Бъдещето позлатява достойните

Представяне на книгата "Благодарствена песен" от Бисер Киров организират фондация "Устойчиво развитие за България" и представителството на Россотрудничество у нас на 4 септември от 18 ч. в Мраморната зала на Руския културно-информационен център в София, ул. "Шипка" 34. Изданието е посветено на 75-годишнината от рождението на твореца. Предлагаме на читателите на ДУМА фрагменти от книгата.

Музиката ми подари свободата

Магията на пророчествата е в откривателството, в разкодирането на тайната, която бъдещето ти крие. Не бях пророк, но вече знаех тайната. Музиката и сцената ми бяха подвластни. Приемам пеенето така инстинктивно, както дишането. Ежедневно прегръщам китарата, както бебе майчината гръд. Голямата ми дарба е съблазняването на публиката и зная, че Творецът специално препълни в първите ми години творческия ми резервоар, за да ми стигне по дългия път. Без съмнение това бе моята територия и аз бързо я усвоявах! Но тепърва идваха изпитанията. "Ноу бизнес лайк шоу бизнес" - Няма бизнес като шоу бизнеса!

ххх

Имах съдбовната възможност да се запозная с чилийския певец, режисьор и поет Виктор Хара. Бяхме в една гримьорна и пяхме един след друг. Цялата ни делегация разговаря с него. Виктор Хара говореше освен испански и добър английски. Съпругата му, която го съпровождаше, бе англичанка, балерина. След трагичната му смърт година по-късно тази среща ми изглеждаше абсурдна, а може би е вярно, че най-кратките срещи понякога носят дълбоките спомени. И досега си мисля, че в жестове, думи и в стил на пеене той носеше необяснимата вселенска "революционна" обреченост. Той изпя две песни, които през годините ме преследваха с проникновената си искреност. "Ел деречо де вивир ин пас" (Правото да живееш в мир), посветена на Виетнам, и "Аманда" - по-късно разбрах, че така се нарича една от дъщерите му. Намерих записите в Куба и често си ги слушам.
Виктор Хара е един от великите духовни "войници на съдбата", за които сцената е "ешафод". Такива за мен са и Пабло Миланес, Владимир Висоцки, Силвио Родригес, Булат Окуджава и Дийн Рид. Радвам се на подаръка на съдбата да ме допусне при различни случаи до тези герои, превърнали песента си в оръжие...

ххх

"Балансът" е моята основна идеология. Вярвам, че Бог изравнява нещата в живота, сипва и от сладкото, и от горчивото. Свидетел съм на неочаквани щастливи реванши в живота на много хора около мен. Но при мен имам чувството, че когато всичко ми е вървяло блестящо, обезателно идва тежкото.

ххх

Няма формула за хит. Често безумно популярни стават мелодии, в които за мен няма нищо, нищо, нищо изключително. Хитът е свещената простота. Екот от емоционалните душевни камбани, които всеки човек тайно носи, за да ги зарежда от всеобщото въодушевление и да е част от магията. Хитът е хипноза!
Думата РЕПЕТИЦИЯ и до днес за мен означава ЖИВОТ!

ххх

Във всяко изкуство има генерационни конфликти, но съм убеден, че тяхното решение е в пълномощията на ВРЕМЕТО. Времето поставя всеки там, където ТО е решило. БЪДЕЩЕТО ПОЗЛАТЯВА ДОСТОЙНИТЕ.
Отдавна желаех да се отдръпна от българската попсцена. Мамеше ме широкият свят, публиката на нови страни, увереността ми, че гласът ми е пропуск до всяка душа. Почувствах "проповедническото" в моята професия. От дете познавам внушението на музиката и словото от амвона на татковата църква и сякаш сега изпълнявах съкровената му мечта да бъда като него. Не преувеличавам, бях на мястото си. Мислех си даже, че с песен може да се промени светът. Но най-важното за мен бе СВОБОДАТА. Музиката ми я подари. Свободата е в основата на мисленето. За мен свободата е същността на човека. И върховната наша мисия е да осъществим СОБСТВЕНАТА СИ СВОБОДА. Песента е синоним на свободата, а поривите на вдъхновение са крилете на СВОБОДАТА.
И до днес летя.
----------

Моят трамплин

Пред Млечния бар през август ме спря непозната висока, чернокоса, красива, добре облечена млада жена. Представи се като Гинка Димитрова от ЦК на ДКМС и ми каза, че съм избран за "състезател" в Първия младежки конкурс в Сочи през септември заедно с Богдана Карадочева и Борис Карадимчев. Това беше окончателно моят "шпрунг брет" - трамплин, от който отскочих високо, високо. Сочи остава благословената ми среща с най-вярната, чувствителна и любяща публика в света. Първа стъпка в един мегаконтинент, където станах свой. Началото на приятелства, с които се гордея и ме топлят и до днес. Призвание, което ме убеждава, че Този, който определя живота ни, бе помислил и за мен.
Ние, "трите БК", както Александър Абаджиев, журналист, писател, чудесен ерудит и светъл русофил, нарече нашата сочинска група в официоза в. "Култура", бяхме най-успешният тим и макар че получих само трета награда в групата на мъжете, великият руски диригент Юрий Силантиев, председател на журито, при еднакви точки с полския певец, беше помолил да се прегласува, отбелязвайки, че "гласа на Бисер Киров ще слушате много години". И каква точна прогноза!
Александра Пахмутова и Николай Добронравов, Йосиф Кобзон, Артур Чирингаров, Владимир Панченко, Михаил Таривердиев, самият Марк Бернес, който ме покани да участвам в концерта му с Клаус Шнайдер, Барбара Келербауер и Герхард Нееф, както и фантастичният унгарски певец Петер Мате, бяха щастливите ми познанства, които останаха и до днес.
В Москва, след традиционните посещения на Червения площад и Мавзолея на Ленин, ЦК на Комсомола организира за всички среща с първия космонавт Юрий Гагарин в хотел "Юность". Той се беше върнал от Париж, където бе получил златен медал за постижения в науката, който гордо носеше на военния си кител. Бяхме поразени от феноменалната му памет. Рецитира "Поема за космонавта" в продължение на десет минути. Изпи няколко големи водки и беше абсолютно трезвен. Снимахме се за спомен с първия космонавт на планетата Юрий Гагарин, но снимките останаха у Борето Карадимчев. Запазил съм поканата за тази среща с автограф от него. Песента на Борето по стихове на Радой Ралин "Човекът, който не подписа", която пях на руски в Сочи, получи втора награда за песен, а Богдана с Дойна Бадя от Румъния - прекрасна певица, трагично загинала със семейството си в голямото земетресение в Букурещ на 4 март 1977 г., си разделиха първата награда за жени. С парите от наградата си купих радиокомбайн "Ригонда" с грамофон и няколко фантастични плочи на Михаил Таривердиев, които бяха от най-слушаното на Тавана.
Дни, след като се върнахме в София, сред интервюта и телевизии, Димитър Ганев неочаквано ме покани на фестивала "Варадеро" в Куба. Участие, организирано от Йорданка Христова, която през април се беше върнала от турне с оркестър "София", но за новия ангажимент бе предпочела оркестър "Балкантон".
БЛАГОДАТТА, онова независещо от нас благословение, се излива понякога така поройно, че в потопа от впечатления и емоции оцеляването е само случайност. Оцелях! Целият наш живот е едно оцеляване, подарено от Всевишния.



Митка и Бисер с четирите си внуци
Снимка Личен архив




Бисер Киров на концерта по случай неговата 70-годишнина в Народния театър "Иван Вазов", 2012 г.
Снимка Мариета Томова