28 Март 2024четвъртък15:27 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Класици

Последните дни на Шарл Бодлер

/ брой: 171

visibility 1594

150 години без Шарл Бодлер  (1821 - 1867)

През 1988 година Бернар-Анри Леви написа своя първи роман "Последните дни на Шарл Бодлер"(наградата "Ентерали", 1988), посветен на автора на "Цветя на злото". Построен е като анкета, в която на преден план са спомените на герои - съвременници на поета, представители на различни социални среди: от Жана Дювал, неговата любовница, през критика Сент Бьов, до мадам Опик, притежателката на хотела "Гран мироар"в Брюксел, където Бодлер преживява последните си дни. Освен разказите на тези хора (които понякога изобилстват от противоречия и неточности), извън перипетиите на тази малко патетична история, в книгата можем да открием и любимите теми на автора - философ. А те са: изкуството като отмъщение, драма на недовършеното творческо дело, пропастта между идеал и действителност. Под великата сянка на Бодлер Бернар Анри Леви размишлява за съдбата на литературата.

                    Огнян Стамболиев


Бернар Анри-Леви

(откъс)

Да четеш е уморително. Да пишеш също е уморително. Няколкото  откъса от "Бедна Белгия", които извади от куфара си заедно с новите  ръкописи, за да ги покаже на Коко и да ги изпрати после на Ансел го поразиха със своята глупост... Не, не коригира тези страници... Нямаше нито сили, нито желание. Не се реши и да ги изгори. За това му трябваха сили и енергия, а той ги нямаше. Три дни без писане. Три дни бездействие. Три дни пустота и в същото време да се взираш в най-незабележимите трептения из въздуха...
Все още не може да си даде ясна сметка какво става, каква магия го държи в плен. Свит в леглото, без да може да излезе от това състояние през по-голямата част на деня, го измъчваха тягостни мисли, а нощем сънуваше грозни мисли сънища. Мислеше за своето тяло. За бедното си, тъй малко обичано тяло, което сега, измъчвано от непоносимата болка, продължаваше да отказва помощта на лекарите. Как се бунтуваше то! Как му връщаше за поредната небрежност. Не, вече не страдаше. Стоеше си така отегчено, лениво, прозирно. И в тази прозирност се четеше някаква ирония към всичко и към всички, които пренебрегваха природата, плътта. Тяло - угризение. Тяло - възмездие. То беше като един стар много стар приятел - доскоро верен и дискретен, но вече започнал да води свой живот. Като голям апарат, в който най-неочаквано се е повредила някаква малка част. Мислеше за нозете си, които отичаха, за корема си, който непрекъснато се подуваше. За учестения пулс, за лошото кръвообращение, за постоянното главоболие. Мислеше за износения си скелет, дори за проядените си вътрешности и всичко това го изпълваше с безкрайно отвращение и погнуса.
Мислеше си за стареца, в който неусетно се бе превърнал. Преждевременно. Боже мой, какво се бе случило заради това проклето, жалко тяло?! Или може би заради душата му? Дали душата е тази, която носи тялото, или пък е обратното? Не, не знаеше какво всъщност се е случило. Нито беше видял, нито беше чул стареца, в който се бе превърнал. Единственото, в което бе сигурен, е това, че всичко стана внезапно, неочаквано. В добрите си часове си казваше, че още нищо не е изгубено, че има някаква надежда, но в лошите разбираше, че съдбата го е изиграла. Да, може би трябваше да се помири с тази участ, да заживее като истинските старци - спокойно, без вълнение и надежда. Фалшив старец! Жалък комедиант! Той, който толкова добре бе описал старостта на други хора, сега трябваше да наблюдава своята. Ето какво правят чувствата, предшестващи смъртта. Те са като неверник пред лицето на Бога. Спомни си свой стих, на който вече не разбираше добре смисъла: "И който застели леглото на бедните и голите..." Мислеше си за града. За града, който беше обичал, възпявал, прославял. За величието на неговите каменни сгради и мостове, за лудостта на пейзажа му, за "очарованието на една стара столица". За обелиските, за индустрията, за храмовете, за безделниците и просяците. За несравнимата свобода и наелектризиращата атмосфера на големите булеварди и площадите.
