Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Ноември 2017 | Петък
 
вход регистрирай се

Култура

Булевард: Срещи

Пламен Глогов:

Едно произведение е силно, когато в него има себенадмогване!

Вярвам, че има много хора, готови да направят крачките отвъд чалгата, отвъд битовизма, отвъд чуждопоклонничеството, за да изградят бъдещето на родината ни, смята писателят - режи

Боян Бойчев

1. Септември 2017 , брой: 171   391   0
Снимка


Пламен Глогов е отговорник за културната дейност на НЧ "Добри Чинтулов-1935", гр. София, и режисьор на театралната трупа към читалището. По образование е "инженер-еколог" и "театрален режисьор". Пише стихове, разкази, драматургични текстове и романи. Автор е на стихосбирките "Яворовата гора", "Червеният трон", "Зеницата на нощта" и на фантастичната новела "Ирелевантът". Сред по-известните му авторски пиеси са мюзикълът "Повелителят Сова" и комедията "Капаро за трима". Познат е също като един от финалистите в литературното предаване "Ръкописът" излъчено през 2015 г. по БНТ, където участва с романа си "Паметникъ".

- Пламене, името ти нашумя покрай предаването "Ръкописът" на БНТ и конкурса за дебютен роман, където беше финалист. Как реши да се гмурнеш в това предизвикателство?
- Причините бяха няколко - от една страна, исках да представя на зрителите и журито своя исторически роман "Паметникъ", посветен на величествения кенотаф от родния град на баща ми - Етрополе и на всички загинали в Освободителната, Балканските и Световни войни българи. От друга страна, допадна ми идеята за интелигентно предаване, което  акцентира на духовността и дава  шанс за изява на съвременните български писатели.
- Какво ти донесе участието в този малко по-необичаен конкурс? С какво ще го запомниш?
- Намерих много приятели, които също като мен пишат, за да не останат мълчаливи и безпристрастни към слабостите, абсурдите и гротеските на днешното време, много творци, със страхотни идеи и стилове, които заслужават да бъдат познати не само на българските, но и на световните читатели.
- Какво става с романа ти "Паметникъ"? Успя ли все пак да го публикуваш и ако не - ще се случи ли? Едноименната постановка бе реализирана от театър "Виа Верде"...
- Романът е готов, но на настоящия етап няма интерес към него от страна на издателствата. Може би считат тематиката му за "тежка и непродаваема" или просто "писателите" като мен в страната ни са прекалено много. Повечето от останалите ми колеги издадоха книгите си, някои със собствени средства. Аз засега нямам тази възможност, но предпочитам да изчакам. Може би не е дошъл моментът, в който ще ме чуят и разберат. Все пак книгата ми прокламира опазване на културно-историческите монументи, а за съжаление у нас още е време на събаряне на паметниците, не за съхраняването им... Засега каквото имам да кажа, го казвам чрез постановките ми. Ще направя отново спектакъла "Паметникъ", както през 2009 г. в Младежкия театър, но искам в него да участват, както бе и тогава, не толкова актьори, колкото истински патриоти и родолюбци, които да преживяват съдбата на героите в пиесата като своя собствена орис - на борци за една съкровена България.
- Бил си асистент по ботаника и фитоценология. Струва ми се твърде далеч от изкуството, с което се занимаваш? Откъде - накъде ботаника?
- Науката много прилича на изкуството. И при двете целта е да откриеш на хората ново прозрение, закономерност или философия за живота. И да го докажеш - учените постигат това емпирично или чрез анализ на строги факти и извеждане на зависимости. Артистите (поети, художници, композитори) го постигат чрез индиректни "видими само за сърцето" похвати. И в чисто практичен план науката и изкуството винаги са си помагали, въпреки че привидно дават вид, че са несъвместими. Без съвременните сценични възможности спектаклите щяха да загубят много от очарованието си. Баща ми, който беше анестезиолог, преди да влезе в операция, слушаше Рахманинов. А защо ботаниката? Ами най-поетично ми звучеше...
- Писател, поет, режисьор, сценарист - къде плуваш най-вече в свои води?
- Това за мен са различни измерения, различни пътища, които могат да развият и внушат една идея. Когато се съвместяват умело и приложат едновременно, заедно с музика и хореография например, резултатът става още по-пленяващ и ярък.
- Ръководител си на театър "Виа Верде" от самото му основаване. Как се роди идеята?
- Създадох театъра, за да впечатля едно момиче. Тя дойде от Самоков в София и читалищният театър в нейния роден град й липсваше много. Посветих й пиеса вместо стих. Явно съм успял да спечеля вниманието й задълго. Тя стана моя съпруга, а театърът продъжава да е нашият живот...
- Ти си последовател на философията на Себенадмогването, основните постулати на която са заложени в книгата ти "Ирелевантът". Можеш ли да ни ги представиш в синтезиран вид?
- Тази философия донякъде доразвива идеите на Шопенхауер и Ницше за Волята и Волята за власт. Тя се базира на вярата в т. нар. Свръхсъзнание - динамична енергийна система, от която ние, хората, със своите съзнания сме част. Мисията на всяко живо същество е поддържане на това глобално висше енергийно ниво посредством постъпките ни.  Постига се чрез надмогване на егото, което води до катарзисен ефект, до извисяване и пречистване на духовната енергия. Едно произведение, както и едно реално събитие, е силно, когато в него има себенадмогване. Този акт най-често е свързан със саможертва. Затова тя присъства неизменно във всеки реален или измислен сюжет. Един от важните закони в тази философия е този за реципрочността - не само индивидът има нужда от Свръхсъзнанието, но и Свръхсъзнанието има необходимост от индивида. Затова всеки човек, всяко живо същество е нужно на този свят, заради тихия подвиг, който крие в себе си.
