Пред времето - с изострена чувствителност

ОЛГА МАРКОВА,
доктор по кинознание

Всеки юбилей извиква спомени. Но един е изначален: в мрачен ноемврийски ден на 1993 г. на обществения "подиум" се явява предложение да се създаде във Варна световен кинофестивал. Идеята окриляват Александър Грозев и Илко Раев. Още в нейния изгрев в местната преса се появява информация с подзаглавие: Във Варна започва "фестивал на секс и порнография". Коментарът е излишен...
    Секретът на изтеклия четвърт век от биографията на този форум е именно в неговата същностна характеристика. Над две хиляди произведения, показани на неговия екран, са насочени към проблемите на човешката духовност, на моралните ценности.
    Още първият филм "Анна Каренина - историята на Вронски", с който бе открит тазгодишният юбилеен фестивал, вдигна високо художествената летва; превърна се в своеобразен камертон за участващите 102 на брой произведения. За радост, известният руски режисьор Карен Шахназаров, директор на "Мосфилм", представи лично своята творба. "Радвам се, че имам възможност отново да се видя с българската публика - подчерта той. - Израсъл съм в СССР и отлично познавам българските актьори и режисьори. За жалост, в последните години тази връзка се изгуби и вече рядко могат да се видят руски и български филми и у нас, и у вас." Сложната, твърде близка до Толстой концепция, че в любовта няма само една истина - всеки следва своя собствен път и поема последиците от него, развълнува аудиторията. Страстта или дългът има предимство и кой може да ни съди за избраната лична позиция - това са вечните въпроси, пред които ни изправя животът. Режисьорът е намерил нов, твърде интересен ъгъл за интерпретация на уникалната класическа творба.
    При изключителен интерес от страна на публиката на 26 август бяха открити Дни на руското кино в България. Явно публиката е зажадняла за произведения от ранга на драмата "Болшой" на талантливия режисьор Валерий Тодоровски, с който започнаха тези филмови празници; майсторския трилър "Събирач на дългове" на Алексей Красовски; фантастичната драма "Зоология" на Иван И. Твердовски; екшън драмата "Ледоразбивач" на Николай Хомерики; драмата "А утрините тук са тихи" на Ренат Давлетяров, по едноименната повест на Борис Василев; комедията "Добро момче" на Оксана Карас; приключенския трилър "Епоха на първите" на Дмитрий Кисельов. Рядко по рода си разнообразие на теми и жанрове.
Като към тези Дни добавим и филма "Размразен шаран" на Владимир Кот, с който Русия се състезава в официалната конкурсна програма, съставена от 12 филма, добиваме представа за мащабното художествено присъствие на руското кино тук. В талантливата екзистенциална творба на Кот деликатно се преплитат горест, хумор и дълбок размисъл по най-същностни проблеми на човешкото битие. За умелото извеждане на режисьорската концепция от първостепенно значение са интерпретациите на трима уникални актьори: Марина Нейолова, в главната роля на бившата учителка Елена Михайловна, Алиса Фрейндлих и Евгений Миронов.
В същата художествена селекция категорично се наложи майсторският авторски дебют "Да опазиш светлината" на Ерика Фе - САЩ, удостоен с наградата на ФИПРЕССИ в Манхайм миналата година. Постепенно разлистващата се драматургия, близка до маниера на Хичкок, завладява аудиторията: напрежението не я напуска до финала. Тук трайно впечатление оставиха украинският филм "Гнездо на гургулица", по документална основа, сниман в Карпатите и Генуа от Тарас Ткаченко - режисьор с ярък социален рефлекс; стилният исландски дебют "Рейкявик" - млад по дух и по форма, на Асгримур Сверисон - своеобразен поклон пред Киното, разкриващ разрива между нашите мечти и реалния живот, благодарение на опитната камера на Нестор Калво, с 28 филма; унгарският "Гражданинът" - трета кинотворба на Роланд Враник, който на пресконференцията отбеляза, че това е първият филм за бежанец в родината му, при това - с огромна зрителска посещаемост (вероятно и поради препратките към Фасбиндер, които подсилват цялостното изследване на познатата актуална тема на непознат терен).
За първи път тази година в рамките на фестивала бе включена младежка конкурсна програма - Кино на младите и Филми за младежта. В десет кинопроизведения: "В сънищата ти" - копродукция на Чехия и България, с режисьор Петр Оукропец; "Кобра Слънчоглед 1" - България, на сценарист-режисьора Васил Горанов; "Златната петорка" на Горан Тренчовски; "История на любовта" - Франция, Канада, Румъния, на Раду Михайлену; "Виктория" - Германия, режисьор Себастиан Шипер; "Половинката" - Турция, на Чагил Нурак Айдоглу; "Кладенец" - Унгария, на сценарист-режисьора Атила Гигор; "Когато мечтаехме" - Германия, на Андреас Дрезен; "Маслиново дърво" - Испания, Германия, на Ишар Болейн и "Ноктурама" - Франция, на сценарист-режисьора Бертран Бонело, доловихме светоусещането на днешните млади творци с техните проблеми, залитания и разочарования. Подобна програма съществува от десетилетия в рамките на МКФ "Златен Витяз". Именно на тази тема бе посветена ежегодната Кръгла маса, която събра филмови критици, млади киноексперти и режисьори.
Смятам за изключително навременно - също за първи път, появата на тържественото откриване на новата рубрика "Im memoriam, подобна на "Вы были с нами", която очевидно развълнува зрителите при срещата им с уникални кадри с Невена Коканова, Коста Цонев, Никола Анастасов, Тодор Колев, Георги Черкелов, Радой Ралин, Рангел Вълчанов, Джоко Росич, Иван Андонов, Валери Петров, Борис Карадимчев, Велко Кънев... Никола Корабов, който бе сърцето на миналогодишния фестивал. Веднага след откриването се обадихме на Капка Корабова. Какво да се прави - оредяват редиците, а новото попълнение, уви, е на друго ниво!
Твърде наситената програма на фестивала предложи няколко интересни кинопанорами от Русия, Дания, Унгария и Индонезия. Последната се оказа върхова атракция както с непознатите филми, така и с екзотичните танцови спектакли, които гостуващата делегация изнесе пред входа на Фестивалния и конгресен център. Добихме представа за битието и нравите на най-големия архипелаг в света, съставен от 17 хиляди острова, с 250 милиона население.
Вниманието на публиката бе приковано от два български документални филма - "Отвъд скока", режисьор Валя Фиданова-Коларова, по сценарий на Златимир Коларов, и "88 MHZ" на Яна Титова, посветени на всепобеждаващата сила на човешкия дух.
Сред ярките събития на фестивала бе и награждаването на актрисата Емилия Радева за цялостния й принос в развитието на българското кино: "Ролята на изкуството е да облагородява душата - изтъкна тя, поемайки на сцената статуетката, - а това става само с любов."


Марина Нейолова и Алиса Фрейндлих                              "Да опазиш светлината" - реж. Ерика Фе
в "Размразен шаран" на Владимир Кот