Всеки нов 15 септември е ново предизвикателство за мен!

Бранимир Филипов е роден на 23 юни 1963 г в Кърджали. Завършил е руска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" руска филология. Работил е в Спортното училище в гр.Кърджали; в основно училище "20 април" в с. Старосел; в Езикова гимназия "Иван Вазов" в гр. Пловдив. Има ІІ ПКС, базов учител е към Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Подготвил е петима лауреати на Национална олимпиада по руски език. Преводач от и на руски език.

"Контактите ми с колеги от други страни ме убеждават, че те имат доста по-висок стандарт на живот от българския учител."

  "Да се учи руски език е модно и изгодно!"

- Бранимире, днес е 15 септември, с какви чувства ще прекрачиш тази година училищния праг?
- Като учител ми предстои тридесет и първото "прекрачване". За този продължителен стаж вече е редно да посрещам всяко ново начало на учебната година като улегнал, минал през редица изпитания професионалист. От друга страна, смятам, че всяко ново начало е предизвикателство, което открива пред нас нови вълнуващи преживявания, надявам се, приятни. 

- От колко години си учител и какво те задържа в учителската професия?
- Учител съм от 1 септември 1986 г. без прекъсване до ден днешен. Естествено, че съм минал през периоди на съмнения и колебания дали съм на мястото си в училище. Преподавам руски език, който през последните двайсетина години не е сред най-популярните предмети в българското училище. Всеки нов клас трябва да бъде приобщен и мотивиран да положи усилия за овладяването на един не съвсем лесен език. Когато учениците ми започват да осмислят предимствата да владеят като втори чужд руски език, да полагат усилия и да постигат резултати, за пореден път се убеждавам, че това е моето място. Освен общоизвестните "бонуси" на учителската професия, разбира се.

- Казват, че да си учител, е призвание. Съгласен ли си и какви качества трябва да притежава според теб един учител?
- Темата е "дисертабелна", както се казва в научните среди. По-точно от Христо Ботев не бих могъл да кажа, а именно: "Учителят трябва да е търпелив като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски просяк." Последното не винаги е възможно да се поддържа, но лично аз се старая да не губя и физическа форма.

- Ценена ли е и оценена ли по достойнство у нас учителската професия?
- Въпросът е наболял. Лично аз се радвам на добро отношение от страна на ученици и техните родители. Никога и никъде по света учителите не са лидери в класациите на доходи според професията. Но контактите ми с колеги от други страни ме убеждават, че имат доста по-висок стандарт на живот от българския учител.

- Какво мислиш за новите училищни програми, за промените в образователната система. Не е ли прекалено много бумащината? Къде остава творческото мислене?
- Принудени сме да живеем в епоха на презастраховане на всички нива. Бих искал да вярвам, че трезвият подход ще надделее над осигуряването на зона на комфорт за администрацията, но не съм голям оптимист.

- Има ли интерес към руския език от страна на учениците?
- Да се създаде интерес е мой професионален ангажимент, което си е част от предизвикателството да си учител по руски език в България. Надявам се, че успявам да го постигна.

- Ако ученик те попита: "Защо да уча руски?", какво би му отговорил?
- След ХVІІ Пушкински конкурс отговорът е известен: "Защото е модно и изгодно!".


- Мисля си, че повечето български ученици не познават класическата руска литература. Според новите промени в учебните програми, тя е сведена до минимум. Не е ли страшно да създаваме поколение, което бърка Гогол с гугъл и гледа неразбиращо, за чия "майка" става дума, стане ли въпрос за едноименното произведение на Горки?
- В голямата си част наистина не я познават, но тази голяма част не познава и западноевропейската, и българската литература до голяма степен. Но сред моите ученици има доста, които самостоятелно четат произведения на руски автори и получават удоволствие от това. Вече престанах да се учудвам, когато ми кажат, че са прочели "Ана Каренина", "Престъпление и наказание" или "Майстора и Маргарита". И това е много вдъхновяващо.

- Ти си един от лауреатите на XVII Международен пушкински конкурс. Какво е за теб тази награда?
- Една постигната творческа цел и мотивация за следващи. Ще си позволя да цитирам Ф. М. Достоевски: "Животът се задъхва без цел!"

- Беше в Москва за награждаването. Какви са впечатленията ти от руската столица, от живота на хората там?
- Москва е щастлива, богата и красива! Вижда се, че хората живеят добре.