Ин витро

Оплодителят на нацията смръщи вежди и вдигна дебел пръст към небето. Изговори:
- От днес всеки, който е в нужда, ще получава безплатна процедура ин витро! Казах!
Бурно бе. Тържествено. Размножително. Шампанско се лееше като асфалт из радостната бездетна държава, в която до този момент се раждаше само бедност и корупция.
По кръчми, бозаджийници, бакалии и в обикновени публични домове се заговори за ин витрото. Всеки мъж, годен да носи цървули, имаше право да кандидатства по новата програма. Жените, които носят на бой, също ще могат да се възползват.
- Ще се размножи и бедността, и корупцията! - тюхкаше се професорът по право на втория етаж в една санирана кооперацийка, съградена във времената на зрелия социализъм. - Нищо хубаво няма да излезе от това.
- Глупости говориш, професоре. Глупости, както винаги!
Това уведомление, съдържащо упрек, бе отправено към професора по право от професора по икономика, който живееше на трети етаж на санираната кооперация и редовно подмокряше апартамента на съседа си по-долу. Всичко, което казваше второетажникът, биваше опровергавано от третия етаж. Налице беше известна дисхармония във възгледите, възникнала по време на прехода от демокрация към тоталитаризъм или обратно. Вече никой не помнеше при кой преход и към какво преход бе формирал между тях антагонизъм в епохален размер.
Но ето, срещат се пак тия двамата, единият облечен с костюм, а другият -  с фрак.
- И ти натам, нали?  - пита единият. - Увря ти главата най-сетне.
- Няма такова нещо. Аз не съм натам.
- Ще се кандидатираш за ин витро, нали? Признай си.
- Не, аз вече дадох своя плод. Повече нямам.
- Е, именно де! Тая програма е за тия, що нямат нужното и не могат да вържат.
- Оплодителят на нацията май го обясни по-правилно.
- Е, той е медицинско лице. А ние сме обикновени лица и затова не можем тъй да обясняваме. Казвам ти: отсега нататък ще й видим сметката на демографията. Всичко живо ще се оплоди и ще върже! Ще пусне корени.
- Като корупцията.
- Стига с тая корупция, бре! Корупция, та корупция! Ти друго не знаеш.
- Знам: бедност.
- Да, и бедност! Бедност и корупция. Корупция и бедност. Не виждаш по-далеч от носа си. То пък един нос! Не схващаш ли, че бедността и корупцията са също оплодени ин витро?
Така общуваха помежду си, докато не усетиха, че стигнаха до поликлиниката.
А там две огромни опашки. Едната - за влизане. Другата за излизане. Влизат хората нормални, излизат бременни.
- Ето, видя ли! Оплодителната дейност вече дава резултат! Що има народ, все е бременен!
- Да, ама с какво? - запита второетажникът, професорът по право.
- Как с какво? Ти пак ли за твоята корупция, демагог такъв? А? Всичките проблеми на народа се решават само чрез ин витро. Всеки ще има репродуктивна способност да размножи даденостите. Това е то!
"Да - рече си опонентът му, - крадецът ще репродуктира кражбите, корумпираният - корупцията, бедният - бедността, нещастният - нещастието, политикът - алчността, безхаберието и глупостта... Който не може сам да се корумпира, ще го корумпират ин витро. Кой не може да живее без достойнство, чрез ин витро ще го поправят. Ще ни оплодят в епруветки, та всички да станем послушни, злобни и еднакви като гласоподаватели. Едни ни санират, други ни оплождат... Баш като при социализма - някой все мисли за нас и вместо нас. Ама така мисли, че той все по-добре става, ние - от зле по-зле. Нищо ново под слънцето."
 Поизтупа нафталинения си фрак, огледа се и забеляза, че бременните, които излизат, носят под издутите си в коремната област дрехи най-различни неща - кой бидон, кой салами, кой пачки с пари. Даде си сметка, че професорът по икономика е прав. Щом са пуснали ин витро, това ще вземат. Какво друго? Навремето пускаха портокали, банани, цветни телевизори, перални - опашки си виеха пред гумовете. Сега пак е същото: след толкова години преход от пусто в празно, отново почнаха да пускат по нещо - ин витро изкарали за народа; вместо в магазини, в поликлиники го предлагат. Щом това дават, това ще вземаме.



Владимир Иванов Георгиев е роден на 28.03.1967 г. в гр. Радомир. По образование е юрист. Автор е на три книги - "Небанковите финансови институции" (1995 г.), "Приватизационните фондове" (1996 г.) и "Студии по валутно и банково право" (2000 г.); съавтор на "Коментар на Закона за публичното предлагане на ценни книжа" (2006 г.). Публикувал е стихотворения и разкази във в.“Средношколско знаме”, “Народна младеж”, “Пулс”, сп.“Родна реч”, в редица интернет сайтове за литература и др. Живее и работи в градовете Банкя и София.