Чудото Кръстова гора - Родопският Иерусалим

Елена Алекова

С Венци, запален гъбар, и Симона от Варна сме на Новак - за гъби. "Вълната", както се казва тук, вече е отминала и гъби няма. Но в случая тръпката е важна, а и на Новак винаги има изненади. И манатарка открихме, и - най-вече - пачи крак. Симона пък, която за първи път броди из родопските баири, е възхитена от жълтия кантарион, който ни заслепяваше с яркожълтата си светлина от най-неочаквани припеци в гората - гъбите не я привличаха, както и мен.
Тук е царството на муфлоните и елените. И на мечките, разбира се - дори веднъж мечка се е появявала на самия път, докато селското автобусче пъплело по баира. Сега откъм върха, където преди час превали стадо овце, се чуват хлопатарите и лаят на овчарските кучета, които, надяваме се, ще държат мечките на безопасно разстояние от нас.
Новак е най-високият планински превал, отворен през зимата. Неколкометровите снегове именно, които тук падат, късат през зимата всякакви връзки на Мугла със света. Но въпреки това мугленци не се отказват от живота си и не напускат селото и през зимата. Най-упоритите от тях, разбира се, или тези, които няма къде да отидат. А смолянските общинари нехаят за тегобите им. Защото биха могли да пуснат поне пътя от селото до Девин, та хората да имат поне някакъв достъп до болници и до хляба, когато Новак се затвори. И не само, ако пътят до Девин, по-скоро до Тешел (само 18 километра!) се оправи, с един куршум ще бъдат ударени не един и два, но много повече "зайци". От една страна, ще бъде съкратен доста пътят от Смолян към селищата оттатък Въча. От друга страна, ще се открие бързопреодолим за групите туристи достъп до Казаните. От трета страна, ще е много по-леко за рокерите, колоездачите и въобще българите, дигнали се с коли из планинските усои не заради "екстрема", а наистина заради самото опознаване на родината. От четвърта страна, ще се отвори най-живописният от маршрутите до Дяволското гърло край Триград и Ягодинската пещера... А не дай боже да се случи пожар или друго някое природно бедствие... Но най-главното: ще се съхрани и ще остане живо едно представително българско село, дало навремето (а вероятно и до днес) най-много висшисти, както се казва, на глава от населението в Смолянския край, в което с молитвите на старите жени по неведоми пътища и съдбини са се съхранили до наши дни освен обръщения към Иисус Христос и Аллах, но и имената на Орфей и Боян Мага. Общинарите от Смолян обаче нехаят за миналото и бъдещето. Животът започва от тях и с тях свършва.
На връщане от Новак си купуваме от прочутото в региона сирене "Герзьовица". Герьзовица е някогашна мина, чийто "сграден фонд" е преобразуван в затвор за престъпници с по-леки присъди. Затворниците именно гледат овце и крави, от които произвеждат най-вкусното може би в цялата страна мляко, кашкавал и сирене, при това на достъпна цена. Когато преди време се намериха някакви пари и община Смолян все пак тръгна да оправя пътя за Мугла, неизвестно защо и как, тези пари стигнаха само за пътя до затвора.

* * *
На другия ден същата компания заедно с Ася сме на Голям Перелик - родопския първенец. Стигнали сме откъм Смолян. В края на юли тук под откритото звездно небе се бе провело дванайстото издание на Перелик Еко Джаз Фестивал "Звукът на тишината". С международно участие. Разбира се, на откритите просторни ливади вече нямаше и помен от джаз. Нито от боклуци (слава богу!). Посреща ни само воят на бурен студен вятър, който брулеше лицата ни, и крясъкът на огромните орли, които излитаха досами нас и кръжаха величаво в откритото небе, необезпокоявани от нищо.
Докато кръстосвахме горичките, опасали Голям Перелик, се натъкнахме на нещо необичайно. "Това не са ли основи на някаква сграда?" - попита Венци. И наистина. Насред гората - сред дървета и буренак - просветваха като че основи на зид, увенчан с две полукръгли апсиди... Дълго не можех да повярвам, че е истина... "Едно се закрива, друго се открива" - си мислех, докато правех снимки на зида... Дали отново ще намерим мястото, когато поискаме да го намерим?... Опитах се да запомня къде точно се намира, защото си обещах да се върна... И ако намерим мястото, дали зидът ще е останал видим?...

