Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Септември 2017 | Неделя
 
вход регистрирай се

Глобус

За Турция без комплекси

Повратливата политика на Ердоган се възприема като желание да отвлече вниманието от реалните цели или да замъгли проблемите във вътрешен план

Зорница Илиева

5. Септември 2017 , брой: 173   186   0



За Курбан байрам на митинг в Истанбул президентът Ердоган се кълне, че "или ще умрем, или ще оживеем и ще пребъдем, това е целта". Той умее да нахъсва тълпите и те го следват вече 15 години. Емоционално говори за идеали и поставя цели. Винаги с името и под знамето на Турция. В същото време преди мача за световна квалификация в Харков, Украйна, една членка на небезизвестните ФЕМЕН излиза на терена на спортния комплекс "Областни" с голи гърди, на които пише "Килър Ердоган" (Ердоган убиец). Тези полуголи момичета от ФЕМЕН винаги се появяват, когато трябва да се подгрее някакъв протест. Атрактивните им прояви, едва ли случайни, никога не остават без внимание от страна на средствата за масова информация по цял свят. В случая изразената позиция съвпада с нагнетената напоследък атмосфера между Анкара и Брюксел, която в Германия придоби характер на противоборство с много неизвестни. Напрегнато е и по оста Анкара/Вашингтон, но този път не само поради поддръжката на САЩ за кюрдите в Сирия и Ирак и липсата на отговор на турското искане за екстрадиране на проповедника Фетуллах Гюлен, обвинен за вдъхновител и организатор на опита за преврат от 15 юли м.г. Предявените съдебни обвинения към телохранители на президента Ердоган, включително и служители по сигурността, които упражниха насилие върху мирни кюрдски демонстранти при официалното му гостуване в Белия дом, станаха причина за гневни негови изказвания, в които най-меката дума бе "скандално".
Вече 15 години Ердоган казва, че "работи неуморно за благото на страната" и цели "икономически просперитет за турските граждани", но извън страната повечето наблюдатели са убедени, че преследва преди всичко лични стремежи и осигурява благото на фамилията си. Днес той казва, че "щом не ме искат в ЕС, значи мога и без тях", и обръща поглед на Изток. Повратливата му политика се възприема и като желание "да отвлече внимание от реалните цели" или да замъгли проблемите, които има във вътрешен план. А те не са свързани само с проявите на опозиционната кемалистка Народнорепубликанска партия (НРП) с лидер Кемал Кълъчдароглу. Не става въпрос и за парламентарно представената прокюрдска ДПН (Демократична партия на народите), която отдавна е с подрязани крила поради поставянето в затвора на лидерите й, включително изявения и популярен на Запад Селяхатин Демирташ. Продължаващите битки с ПКК в Югоизточна Турция са само отглас от стратегия, която е пряко свързана с недопускането на турска територия да се реализират онези намерения, които владеят умовете и сърцата на кюрдите в Сирия и Ирак - независимост и държавно устройство. Или поне автономия като първа крачка. По същество това си е гражданска война. Но по този т.нар. кюрдски въпрос по-скоро има единство сред управляващата ПСР, крайнодясната ПНД (Партия на националистическото действие) и голяма част от опозицията в Турция (без прокюрдската ДПН, естествено), което не пречи Калъчдароглу да инициира прояви като "Поход на справедливостта", в който стотици хиляди турци крачиха от Анкара до Истанбул, за да изразят несъгласие с действията на съдебната система в страната, която изпрати в затвора за 25 години депутата от НРП Енис Бербетоолу. Последва "Конгрес на справедливостта" в Чанаккале, който явно също има за цел да активира НРП, да привлече симпатизанти, за да разшири онези 23-25%, които партията получава на избори. Друг въпрос е дали тези действия наистина могат да застрашат властта на Ердоган, който е в период на обновление на собствената си партия поради "износване на метала", както образно се изразява президентът.
Подготовката за президентските избори през 2019 г. определено е в ход независимо, че Калъчдароглу например не е обявил, че ще се кандидатира на този вот. За Ердоган такъв въпрос не стои. Още повече, че с приетата след прословутия референдум от май нова конституция неговите правомощия стават толкова разширени, че граничат с еднолична власт. Затова пък Мерал Акшенер - напуснала крайнодясната ПНД, не крие, че би се кандидатирала, но с нова дясна партия. Акшенер не подкрепи решението на лидера Бахчели ПНД да гласува на референдума със "за" в полза на промените в конституцията. Сега тя изгражда "с пълна сила", както пишат медиите в Турция, нова партия, а сред кандидатите за генерален секретар е и друг популярен политик като Синан Оан, последвал Акшенер при напускането на ПНД. Прави впечатление, че в екипа й са и редица ляво ориентирани лица. Очаква се официалното обявяване на партията да стане в началото на октомври. Но със засилване на партийната работа на Акшенер, се появяват (случайно!) и слухове "за кореспонденция с близки до ФЕТО" или с такива привърженици на Фетуллах Гюлен, които живеят в чужбина. А информации, че Мерал Акшенер е търсила подкрепа за новата партия от страна на САЩ и ЕС, целят не друго, а дискредитиране още в начален стадий. Настроенията сред голямата част от турското общество на този етап не са в полза на САЩ и Европа. Ако новата партия е светска и намира привърженици сред онези, които казаха "не" на референдума, както агитира по време на кампанията Акшенер, НРП не може да остане безразлична. Но ако опозицията намери сили да се обедини (заедно с новата партия) за изборите през 2019-а, тогава Ердоган може да има и затруднения при спечелването им. Резултатите от референдума бяха красноречиви - разлика само в процент между "да" и "не" за исканите от него промени в конституцията...
