Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

20 Февруари 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

Неделник

Едно наум

В ада дяволът е положителен образ

Как писателят Вичо Иванов разказваше за премеждията в живота на знаменития Станислав Йежи Лец и как преведе на български неговите "Невчесани мисли"

Кирил Момчилов

15. Септември 2017 , брой: 181   223   0
Снимка

Станислав Йежи Лец

Всеки, който e познавал писателя Вичо Иванов, знае неговото обаяние и обичливост. Той бе от онези събеседници, които още след първия разговор разрушават невидимата стена на стеснението и ако вие няма какво да кажете, писателят сам ще ви поведе по нишката на спомена, за да ви направи съпричастни с миналото.
Към младите бай Вичо беше винаги отзивчив, проявяваше изключителна мекота. Неговото внимание към начеващите писатели беше окрилящо. Обичлив по природа, той проявяваше винаги и навсякъде своя висш човешки морал. В мемоарните му книги - "Далечни и близки" (1968), "С мисъл и порив" (1972) и "Те останаха в моите спомени" (1976) - оживяват образите на редица писатели, художници, актьори и общественици от времето на двадесетте и тридесетте години на ХХ век: Людмил Стоянов, Теодор Траянов, Николай Райнов, Николай Хрелков, Илия Бешков, Рачо Стоянов, Г. П. Стаматов, Д. Б. Митов, Веселин Ханчев...
След Девети септември 1944 г. Вичо Иванов участва с изключително чувство за отговорност в културния и литературния живот на страната. Неоценима е неговата обществена дейност в Чехословакия и Полша, където той страстно пропагандира българската култура и спомогна много за укрепването на културните ни връзки с чужбина.
В книгите "Чехословашки образи" (1955), "Там гдето пее Вълтава" (1956) и "Под небето на Полша" (1966) писателят е запечатал своите впечатления и спомени. Като директор на Българския културен център във Варшава от 1958 до 1964 г. той стана приятел с десетки интелектуалци, за които обичаше да разказва. Един от тях е поетът и сатирикът Станислав Йежи Лец - лвовски интелектуалец с леви убеждения.
За него бай Вичо ми е разказвал не без вълнение: завършил правни науки в Лвовския университет, през 1933 г. издал първата си книга стихове - "Цветове"; по-късно, във Варшава, нов сборник със стихове - "Като вървях по мостовете", който е посрещнат от критиката много добре...
През 1939 г. - два тома сатира. Когато хитлеристите окупират Полша, известният лирик и сатирик е арестуван от Гестапо в Лвов, въдворен в Тарнополския концентрационен лагер, в списъка "За разстрел"...
Един ден гестаповец го изкарва вън от концлагера и го принуждава да си изкопае гроба в стенещото поле далеч от оградата.
"Изправен вече пред собствения си гроб - разказа ми веднъж Станислав Лец в кафенето на Старе място - в оня напрегнат момент аз не можех да имам други мисли, друго решение в себе си, освен на всяка цена, без бавене, да опитам да се справя с моя назначен убиец! Нямаше време за колебание: пред мен - гробът ми, в гърба ми - шмайзерът, с който ще бъда разстрелян в упор, палачът в мундир... В тия няколко мига, които ме деляха от смъртта, моят инстинкт за живот ми даде светкавична надежда и смелост. При такова изключително психично състояние, в изумителен порив на самоотбрана, с едно внезапно извръщане аз върнах на гестаповеца смъртта, пред която бях изправен..."
Преоблякъл се в дрехите на гестаповеца, с шмайзера му в ръка, Станислав Лец дълго върви от Тарнопол през Варшава и Прушков, за да намери Армия людова в лесовете на Люблин, където настъпва Съветската армия...
Вичо Иванов посрещна с голяма мъка ранната смърт на Станислав Лец на 7 май 1966 г. и се захвана с превода на "Невчесани мисли" от четвъртото им издание. Книгата бе отпечатана в 1968 г. и до днес е образец на изключително трудния литературен вид - сентенцията и афоризмът.
Вичо Иванов бе многостранна личност - писател, критик, публицист и общественик. Дирята му в българската литература и култура е веществен документ, признание за литературното и културното му дело, плод на изключителна работоспособност, на обреченост в изкуството. Нека не забравяме делото му, за да сме достойни за онова уважение към литературата, което проявяваше и старият писател. 

НЕВЧЕСАНИ МИСЛИ
 
Станислав Йежи Лец (1909-1966)


В ъ п р о с и
В дома на обесения не се говори за въже. А в дома на палача?

Кога човек ще покори междучовешкото пространство?

Пробил си стената с главата си. Какво ще правиш в съседната килия?

Какво друго ни задържа на земята освен земното притегляне?

Възможно ли е чистите ръце да бъдат по-дълги?


И з п о в е д и
Мнозина от моите приятели ми станаха врагове, мнозина неприятели се сприятелиха с мене, а равнодушните ми останаха верни.

Предпочитам надписа "Вход забранен" пред "Изход няма".

Не съм съгласен с математиката. Смятам, че сбор от нули дава страшно число.

Не можеш да разчиташ на човешката памет. За съжаление - също и на забравата.

Сезам, отвори се, искам да изляза!


С ъ в е т и
Помнете - човекът няма избор. Той трябва да бъде само човек.

Страшно е да плуваш срещу течението на нечиста река.

Внимавай, може би си залог в чужда лотария!

Не вярвайте на приказките! Всичко е било истина.

Бъди свой собствен министър на вътрешните си работи!


К о г а т о
Когато народът няма глас, това се познава дори при пеенето на химна.

Когато доводите са нестабилни, положението се стабилизира.

Когато събарят паметниците, запазвайте постаментите. Те винаги може да потрябват.

Когато политиците стареят, те стават митове.

Когато мит с мит се сблъска, това е много реално събитие.


К о н с т а т а ц и и
Страшен е онзи парцал за запушване на устата, който е натопен в мед.

Дори когато устата е затворена, въпросът остава открит.

Тоягата има два края. Не бъди на нито един от тях!

Откриването на Америка не е заслуга на американец. Срамно!

Кой знае какво би открил Колумб, ако на пътя му не се беше изпречила Америка!


П р а в и л а
В несигурни времена не се затваряй в себе си - там най-лесно ще те намерят.

Обикновено ариергардът на някогашен авангард е авангард на сегашен ариергард.

В историята се броят и фактите, които не са станали.

В ада дяволът е положителен образ.

Свободата не може да се симулира.


Х а р а к т е р и с т и к и
Смелост - да възкръснеш без съгласието на убийците!

И престъпниците понякога ходят с ореоли, но не крадени!

Истинският избраник няма избор.

Този, който веднъж е бил паметник, трудно му е после да бъде дори модел.

Някои хора знаят на едни езици да казват само "да", а на други - само "не".


Илюстрации - Борис Димовски (1925-2007)


От полски преведе Вичо Иванов (1901-1979)


Писателят, литературен критик и преводач Вичо Иванов


Прочутата му книга с афоризми

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"