Тук започва и свършва България

В Родопите има много места, които човек си заслужава да посети. Думите са на възрастен мъж, когото срещаме в центъра на Смилян. Царството на едрия боб ни посреща тихо - поредните софиянци, дошли да си купят смилянски фасул, какъвто в столицата им пробутват под формата на китайски, и родопски картофи, намирани по пазарите маскирани като полски. Гостоприемно и приятно кътче е Смилян - казвам го като човек, изкарал тук не една средношколска бригада. В Смилян, че и в Могилица, и в Кошница... Забележителностите в района са известни - Музеят на боба, пещерата Ухловицата, Агушевите конаци, изворите на р. Арда.
Преди година приятели ни разказаха за приказно място в гората, на стотина метра от границата - "Гераница". Всичко било направено от дърво, с чевермета, боб в гърне, покрай рекичка, в близост до изворите на р. Арда.
Възрастният човек в центъра на Смилян разказва, че преди години местните хора доста се радвали как ще се реят из маслинените насаждения в Гърция, а южните им съседи ще купуват едър смилянски фасул. Е, ако се вярваше на сегашния премиер, това с границата трябваше да е станало преди пет години, клати глава човекът. Махва с ръка обаче и казва да не обръщаме внимание на подобни недостатъци, а да се отправяме към Горна Арда. И да сме спокойни, че местните свободно си "претакат" от Горна Арда до Халкидики, берат горски плодове за сладко, поотстрелват нещичко, когато е разрешено, и пр.
Пътят до Горна Арда изминаваме в очакване. Струва ни се цяла вечност, а не е. Зърваме табелката "Гераница" и се озоваваме на черен път. Джипиесът се побърква, но вече сме предупредени, че и това може да се случи. Навлизаме в гората, право към границата. Срещаме туристи, които бодро ни поздравяват и клатят глава, че сме в правилна посока. Изглеждат доволни и спокойни. Може би трябваше да зарежем автомобила...
Комплекс "Гераница" изскача зад поредния завой, малко след свлачище, което оглеждаме доста тревожно. В гората са сгушени приказни дървени къщички и беседки, които предлагат и нощувки, и домашна кухня от най-висок клас. Закачливи табелки по дърветата ни карат да се усмихваме, но и да се замислим. Защо местните казват, че е по-добре да питаш, вместо да пипаш. И благодарят, ако си го направил. Не се смущаваме да питаме. Като начало сервитьора, който пъргаво се доближава до масата под дървения навес, на която отсядаме. Облечен в автентична носия, той не пести думите, когато питащият търси отговори.
Как я карате тук, накрая на света, накрая на България, или в началото, питам събеседника ми. А той обяснява ясно и кратко - въздухът е чист, шумоленето на потоците зарежда, а ако живееш тук - сто години не ти мърдат. Прагматична житейска философия. Междувременно на масата ни се появяват бобец в гърне, пареник (качамак), родопски клин и печено агнешко - имало е група този ден, та и чеверме врътнали. Картофите на тикла на "Гераница" са световноизвестни, а сокът от борови връхчета - най-доброто за всеки, който обикаля горите в района, подчертава домакинът. И бърза да допълни, че гледат всичко да е домашно - масълцето да е масълце, а арденският боб бил дори по-вкусен от смилянския. Катмите тук са пухкави и задължително с домашно сладко или боров мед.
Фамилията Косови държи комплекса от 15-ина години, но едва сега сме научили за него. Който дойде веднъж, разказва на близки и води приятели, казва любезно събеседникът ми. И добавя, че предприемчивостта им била стимулирана от идеята, че границите ще паднат и туризмът ще процъфтява. Е, не се оплакват от работа и от гости. При това отвсякъде. Разчуло се за атракцията им, посещавали ги и малки, и големи. Водили тук деца на уроци, имало и сватби в гората. А гайдите се чували ехе-е-е... За "модерните" има и модерни атракции - джипове, мотори и пр. Има и мулета за разходка. За децата - дървени люлки, че и мини виенско (родопско) колело, пак изцяло от дърво.
