Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Септември 2017 | Неделя
 
вход регистрирай се

На първа страница

Панорама

Гневно

Ала бала ница, куха дрънканица...

8. Септември 2017 , брой: 176   431   0



Георги Н. НИКОЛОВ

В брой 3708 от 25 август т.г. на вестник "Стършел", под рубриката "Нашият петъчен салон", се появи четивото "От Караколева към Нобел", с автор Михал Мишковед. Рядко в наши дни подобен текст е предизвиквал по-гръмотевична буря в сърцата на читателите със своята тематична проницателност, доблестно вадене на кирливи ризи и граждански плач за туй, що става някъде. Къде бе, къде? Ама разбира се, в писателските среди, къде другаде...
Тук няма да преразказваме смайващите истини, с които започва уж сатиричното нещо - колко много са авторите у нас и обединяващите ги съюзи. Нито ще цитираме ироничната статистика на колко писатели се пада един читател. Но ще уточним, че цялата уводна дрънканица е само фон, върху който да се плюе конкретно Съюзът на българските писатели - уж по повод, а всъщност - преднамерено отровен лаф да става. И понеже беззъбата критика не може да накърни този интелектуален феномен - столетник, акцентът пада като кравешки остатък върху асфалта на раздаваните награди: "Вече всяка община (даже и най-закъсалата) - вайка се Михал и си скубе буйните коси - смята за престижно да учреди своя литературна награда (най-често на името на местен автор), която да обяви за Национална. Така се появиха странни призове за пишещи - награда "Петя Караколева" (Кърджали), две награди "Караславов" в Първомай (за проза - на Георги и за поезия на Слав Хр.), награда "Милош Зяпков" - Ракитово... Призове има на имената на Николай Хрелков (Бяла Слатина), Никола Ракитин (Плевен), Александър Вутимски (Своге), да не изреждаме повече имена - за много от днешната публика те са неизвестни... Скоро щяла да се учреди и награда на още едно неизвестно име - "Гео Крънзов" - наистина имаше такъв писател навремето, но днес кой ще го чете, препрочете или предпочете?"
И по-надолу, стреснат и треперещ, читателят узнава за публичен доклад на председателя на СБП Боян Ангелов. В който черно на бяло е вградена страшна директива: съюзни членове да овладеят журитата. "Разбирай: да не допуснем "чужди тела" сред наградените, призовете (и сумите) - само за наши хора. Може би това минава за нещо като "социална политика" за членската маса." Естествено, директивата се изпълнявала ударно, някъде наградите се дублирали, както наградата "Елин Пелин" и почти винаги раждали напрежение и хаос, а върху наградни ментета дребни хитреци трупали рекламен актив. Самият Ангелов пък бил повече известен като кадър на "Позитано", но каква връзка има този факт с общото дребнаво заяждане, не се уточнява. Може би на този адрес мрачни болшевики със стоманен тон разпределят паричните комати, но явно авторът предпочита сами да се досетим. И прогнозира, че както е тръгнало, утре и в община Горно Нанадолнище ще има награда - "Нобел", да речем... А след прочита на фейлетона може би трябва общественият гняв като пареща лава да се разлее по улици и площади? С едно-едничко искане: правителството да забрани съюзните награди, тази геена на покварата и нравственото падение. Който автор все пак се осмели да получава награда, нека за наказание бъде печатан в учебниците на МОН, цветни или сиви. Е, може да се учреди една нова, ала не съюзна. Да се нарича "Приз на опашатата лъжа", включвайки в обществената признателност бой с пръчка по петите и членство в НПО по избор. Може и в две, особено преди избори.
Оставям настрана иронията, защото ще припомня, че след "промените" на 1989 г. СБП бе подложен на жестоки удари от досегашни "свои" и откровено чужди, но оцеля и върви напред. Разни... джафкаха срещу нравствения му ореол из услужливи телевизийки. Писаха пасквили и лъгаха на всеослушание, че преследват не лични апетити и кариеристични цели, а общото съюзно благо. Правят го и сега, забравили как не много отдавна са мечтали за членство в Съюза. Ала то не е лъжица за всяка уста и продължава да е трудно достижима награда. В тези си изводи не визирам никого конкретно, още повече пък непознатия за мен Михал Мишковед. Пак на никого конкретно не припомням, че злобата, особено след незадоволени мераци, не е добър съветник. И пак към никого, че времето е най-добрият съдник "добро ли сме, зло ли правили..." Оставете СБП да върви в коловоза на собственото си надграждане, непрестанно подмладяващ се, търсен за творчески контакти от чуждестранни творчески формации. А още повече: с ясни критерии кое е значимо за българския читател и как да бъде постигнато. Доказателство е качеството на литературната продукция, озлобяваща още повече нищите духом. Създавана, без някой от нас да хрупа на чуждестранни ясли, нито пък да моли подаяния. Така мисля и пожелавам на всички здраве и повече добрина в сърцата. Другото е от лукаваго! Амин...
 

 

 

Неделник

  • Булевард : Срещи
    Ако виждаш света изпълнен с възможности, скачаш и ги улавяш. Другият вариант е да се оплакваш от еднообразието, без да виждаш шансовете, убеден е възпитаникът на СМГ
    22. Септември 2017 186
    541
    0

    Виктор Чавдаров е роден на 26 февруари 1998 г. Завършва едно от най-добрите средни училища в страната - СМГ "Паисий Хилендарски", където учи от V клас. В VII го приемат в паралелката с най-висок бал в цялата страна. Нарежда се сред десетимата випускници с успех 5,99. Владее немски и английски език.
    След броени дни 19-годишният...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"