Имаше ли право Шели? Мириън, леденият Мириън, когото големият град подлуди? Така казваше Едгар Алън По в своите мистериозни писания. Той също се вълнуваше от темата за безпомощността на човека в тълпата. Трябваше ли да приеме твърдението ,че урбанистичната поезия е фалшива, измамна, че няма стойност, както твърдяха някои критици? Може би...
Обзет от съмнения, търсещ отговор на този без съмнение важен за него въпрос - защото какво би било творчеството му без стихията, без лудостта на града? - той писа на съпрузите Льопаж да му изпратят една карта на Париж. Скоро я получи. И с нейна помощ се опита, доколкото му стигаха силите сега, прикован на леглото, да преоткрие, да съживи голямата си любов към този към невероятен и безумен град. Трябва да се опитаме да си представим стаята, леглото и самия Бодлер с картата на колене. Жалузите са спуснати. Той вече не отива до прозореца. По цели часове разхожда показалеца си върху пейзажа от хартия и мастило. Ето я уличката, която най-много обичаше. Ето и друга, която беше забравил. Трета, за която си спомни сега. Затвори очи и си представи широките тротоари, красивите магазини, блесналите витрини. Ето още една - по нея често се движеше един елегантен екипаж с милия дук дьо Грис. Възстанови си любимите маршрути. Импровизира други, непознати. Даде нови имена на някои от кварталите, познати му от години. Посети и други, по-малко познати. Откри трети по-далечни. В тях никога не беше ходил. Дори си измисли някакъв малък, несъществуващ хотел и реши че в него ще се почувства добре. После си намери къща. Не му хареса квартала и я премести на другия край на картата. Нали лекарят му беше препоръчал по малко да се разхожда. Да, сега той се разхождаше! Изпълняваше предписанията, въпреки че изобщо не вярваше на лекарите. По принцип.
Накрая се замисли, сериозно се замисли за съдбата си. За своя погубен живот. За онова, което беше, което трябваше да бъде. И което не успя да бъде. Замисли се и за Брюксел. После за Париж. За вечния Париж... Отново се запита какво прави тук, в този голям и тъжен град, когато там, в Париж, във вечния Париж, бяха известността, славата, успехът... Още веднъж се опита да възстанови картината от перона на гарата отпреди два дни, когато реши да се върне в любимата Франция. Но не се реши до край... Остана. Върна се в този мизерен хотел, в този тъжен Брюксел...
Часовете минаваха, той не виждаше вече нищо. Мъгла. Все тази противна мъгла. И същото неразбиране. Пустота. Капан. Менгеме. Да, беше стегнат като в менгеме. Сякаш някаква невидима мрежа беше оплела глава му, крайниците, нещастното болно тяло. А то нямаше сили да се измъкне - толкова беше слабо и жалко! Как ли щеше да свърши - нещо му подсказваше, че тъкмо този влак, който не успя да вземе преди два дни, беше последният, единственият му шанс. Но след като не замина, въпреки че можеше - беше си уредил нещата, плати си сметките, а и желанието му беше огромно - това означаваше, че над него има друга сила, която го възпира. Страшна беше тази сила, той не можеше по никакъв начин да й противостои...
А не беше ли дошъл тук, в скучния и провинциален Брюксел, за да изчезне, дори да умре?...

Превод от френски: Огнян Стамболиев




Шарл Бодлер                                     Портрет на Шарл Бодлер, художник Гюстав Курбе, 1848 г. 


Албатросът
Шарл Бодлер

Понякога из път, щом скука ги обземе,
огромни албатроси моряците ловят —
безгрижни спътници, които дълго време
над бездните горчиви след кораба летят.

На пода повален между въжа дебели,
той — кралят на лазура! — мълчи, скован и плах,
но става и криле огромни, снежнобели
като весла плачевно повлича покрай тях.

О, пътника крилат с походка тъй неловка!
Прекрасен в своя полет, как жалък е и вял!
Един му пуска дим в разтворената човка,
а друг след него куца, моряците разсмял.

Поетът е събрат на принца на ятата,
сред бурите се носи, стрела не го лови,
но долу, заточен сред гмежа на тълпата,
крилата исполински му пречат да върви.

Превод: Кирил Кадийски

 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