Друг въпрос е, че вече се знае достатъчно за практиката да се търси подкрепа от геополитическите играчи, когато на хоризонта има избори и се цели участие в управление. Позната е и политиката на големите на световната сцена, които не пропускат да имат роля при сформиране на правителства или партии в зоните на интересите си. В този случай може да се допусне, че има доза ирония на съдбата, защото и самата Турция не крие намерения да отвори представителни офиси на 10 места извън страната, които да създават по-близки връзки с турската диаспора там. От 2015 г. такъв има в Брюксел, а предстои и откриване в Германия. Сякаш не са достатъчни регистрираните протурски партии, които са създадени в редица страни от Европа, включително Балканите. На изборите в Холандия такава партия спечели 4 места в парламента, а за изборите в Германия Анкара ще разчита на съществуваща вече 7 години "своя" партия, която няма как да не подкрепи призивите на Ердоган 1,5 млн. турци с право на глас, живеещи в страната на Меркел, да не подкрепят нейната партия, а също социалдемократите и Зелените. Всъщност турците с немско гражданство на референдума в по-голямата си част подкрепиха Ердоган, но по принцип повечето от тях гласуват за социалдемократите. Днес изглежда трудно да се предположи как ще гласуват поради изразяваното на официално ниво несъгласие Турция да се присъедини към ЕС поради острите критики към Анкара за насилието след пуча и хвърлянето по затвори на стотици хиляди турски граждани, арестуването на журналисти, приемането на резолюция на Бундестага за арменския геноцид и т.н.
Отношенията между Берлин и Анкара се нажежиха допълнително и след арестите на 12 немски граждани, обвинени в Турция за връзки с "терористи". Канцлерът Меркел многократно отправи призиви да се освободят арестуваните, сред които е намиращият се вече 200 дни в затвор журналист Денис Юджел и арестуваният по време на събрание в Бююкада (от Принцовите острови край Истанбул) преподавател Петер Стюднер. Тези дни "Шпигел" публикува статия, в която се казва, че Берлин е отхвърлил направено през април искане от страна на Анкара да се замрази имуществото на 80 души, заподозрени за членове на ФЕТО. Подобни искания Турция е отправила към 34 държави и то веднага след пуча. Наблюдателите обаче са убедени, че турците в Германия няма да се включат масово в тези избори. Освен, че ще послушат Ердоган да не подкрепят основните германски партии, те в голямата си част не разбират посланията им, защото не само не говорят немски, но и гледат предимно турски телевизионни канали. Ще загубят социалдемократите. Рамо за Меркел? От своя страна тя вече призова турците, живеещи в Германия, да "проявят разбиране за твърдия курс на Берлин спрямо Анкара". Канцлерът отчита реалността и не крие, че германо-турските отношения са в "много сложна фаза" и се налага "ревизия на отношенията". Блокиране на митническите спогодби, стопиране на финансовите помощи за Анкара по линия на Брюксел, заплахи за прекратяване на процеса за присъединяване към ЕС са само част от мерките в тази насока. Дали тази позиция ще се запази и след спечелването на изборите от Меркел, в което всички са убедени? Като опитен политик, привърженик на линията на "кадифената ръкавица", Меркел няма да си позволи да загуби връзките с Турция и ще създава впечатление за "доброжелателна нагласа". Изпълнете обещанията и ще получите "моркова", защото има и "тояга", т.е. санкции и загуби за вас. От друга страна, Турция е стар съюзник, ключов играч във важен регион, сериозен пазар за немските стоки и инвестиционен терен, който Берлин ще се старае да запази за своя бизнес. Ангела Меркел критикува Ердоган, но не го подценява. Сигурно си дава сметка и за въздействието, което има върху привържениците си в 80-милионна Турция. Колкото и да са основателни упреците за диктаторски нагласи и недопустима невъздържаност при критики. Както се казва, нищо лично, просто политика и интереси. Често различни от представяните пред кадър.
В тази връзка у нас коментарите за ситуацията в Анкара се ограничиха до информации за случващото се там или с изказвания в Берлин и Вашингтон за Ердоган. Анализите са оставени за "следва продължение". Когато се ритат атовете, страдат магаретата - знаем си я поговорката. Още повече, че често "атовете" намират начин да се договарят за сметка на "магаретата". Въпросът е да си знаем интересите и да запазваме достойнство. Без илюзии, че сме фактор, но и без безгръбначни прояви. Просто без комплекси, защото и големите си имат проблеми. Дори комплекси, колкото и да не ни се вярва. Видно е.



Меркел критикува остро Ердоган, но не го подценява. Както се казва, нищо лично,
просто политика и интереси. Често различни от представяните пред кадър

БГНЕС

 

 

Глобус

  • Някои прагматици вляво трябва да се заслушат в тях
    19. Септември 2017 183
    332
    0

    На 7 ноември ще се навършат 100 години от Октомврийската революция. Три дни по-късно ще удари часът на 28-та година от "изгряването" на българската демокрация. Разсъждения за "червения Октомври" ще има. В пределите на Русия ще се кажат и възторжени слова, и заклинания. Зад пределите й ще преобладават заклинанията. Русия днес е под...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"