Край живарника с пъстърва, към тоалетната, на местата за пушене туристите са посрещнати от шеговити надписи, които зареждат с усмивка и спокойствие. Спокойно събеседникът ни разказва и за близостта на границата, и за забавните случки, които са имали с туристи, обикаляли из района. Често се обърквали и отскачали в гръцко, но се връщали, водейки се по изворите на Арда. А и по граничните пирамидки, край които не преставали да се снимат. Едно време беше друго, преди трийсетина години това тук щеше да е невъзможно, разказва събеседникът ни и разперва ръце сякаш иска да прегърне комплекса.
Да, ама и много неща не са така, както ни разказваха, продължава той. Трудно ни е, не се оплакваме и работа имаме. Комплексът работи целогодишно, а на въпроса ми как се оправят през зимата той отговаря, че за последните 8 години само два пъти са викали снегорин. Климатът се промени и снеговете не са толкова големи, продължава той. Но и хората са виновни - рушим всичко, което имаме, не пазим, не ценим това, което са съградили бащите ни, и природата не пазим, добавя домакинът.
Много е добре да има чешма, например, като мине човек - да се напие, някак се отвлича в разказа си събеседникът ми. Да, ама пак лоши хора - счупили врътката, разбили тръбата, кому пречи, диви се той. Преди не можеше да се случи това. Лоши, много лоши станаха хората, озлобиха се, парите ги озлобиха и ги направиха вълци, допълва домакинът. Въздъхва и се отправя да изпрати група гости.
Местните хора са преживели всякакви трудности, така че не се страхуват какво ще им причинят свлачищата в района, които периодично се активизират и няма кой да ги оправи. Боледуват за гората, за това, което ражда земята им. Тревожат се, че и децата бягат към по-големите градове, а тук, макар и с атрактивна работа, младите не могат да задържат. И с кльон беше зле, но сега без кльон не сме цъфнали, споделя възрастен мъж, когото срещаме в центъра на Горна Арда. Той си спомня, че едно време бил проверяван три пъти, докато иде до къщата си, имал и специален щемпел в паспорта, който указвал, че притежателят му живее в гранична зона. Спомня си и за бодливата тел, и за коловете по границата. А войници с автомати тук не са виждали повече от 20 години. Сега пак има проблеми - я животно прескочи, я човек мине за боровинки или се обърка, разказва събеседникът ни. Абе, на края на държавата сме, както и да го погледнеш, отбелязва той. И по доходи, и по местоживеене...
И той не спира да говори, че евентуалното отваряне на граничен пункт може да обърне палачинката. Някога през с. Арда, където има стар римски мост, е минавал пътят за гръцкия град Драма. През него овчарите прекарвали стадата за Беломорието. Първото населено място откъм Гърция, само на 20 км, е Пресинада, следващото - Паранести, е на 40 км. Оттам трасето води към Кавала и северното крайбрежие на Гърция. Пътят, който обещали на местните и дори планирали за изграждане, щял да бъде най-краткият маршрут по направление Кавала - Пампорово - Пловдив, около 180 км. Крайните точки имат летища, което щяло да развие туризма. Така от пистите в Пампорово до Бяло море разстоянието ще е 120 км, продължават да мечтаят местните. За отварянето на пътя в с. Арда се правели дори българо-гръцки събори. През 2010 г. се говорело и за екшън план за трасето.
Пътят, който остава да се направи от българска страна, е 1,8 км, като при правителството на Тройната коалиция той стана държавен, припомнят местните. За него има готов работен проект. За участък от 1,884 км прогнозната стойност без ДДС била 4,3 млн. лева. През юни 2010 г. община Смолян обявила поръчка за избор на изпълнител. През 2011 г. изведнъж станало ясно, че 4-те млн. лв., предвидени за пътя Горна Арда - Паранести, се отнемат и се дават за пътя Кърджали - Маказа. И мечтите на местните хора потънали.
Все още обаче на са загинали. Родопчани се надяват, че и за тях, и за техните деца ще има по-добро бъдеще. И чудно защо поглеждат към планината, на която се уповават и вярват повече, отколкото на политиците.

Снимки Авторката

"Добре дошли!" в "Гераница"

Място за приятелска среща

                                                                                                 Виенско (родопско) дървено колело