данъкоплатците изтичат в частни джобове съвсем легално и под претекста за борба с тероризма, борба за свобода или някоя друга високопарна фраза.
Но зад това решение стоят и други съображения. Като например това да се попречи на китайската експанзия в Азия. Още при встъпването си в длъжност Тръмп нарочи Китай за един от големите съперници на САЩ на международната сцена. Афганистан има ключово геополитическо значение, освен малка граница с Китай, Афганистан споделя и голяма граница с Иран - другия голям враг на администрацията на Доналд Тръмп. В този смисъл присъствието на американски войски е много важно и от геополитическа гледна точка с цел да се попречи на евентуални бъдещи регионални проекти или обединения на държави. Един такъв проект от огромна важност например е глобалната инициатива на Китай "Един пояс, един път", която трябва да осигури на целия евразийски регион безпроблемен обмен на стоки по неколкото транспортни коридора, планирани от китайското правителство. Макар засега да не се очаква Афганистан да играе сериозна роля в проекта, несигурността, която продължава да изниква в съзнанието при споменаването на тази държава, едва ли се харесва много на участниците в него (само мимоходом тук трябва да споменем, че България, вярна на "началниците", не изпрати представител на глобалната среща за този проект, въпреки че там бяха множество държавни ръководители от цял свят. И въпреки че по план един от коридорите минава точно през България. Но затова пък нямаше проблем да изпрати контингент в Афганистан, за което плати скъпо - в преносен и в буквален смисъл). Създаването на една такава търговска мрежа от световен мащаб без участието на САЩ няма начин да се хареса на световния хегемон. Още една причина САЩ да не си тръгнат от Афганистан. И тук отново стигаме до въпроса "Искат ли САЩ да спечелят тази война или не?" Отговорът става все по-очевиден.
В тази връзка трябва да признаем още една промяна в новата стратегия на Доналд Тръмп. Ако Обама поставяше крайни срокове на присъствието на американски войски в Афганистан, то Тръмп изрично заяви, че настоящата стратегия е с отворен край. Това на практика означава, че и след 50 години в Афганистан могат да се разхождат необезпокоявано американски войници. Така новата стратегия на Тръмп много повече прилича на план за колонизация, отколкото на реална военна стратегия.

Нова или просто стара песен на нов глас?

Но това също не е нещо ново. Откакто се почувства силна след края на Втората световна война, Америка не е спряла да води войни - Корея, Виетнам, Ирак (два пъти!), Афганистан, Либия... Дори няма да споменаваме "неофициалните" такива като водещите се в момента войни в Йемен или Сирия например. В която САЩ уж не участват, но пък вече имат бази на сирийска територия. Новото е - както вече споменахме, - че сега маските паднаха и целите на американското присъствие се обявяват директно и без шикалкавене. Това е и една от причините Тръмп да е толкова мразен от елитите в собствената си страна, въпреки че конкретно във външната политика и по-специално по военните въпроси е повече от примерен ученик. Въпреки че дойде на власт с обещанието да "пресуши блатото", самият той затъна толкова дълбоко в него, че едва ли ще може да се измъкне. Неслучайно изстреляните ракети по Сирия бяха посрещнати с умиление от американските корпоративни медии, като известният журналист от СиЕнЕн Фарид Закария заяви, че за пръв път Тръмп е показал президентско поведение, а друг негов колега от ЕмЕсЕнБиСи изпадна в екстаз в ефир от "красотата на нашите оръжия". Войната е бизнес на много високо равнище и Тръмп много добре разбира това. Големият му грях обаче е именно, че разкрива на останалия свят задкулисието, истинската (и по същество империалистическа) същност на американските намеси в различни точки на света. Още когато Джордж Буш мл. и Тони Блеър излъгаха света за оръжията за масово унищожение на Саддам Хюсеин, А Колин Пауъл размахваше една епруветка в Съвета за сигурност на ООН като доказателство, на много хора им "просветна", че целта не е благосъстоянието на иракския народ, а нещо съвсем различно. При Тръмп обаче тези мотиви съвсем се оголиха и това заплашва ролята на САЩ като световен полицай и самопровъзгласил се стожер на човешките права и демокрацията. Той не е школуван в лицемерното дипломатическо говорене на предшествениците си и това вероятно няма да му бъде простено въпреки "катарзиса", на който ставаме свидетели.

Свободен Афганистан или колония Афганистан?

Де факто Афганистан вече е неофициална колония на САЩ. И за да остане такава, войната трябва да продължи. Вчера държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън се е изказал, че ще се бият с талибаните, докато ги принудят да седнат на масата за преговори. Неофициално се говори, че талибаните, осъзнавайки, че не могат да се справят с такъв сериозен противник, са правили опити да сложат оръжие още при първоначалното нахлуване на американските войски, т.е. преди около 15 години. По една или друга причина обаче такова нещо не се е случило. Може да звучи конспиративно, но в тази ситуация САЩ и талибаните са скачени съдове - и едните, и другите се нуждаят от противника си, за да оправдаят съществуването и присъствието си на афганистанска територия. Хората на Афганистан са последното нещо, което ги интересува, въпреки че и двете групи претендират точно за обратното. Затова няма да е учудващо, ако в даден момент преговори наистина се случат и в резултат на тях територията бъде поделена. Като, разбира се, това няма да означава край на бойните действия, защото това означава и край на взаимноизгодното партньорство. А казвам партньорство, защото се знае, че предшествениците на талибаните - муджахидините - бяха създадени с явното съдействие именно на САЩ. Дали все пак не е останала някоя връзка от онези времена, когато и муждахидините бяха "борци за свобода" като съвременните джихадисти в Сирия и Ирак?
Нищо ново под слънцето, биха заключили мъдрите хора. Което с пълна сила важи и за афганистанското слънце - същите мотиви, същите похвати, същите цели. Други мъдри хора пък биха казали, че за да се променят нещата, то те трябва да останат същите. Именно в това се изразява и "новостта" на новата американска стратегия в Афганистан.

 

 

 

Неделник

  • Булевард : Срещи
    Ако виждаш света изпълнен с възможности, скачаш и ги улавяш. Другият вариант е да се оплакваш от еднообразието, без да виждаш шансовете, убеден е възпитаникът на СМГ
    22. Септември 2017 186
    541
    0

    Виктор Чавдаров е роден на 26 февруари 1998 г. Завършва едно от най-добрите средни училища в страната - СМГ "Паисий Хилендарски", където учи от V клас. В VII го приемат в паралелката с най-висок бал в цялата страна. Нарежда се сред десетимата випускници с успех 5,99. Владее немски и английски език.
    След броени дни 19-годишният...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"