Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Юни 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Общество

Памет

"Забраниха ми да говоря, да чета, да мисля..."

"Подем" - неосъщественото издание на Антон Страшимиров от 1936/1937 година

Живодар Душков

30. Август 2017 , брой: 169   282   0
Снимка

Антон Страшимиров

Антон е роден в големия български род Страшимирови през 1872 г. в семейството на зидаря, преселник от разложкото село Баня, Тодор Страшимиров. Брат е на Тодор Страшимиров и Димитър Страшимиров. На 13 години напуска родния си град Варна, скита из Добруджа, слугува в кръчми и кафенета, работи по тютюневи ниви и като словослагател, книговезец, бояджия. Учи V (дн. IX) клас в Разград, след това в Земеделското училище в Садово, което напуска. През 1890–1894 г. е начален учител из различни села във Варненско и Бургаско. Развива активна просветна дейност. Увлича се от народническия социализъм. През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария. Слуша лекции по литература и география, запознава се със западната литература и философия. След връщането си в България работи като гимназиален учител във Видин и в Педагогическото училище в Казанлък, но е уволнен заради спречкване с кмета и получава забрана да учителства. Участва в македонското освободително движение като четник на Яне Сандански.
Антон Страшимиров умира на 65 г. във Виена на 7 декември 1937 г. Погребан е в София.

Познавачите на Антон Страшимиров като писател биха посочили някои от най-известните му творби: романите "Бена", "Есенни дни", "Пропаст", "Смутно време", "Среща", "Хоро", "Вихър", "Роби", повестите "Еснафка", "Змей", "Кръстопът"... Меломаните пък биха добавили заглавия от неговите драми и комедии - "Вампир", "Свекърва", "Ревека" и др. Любителите на биографични четива биха уточнили любопитни факти от биографията на Антон Страшимиров: стихотворението "Мъчно, тясно ми е - простор ми дайте" е първото му отпечатано произведение (сп. "Искра" - Шумен, 1889 г.); писателят сътрудничи на списанията "Български преглед", "Българска сбирка", "Ден", "Летописи", "Ново време" и др., на вестниците "Балканско ехо", "Литературен глас", "Нова балканска трибуна", "Мисъл", "Развигор" и пр.; (съ)основател е на списанията "Праг" (1898), "Наш живот" (1901-1902, 1906- 1907, 1912; през 1910-1911 г. е с наименование "Наблюдател"), "Демократически преглед" (1902), "Културно единство" (1908-1909), "Наши дни" (1921), на вестник "Ведрина" (1925-1927)...
Обаче дори най-добрите познавачи на живота и делото на Страшимиров ще се изненадат от твърдението, изведено тук като подзаглавие. И биха разгърнали най-пълния справочник за българските вестници и списания - тритомника  "Български периодичен печат 1844-1944. Анотиран библиографски указател", съставен от Димитър Иванчев и издаден в периода 1962-1969.

Впрочем какво биха открили там

Заглавие "Подем" носят 21 издания, печатани от 3 септември 1919 г. до 8 септември 1944 г. в Брезник, Варна, Горна Оряховица, Добрич,  Дупница, Кула, Лом, Плевен, Пловдив, Русе, Севлиево, Силистра, София, Татар Пазарджик (дн. Пазарджик), Татар-Сеймен (дн. Симеоновград), Търговище, Шумен, Ямбол. Явно всеки един от редакторите, назовал медията си "Подем", влагал своя трактовка на думата - възобновление, възраждане, възход, напредък, полет, прогрес, просперитет, процъфтяване, развитие, развой, разрастване, растеж, съвземане, цъфтеж...
"Получих статията, прочетох я и много ти благодаря: тя ще е тъкмо на място в "Подем" - пише Антон Страшимиров на русенеца Т.Хр. Дашков (19 септември 1936 г.). Ако спрем до това първо изречение, се налага все пак да видим дали през 1936 година няма точно такова издание, където Страшимиров намира за подходящо да бъде отпечатана Тодор-Дашковата статия. Малко вероятно е да е Татар-Пазаржишкият "Вестник за народа", започнал да излиза на 28 април 1930 г. (последният му 661 брой е отпечатан на 12 декември 1942 г.). През 1936 година се печатат два вестника "Подем". И двете издания щяха са бъдат подходящи за статията на Дашков, защото са "двуседмичник за литература, изкуство и наука" и "седмичник за общественост и просвета", но... и те са печатани в провинцията - в Ямбол и Търговище.
Писмото обаче продължава: "Дразни ме едно непредвидено обстоятелство: преди месеци Министер[ският] съвет взел решение - да не се позволява - "до второ разпореждане" - почването на никакви нови вестници и списания! Подадохме заявление, обещават да отменят това решение, а и досега

