Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Ноември 2017 | Петък
 
вход регистрирай се

Глобус

Рохингите в епицентъра на насилието

Религиозният конфликт в Мианма продължава от десетилетия

Кристиела Симеонова

12. Септември 2017 , брой: 178   278   0
Снимка

Малцинството рохингия е определяно като едно от най-преследваните в света

Насилие, гонения, масови изселвания - такава е периодично повтарящата се действителност за т.нар. хора от лодките. Това са представителите на мюсюлманското малцинство рохингия. През 2015-а близо 25 хиляди рохинги напуснаха Мианма в търсене на по-добър живот в Бангладеш, Тайланд, Индонезия и Малайзия. Погромите през 2012 г. пък доведоха до гибелта на 200 души (половината от тях мюсюлмани, другата половина - будисти). 120 хиляди се превърнаха в бежанци.
Задълбочаващият се цикъл на бедност и преследване принуждава все повече рохинги да търсят по-светло бъдеще, дори рискувайки живота си. Днес те отново са в епицентъра на насилието. През последните две седмици стотици загинаха, а 300 хил. рохинги напуснаха западния щат на Мианма Ракхайн. Именно от него според историци от Мианма идва названието на малцинството, появило се през 50-те години на XX век. Според тях рохингите претендират, че са коренното население на щата. В Мианма обаче ги приемат като имигранти от Бангладеш. В това се корени и продължаващият конфликт на религиозна основа - между будисти (преобладаващото вероизповедание в Мианма) и мюсюлмани.
ООН определя рохингите като

една от най-преследваните малцинствени групи в света.

От своя страна пък, правителството на Мианма подозира световната организация в подкрепа за бунтовническите организации на рохингите, определящо ги като терористи. Заради това именно ООН прекрати дейността си в страната.
Във връзка с отново ескалиралото насилие в Ракхайн върховният комисар на ООН за правата на човека Зеид Раад ал Хусейн заяви, че случващото се прилича на класически пример за етническо прочистване. "Мианма отказа достъп на следователи от ООН, специализирани в правата на човека", отбеляза той.
Поредната вълна на насилие започна на 25 август, след като бунтовници от "Армия за спасение на рохингите в Аракан" атакува десетки ключови полицейски участъци в страната. Те твърдят, че искат да защитят потъпканите права на мюсюлманското общество. Армията на Мианмар отвърна с широкомащабна операция в щата Ракхайн, която доведе до ескалация на напрежението, стотици изгубиха живота си, стотици хиляди са принудени да бягат, в редица мюсюлмански страни не стихват протестите срещу насилието, международната общественост осъди действията на властите в Найпидо. Според "Амнести интернешънъл" те дори са използвали сухопътни мини край границата с Бангладеш.
Малко над милион са рохингите в Мианма, чието население е близо 53 млн. Те представляват 1/3 от жителите на щата Ракхайн. Рохинги живеят и в Бангладеш, Саудитска Арабия и Пакистан. Произходът им датира от V век, когато хиляди мюсюлмани идват в Кралство Аракан. Много други пристигат през XIX век и в началото на XX, когато Бенгал и територията Ракхайн са под управлението на Британска Индия. След обявяването на независимостта й през 1948 г., правителствата в Бирма - през 1989 г. преименувана на Мианма, отричат историческите корени на рохингите и отказват признаването на една от 135-те етнически групи в страната.
След Втората световна война рохингите се борят за признаването им като отделна етническа група. Дори с идването през 2010 г. на правителство, провеждащо някои демократични реформи, положението на рохингите не се подобрява и

животът им е низ от несгоди.

Според закона за гражданството от 1983 г. рохингите не могат да бъдат признавани за граждани на страната и са лишени от всякакви граждански права, включително и получаването на медицинска помощ. Ограничен е достъпът им до работа. Закони за ограничаване на раждаемостта, забрана за встъпване в брак, лишаване от правото да притежават земя, недопускане на децата да посещават училище - това са част от потискащите рохингите мерки. През 2015 г., под натиска на националистите, бяха анулирани и т.нар. временни карти за пребиваване, които ползваха не само рохингите, но и други представители на малцинствата.
Министърът на външните работи на Мианма - носителката на Нобел за мир Аун Сан Су Чи, определяна за фактическия лидер на страната, е на мнение, че се разпространява "масова дезинформация" за събитията. "Това е върхът на огромен айсберг от дезинформация, целяща създаване на проблем между различните общности в интерес на терористи", написа тя във фейсбук. Превърналата се в символ на мирната съпротива срещу военен режим, приветстваната като пример за силата на хората без власт, Аун Сан Су Чи днес безучастно наблюдава насилието, вместо да осъди действията на военните, коментират анализатори. Някои от тях са на мнение, че въоръжената групировка "Армия за спасение на рохингите" се храни от нещастието на потиснатото малцинство, чието тежко положение е голямо петно върху етническата мозайка на Мианма.
Същевременно Далай Лама призова Аун Сан Су Чи да намери мирно решение на кризата с рохингите. Пред репортери духовният лидер заяви, че страданията на рохингите биха вдъхновили Буда да се притече на помощ. "Мисля, че при такива обстоятелства Буда определено би помогнал на тези клети мюсюлмани", каза Далай Лама.
Според някои анализатори зад насилието в щата Ракхайн се крият

нечии интереси на външни играчи,

както нерядко се случва - примери доста в тази насока. Свързват се запасите от петрол и газ в тази част на Мианма с конфликта. "След 2012 г. САЩ превърнаха проблема с Аракан в глобална криза и вкараха в действие проекта за обкръжаването на Китай", коментира турският вестник "Сабах", цитиран от RT. Загатва се, че организации, финансирани от милиардера Джордж Сорос, стоят зад потъпкването на правата на рохингите.
Вътрешните фактори са налице, удобни са и за използване за постигане на определени цели. Стане ли въпрос за пари и влияние, съдбата на отделния човек е без значение...



Многохилядни протести в различни страни призовават за спиране на насилието върху рогингите

Властите отхвърлиха спирането на огъня

Властите в Мианма отхвърлиха едномесечното спиране на огъня, което по-рано бе едностранно обявено от т.нар. лидери на рохингите. Правителствен говорител обаче заяви, че "няма да се преговаря с терористи". От "Армията за спасение на рохингите" призоваха правителствените сили да оставят оръжията, за да могат всички пострадали от конфликта без оглед на произхода си да получат помощ.
Преди това властите съобщиха намеренията си да отворят лагери в северозападната част на страната, за да приютят разселените рохинги. От ООН отхвърлиха тази идея с мотива, че ще се засили насилието.

 

 

 

Глобус

  • Куба може да се превърне в един от водещите научни центрове в света
    21. Ноември 2017 228
    397
    0

    Алейда Гевара е родена през 1960 г. Тя е най-голямото дете на Ернесто "Че" Гевара и втората му съпруга Алейда Марч. Носи името на майка си. Завършва както Хаванския, така и Централноамериканския университет в Никарагуа. Работи като алерголог-педиатър, продължавайки пътя на баща си в медицинската професия. Майка на две дъщери.

    "Ако не се бориш за...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"