* * *
Пътят Смолян - Рожен - Лъки - Кръстова гора е безкрайно живописен и невероятно красив. След всеки завой пред очите ни се разкриваха неописуеми гледки - сякаш пътувахме в тунел от зеленина, а когато тунелът се прокъсваше - буквално пред лицата ни се мярваха ту грейнали ливади, ту тебеширеносиви скали, излъчващи космическа самота.
Бях слушала много разкази за изпитанията по тесния криволичещ път от Лъки нагоре, които дебнат поклонниците за Кръстова гора от цялата страна. И ние преживяхме своите изпитания. На един от завоите Симона, която бе зад волана, внезапно се стресна, сякаш видяла нещо, неимоверно страшно, което... в действителност се оказа идващ насреща ни автомобил. После сама се чудеше какво толкова я бе изплашило така. И нямаше обяснение. Добре, че поне не изпусна спирачките. Завой след завой. Потоци коли нагоре и надолу. Появи се автобус, с който се разминахме почти като по чудо. По едно време Симона дори спря, за да си поеме дъх.
Величествените каменни грамади навяваха библейски настроения. Нищо чудно тук някъде наистина да се е приютил навремето ковчегът на Ной, както говорят, или през вековете да са се приземявали и отлитали към небесните глъбини загадъчни космически посланици. Нищо чудно. Наблизо е Белинташ - митичната астрономическа обсерватория на траките, вградена сякаш в самите скали.

* * *
Кръстова гора, наричана още "Родопската Света гора" или "Родопският Иерусалим", е естествено разположена под формата на гигантски кръст (450 на 200 м). Но името й е свързано най-вече с преданието, че тук някъде са скрити преди векове отломки от Кръста Господен. Безброй са легендите и преданията за това свято място от старо и ново време, отблизо и далеч, преплетени с исторически факти, мистика и реалност. Повечето от тях можем да прочетем в книгата "Кръстова гора - свещената българска гора" на архимандрит Висарион - Гривов, която може да намерите в църковното магазинче. А фактът, че в безлунни нощи се вижда Млечният път в цялата му неизразима мощ, е навявал у някои от поклонниците мисълта, че това може да е пътят на грешниците, а у други - че е "старият небесен път, по който се спуснала Божията колесница, оставяйки след себе си облаци от звезди. Когато създал вселената и решил да съедини двете полушария, Господ оставил междина, за да бележи пътя на съзиданието". Впечатляващо! Нямахме възможност да останем през нощта, за да се уверим дали наистина гледката е толкова невероятна.
И църквите посетихме - старата "Света Троица" и новата "Покров на Пресвета Богородица". И по алеята, осеяна с параклиси на Светите апостоли Христови преминахме, отклонявайки се наляво и надясно към един или друг от тях. И пред Светия Кръст, издигнат на едно от възвишенията, притихнахме в молитвено благоговение - всеки със своите въжделения. И от чешмата в памет на Светите Седмочисленици утолихме жаждата си. И до аязмото с лековита вода се отбихме. И докоснахме с почит и трепет частицата от Христовия Кръст, подарена на възродения манастир от Националния исторически музей на 24 октомври 2009 г. И навсякъде, и отвсякъде струеше над нас непозната за нас сила, мощна, неудържима и едновременно щадяща и преобразяваща - пронизваше телата, наелектризираше кожата, прочистваше мислите ни - сякаш някаква властна вълна отвяваше всичките ни тревоги, грижи, проблеми, натрапчивости.

* * *
И съвсем естествено се възроди отново надеждата, че каквито и общинари да нехаят за хората и за проблемите им, за историята българска и за България, няма сила, която да спре живота. Това, което се е скрило, все някога ще се открие. Това, което е пресъхнало, все някога ще потече отново.



  Перелик. Части от зида                                                    Кръстова гора. Алеята с параклисите

Църквата "Покров на Света Богородица"                             Чешмата на Светите Седмочисленици