въпросът стои висящ... Мръсно време

Така - поканите и афишите за списанието са готови, а - не може да им дадем ход. Изглежда, че мярката е - да не се възбуждат политическите страсти за уж предстоящите избори. Все пак - ще има или избори, или ново министерство. И в двата случая ще се наложи по-голяма свобода на печата. Тъй стои работата.
Свъртях с голям кръг от хора - особено млади - за списанието. И всички чакат с нетърпение почването."
Тези редове са богати с информация. "Подем" не е някое от познатите ни дотогава издания, а такова, което Антон Страшимиров се заел да организира и пусне на вестникарския пазар. Той се свързал с литературни сили от София и провинцията - на едни от тях разчитал да бъдат негови "първи помощници" при подготовката на броевете в столицата (именно това е споменатият "голям кръг от хора - особено млади"), а други (известно ни е едно име: Тодор Хр. Дашков) успял да привлече за сътрудници. Междувременно били подготвени и рекламни материали ("покани и афиши"), но поради липсата на разрешение не ги пуснали.
Редовете свидетелстват, че Страшимиров бил направил постъпки за получаване на съответното разрешение за стартиране на замисленото издание, но на заявлението му не бил даден ход. "Мръсно време!" - коментира писателят.
Всъщност

началото на ограниченията върху печата

може да се свърже с преврата от 19 май 1934 г. Няколко седмици след него, в първата половина на юни, с наредби-закони са създадени Дирекцията за обществена обнова (ДОО) и са забранени партиите и техните печатни органи и издания. Но писмото е от септември 1936 г., така че не може да се приеме за някаква новост онова, което Страшимиров споменава - "преди месеци Министер[ският] съвет взел решение - да не се позволява [...] почването на никакви нови вестници и списания!" Обществото реагирало срещу ограниченията върху тези свободи и от 1 август 1935 г. съществуването на ДДО било прекратено. Но... функциите по контролиране на печата преминали към специална служба при Министерството на външните работи и изповеданията. На 4 юли 1936 г. бил сформиран нов (втори) правителствен кабинет на Георги Кьосеиванов и все по-често се говорело за вдигане на контрола върху печата ("обещават да отменят това решение"). Обясненията, с които са наложени ограниченията, са евентуално такива, каквито се срещат в Антон-Страшимировото писмо: "мярката е - да не се възбуждат политическите страсти за уж предстоящите избори." А "предстоящите избори" са нещо химерно - общинските са през пролетта на 1937 г., а за Двадесет и четвъртото обикновено народно събрание - година по-късно.
На 12 януари 1937 г. А. Страшимиров пише отново на Т. Хр. Дашков и отново засяга въпроса за "Подем": "Не разрешиха издаване на списанието. Издателството е [неразчетена дума; вариант: известило], че и аз не съм тъкмо за пред света. И по-добре!". Под това

не съм тъкмо за пред света

се подразбира здравословното състояние на писателя, тъй като в предния абзац се срещат думите: "имах лекарски консулт. Забраниха ми да говоря, да чета, да мисля. Сърцето не е в ред (кога ли е било то в ред!)". Въпреки това Страшимиров се вълнува и за съдбата на текста на своя нереализиран сътрудник: "Статията ти е в папката. Ако искаш, може да я дам в "Литературен глас".
В трети том от репертоарника на Д. Иванчев са посочени и заглавия на медии, които били замислени, но по една или друга причина останали нереализирани ("Приложение II. Периодични издания в проект"). Там "Подем" не фигурира. В такъв случай посредством две писма от архива на  Т. Хр. Дашков (1890-1965), съхраняван в Регионалната библиотека "Любен Каравелов" - Русе, знанията ни за последните години от живота на Антон Страшимиров се обогатяват и с това, че към тревогите за здравето си той прибавя и тревоги, свързани с цензурата, изправила се срещу едно ново издание. 



Стефка и Антон Страшимирови - фото Димитър Карастоянов

 
Писмо на писателя до ловчанлията Иван Цанков, 24 април 1937 г.
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"