- Много интересна е най-новата постановка, на която ти си сценарист и режисьор - "Секундант". Тя ни препраща към времената на мускетарите. Случайно ли този романтичен период предизвика творческия ти интерес?
- В унисон с философията на нашия театър искаме да провокираме хората към силна страст и копнеж, към готовност за подвизи и "крачки отвъд хоризонта", както казва нашият председател професор Андрей Апостолов. Ще събудим мускетарското и рицарското в себе си и в другите около нас.
- "Секундант" бе реализирана на сцената на столичното читалище "Добри Чинтулов - 1935", по-скоро - пред него. Защо избра сцена под открито небе? 
- За повечето хора по различни причини е трудно да посетят представление в театралните салони, затова решихме: щом хората не идват на театър, ние да доведем театъра при хората...
- Работиш в читалището. С какво те привлича работата там? Казват, че читалищата, едно уникално българско явление, са отживелица в днешния виртуален свят. Съгласен ли си с тази констатация?
- Читалището е идеалният храм за моята философия. В него присъстват силната автентичност и съзидателност. Повечето творци в него безкористно представят изкуството си, вдъхновяват се едни други, предават си грижливо знания и умения, предадени им от техните народни учители. Крият всяка наследена дума и акорд в сърцата си, защото знаят, че по този начин съхраняват частичка от българското. Читалището - това са хората, които помнят и пазят културата ни. Такива хора винаги ще има, затова и читалищата няма да изчезнат.
- Разкажи за някои от инициативите на читалище "Добри Чинтулов - 1935", с които  искате да привлечете хората.
- Планираме разнообразни дейности, които се надяваме да бъдат интересни не само за жителите на квартала, но и за всички граждани на столицата ни. Наред с мускетарския ни спектакъл под звездите "Секундант", планираме концерти на открито на млади певци, изпълняващи рок, поп и джаз музика, народни песни с неповторими акапелни и инструментални изпълнения, фестивала "Жълтият ламтурник" за най-вкусен сладкиш, поднесен с романтична история, дискусия на тема "Феноменът "Игра на тронове", концерти на школите ни по пиано и китара, рецитали и изложби на забележителни нови творци.   
- Трудно ли е да си творец днес, предизвикателство ли е или...
- Това е потребност, много хуманна. Изкуството е начин да помогнем на другите, да ги направим по-малко самотни, по-осъзнати и по-щастливи. Този процес е взаимен, другите творци радват и обогатяват нас. Това е най-голямата и единствена отплата. Трудностите идват, когато се опитваш насила да печелиш от изкуството. Тогава то се комерсиализира, щампова и губи своята магия.
- Хората сякаш предпочитат псевдоизкуството, пред истинското, стойностно изкуство. А казват, че изкуството трябва да възпитава. Как да се случи?
- Най-лесният начин е да имаш човек до себе си (родител, учител, приятел), който да ти отвори очите за истинското изкуство, както вероятно става и обратното. Хората най-лесно се вдъхновяват от други хора. Поне в началото. Впоследствие продължават търсенето и самоусъвършенстването си сами и на свой ред стават вдъхновители на другите.
- Чалгата се наложи не само като вид музика, но и като стил на живот. Толкова ли е близка до мисленето на българина?
- Чалгата е своеобразна, вероятно за някои дори сложна, но нисша музика. В нея няма катарзис, защото не те кара да забравиш егото си, докато я слушаш, както когато чуеш "Заблеяло ми агънце" или "Руфинка болна легнала". Нейният период ще отмине, няма да даде здраво и трайно поколение, както казват генетиците, защото генеалогията й е лабилна, тя е лошо интерпретиране на истинската самобитност на балканското и българското в частност.
- И накрая - твоята надежда за България?
- Ще си позволя вместо отговор да цитирам един откъс от романа ми "Паметникъ":
"Народът ни, говореше Кавадара, е наказан да има силата да побеждава, но да губи, да завижда, вместо да се гордее, да неглижира собствените си успехи и да се потиска от постиженията на другите. Ние нямаме самоуважение и този комплекс на нацията ни се предава на всеки българин. Лечението му е в противоположната посока - българинът трябва да се отърве от атавистичния си срам, да повярва в индивидуалните си възможности и в уникалността на таланта си, за да промени националното си мислене. За тази цел той трябва да стъпи на спомените си като паметник върху своя постамент, за да се издигне над ежедневното и да мери пътя си с вечността. Никой строй, никоя вяра няма да помогнат на нас, българите, ако първо не повярваме в себе си и не върнем самочувствието си и доверието помежду ни, че сме част от велик народ и всеки един от нас трябва да съхрани величието му с постъпките си. Не е достатъчно съвестта ни да бъде пробудена, трябва да намерим сили в себе си, да не правим компромиси с нея!"
Аз почитам страната си и вярвам в народа, към който принадлежа, вярвам, че не съм сам и че има много като мен - готови да направят крачките отвъд чалгата, отвъд битовизма, отвъд чуждопоклонничеството, отвъд... хоризонта, за да изградят бъдещето на родината ни. От прозореца на читалището ни - по-високо от най-високия връх - виждам ясно това, виждам го: България ще бъде!

 

 

 

Култура

  • Билетите, купени днес, утре и в неделя за представления през ноември, декември и януари, са по 7 лв.
    24. Ноември 2017 231
    42
    0

    След "Черна комедия" от Питър Шафър, чиято премиера бе на 22 и 23 ноември, в Театър "Българска армия" предстои "Черният петък" (24 ноември), "Сивата събота" (25 ноември) и "Обикновената неделя" (26 ноември). Само в тези дни касата на театъра ще продава билети за всички представления, продукция на ТБА...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"