30 години величие

На този ден точно преди 30 години Стефка Костадинова постави уникалния световен рекорд в скока на височина от 209 см. Примата на българската лека атлетика преодоля летвата на Мондиала в Рим и до днес нито една скачачка не успява да й отнеме славата. Постижението на българката заема шесто място сред най-старите върхови постижения в цялата атлетика. Най-старото е на Ярмила Кратохвилова от Чехословакия, която през 1983 г. в Мюнхен пробягва за време 1:53,28 минути разстоянието от 800 метра. Втора е Марита Кох (Гер) в бягането на 400 м - 47,60 сек. от 1985 г., а трета също от 1985 г. е щафетата на Германия на 4х100 м с 41,37 сек.
Стефка Костадинова е родена на 25 март 1965 г. в Пловдив, където завършва спортното училище "Васил Левски". Тя е двукратен световен шампион на открито в Рим 1987 г. и в Гьотеборг 1995 г. Победителка във финала на Световната купа в Канбера 1985 г. През 1996 г. става олимпийски шампион в Атланта. Малко след това е наградена с орден "Стара планина" - първа степен, за изключителните й заслуги към страната. Четири пъти е избирана за спортист №1 на годината в България, пет пъти на Балканите. През 1989 г. тя се омъжва за своя треньор Николай Петров, от когото има един син. По-късно двамата се разделят, а през 2007 г. Костадинова сключва брак с Николай Попвасилев.
В Рим Костадинова коригира със сантиметър собственото си върхово постижение. Направи го, малко след като Бен Джонсън бе отнесъл рекорда на планетата на 100 м. При това

пловдивчанката се справи с височината без да трепне

от колосалния шум по трибуните заради рекорда на Джонсън.
Летвата от шампионата и до днес стои на входа на Музея на олимпизма в Лозана. Другата е на рекордьора при мъжете Хавиер Сотомайор от Куба, който през 1993 г. в Саламанка преодолява 245 см.
Величественият рекорд на Костадинова не един път е бил атакуван. Най-близо до него беше Бланка Влашич, която през 2009 г. се справя с 208 см. Редица пъти хърватката се е пробвала и на 210 см, но без особен успех. През 2006 г.

на 211 см се опита и Венелина Венева

която тогава в Цюрих сметна, че предната височина не й харесва. Но и тя също не успя.
Върховото постижение на Костадинова е единственото българско в момента. Доскоро рекорд притежаваше и великолепната Йорданка Донкова - на 100 м с препятствия, но миналото лято американката Кендра Харисън го коригира с две стотни на 12,20 сек.
В кариерата си състезателката на Николай Петров има общо

девет титли от големи шампионати на закрито

пет пъти е световна шампионка и четири европейска. През 1997 г. Костадинова прекратява състезателната си кариера. През 2012 г. влиза в Залата на славата на световната федерация по лека атлетика (ИААФ). От 2005 г. и досега пловдивчанката е председател на Българския олимпийски комитет. Преди това беше вицепрезидент на БОК и заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта, сега министерство на младежта и спорта.
Експертите в леката атлетика у нас вярват, че

върховото постижение е стимул за младите спортисти

То действително кара всеки българин да се гордее с него.
Миналата година пък спортната общественост буквално изтръпна, когато на световното на закрито в Портланд излезе новина "Рекордът на Костадинова бе подобрен". Българите обаче си отдъхнаха, когато се оказа, че става въпрос за друго върхово постижение. Американката Ващи Кънингам стана най-младата световна шампионка в историята на световните първенства в зала и подобри в този смисъл рекорда на Костадинова, която взе злато в Париж 1985 г. едва 19-годишна.
Именно тези заглавия доказват, че великите постижения още ни вълнуват. Те ще останат в историята и на Царицата на спортовете, и в сърцата на феновете. Защото всеки, който се интересува от леката атлетика и спорта като цяло, няма как да остане безучастен, ако нещо заплаши или отнеме това, с което се гордее. Понякога го прави, дори без да го осъзнава.
"Всеки спортист знае, че когато отива на голямо първенство, било то олимпиадата или световно, ти тръгваш за златото. Тогава състезанието беше много тежко и дълго. В началото не вървеше добре за мен. Като българско момиче обаче съм горда и щастлива, че показах пловдивския дух, силата, самочувствието и ината най-вече, за да мога да поставя световен рекорд. Максимумът, който съм скачала на тренировки, е 207 см и умишлено съм спирала, защото ако бях скочила 210 см, щях да се успокоя психически и надали щях да имам този заряд и гонене на нов световен рекорд. Така че според мен максимумът, който трябва да се скача на тренировка, е 200 см. Просто няма смисъл излишно да си хвърляш силите.. Мога да кажа само, че

олимпийски шампионки има много, но световният рекорд е един"

спомня си Костадинова. Тя обяснява, че едно от нещата, които са й помогнали да направи това постижение, е силната конкуренция в България. По това време тя се е състезавала най-много с Людмила Андонова, която през 1984 г. скача 207 см, а това тогава е световен рекорд. Костадинова го коригира две години по-късно, след което в Рим се записва в историята със златни букви. С това постижение тя беше призната за най-великата в историята на тази дисциплина.
"И Костадинова полетя", "Стефка прескочи света", "Костадинова лети към звездите", "Великолепната Стефка", "Най-високата дама на планетата". Това са само част от заглавията, с които световните медии отразяват уникалния рекорд на българката. Години след най-високия скок в историята отзвукът от станалото в Рим не стихва. Защото Стефка прави своя "скок на живота" пред очите на своя кумир. Миг след кулминацията на вечерта камерите показват на трибуните сред зрителите Сара Симеони, олимпийската шампионка от Москва 1980 г., аплодираща от сърце момичето, което я боготвори.
Сега Костадинова се бори на друг фронт, като целта е да стане член на Международния олимпийски комитет. Самата тя казва, че в администрацията на МОК "няма да скочи 209 см", но има солидни шансове да бъде приета. Последният българин в това общество беше великият Иван Славков-Батето. Той бе позорно изхвърлен през 2005 г., след като година по-рано бе заснет със скрита камера в столичния хотел "Радисън" от репортери на БиБиСи, които се представили за английски бизнесмени, купуващи гласове на членове на МОК за кандидатурата на Лондон 2012-а.
Стефка обаче е "Родена за победител" и вероятно ще успее. Тя не успя на Игрите в Сеул 1988, но остана в спорта и триумфира осем години по-късно, когато беше на 31-годишна възраст. Точно среброто на Олимпиадата в Южна Корея я накара да не се откаже.
В спорта обаче не може да мине без

подмолни игри

Феноменалният рекорд видно бърка в очите на доста хора. През пролетта работна група на Европейската атлетическа асоциация (EAA) посочи, че трябва да се анулират редица стари световни рекорди, в това число и този на българката. А причината е липсата в онези времена на достатъчен допинг-контрол. Предложението беше рекордите да бъдат признавани, само ако атлетът е бил обект на одобрен брой тестове за допингов контрол през месеците преди реализиране на постижението, а също така взетата проба да се съхранява за повторно тестване за срок от 10 г. Налудничавите идеи обаче не минаха и така постижението на Костадинова за пореден път оцеля. На този етап не се знае докога, но по всичко изглежда, че никоя атлетка няма да го коригира скоро. За последно се опита рускинята Мария Кучина-Ласицкене, която това лято се провали три пъти на 210 см на турнир в Хенгело, Холандия. Самата Костадинова не един път е обявявала, че ще се радва върховото й постижение да бъде подобрено, но от българка. "Много атлетки след това опитваха да подобрят рекорда, някои бяха много близо, аз самата също опитвах десетки пъти... Много ми се иска - и ще бъда щастлива, ако този рекорд бъде подобрен от българка. И така да си остане наш. Защото точно подобни световни върхове предизвикват респект у останалите. Само така, като побеждаваш и си на върха, печелиш уважение и признание", допълни Костадинова.
В момента погледите са насочени към Мирела Демирева, която миналата година заслужи сребро на Олимпиадата в Рио със 197 см. На този етап софиянката е доста далеч от величието. Но важното е, че върхът в атлетиката си остава български - на Примата на българската лека атлетика.




Българката позира до светлинното табло,                   Стефка Костадинова и Йорданка Благоева (вдясно),
което изписва върховото постижение                           която е първата българска рекордьорка в леката атлетика,
на шампионата в Рим                                                   поставила върховото постижение именно във високия скок
                                                                                     през 1972 г.

                                                                                                                                            Снимка БГНЕС