Мъглата около европарите за наука се сгъстява

Оперативната програма на МОН "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР) очевидно няма да заработи и през септември, поне в частта й за науката. През юли министър Красимир Вълчев обяви, че е възможно дирекцията в МОН, която досега управляваше програмата, да бъде трансформирана в самостоятелна изпълнителна агенция към министъра, която може да заработи още през септември. На сайта на МОН наистина бе обявен проект за трансформирането на управителния орган на ОПНОИР в агенция, обаче срокът за общественото му обсъждане е до 2 октомври т.г. Дори проектът веднага да бъде одобрен от Министерския съвет, няма как новият управляващ орган, който се появява в средата на програмния период 2014-2020 г., да започне да действа без одобрение от Европейската комисия. той трябва да бъде акредитиран да се разпорежда със средствата. Освен това от одобрението на ЕК за новата агенция зависят дейностите по цялата ОПНОИР, т.е. и в частта й за образованието. Така че перспективите са оперативната програма да възобнови работа най-рано през ноември, но и това е малко вероятно, защото процедурите в ЕС отнемат време. И ако в областта на образованието Брюксел може да "отпуши" междинните плащания все пак по-бързо, то в раздела за науката нещата изглеждат все по-плачевни. Проблемът е, че според одобрената от ЕС оперативна програма в т.нар. ос 1 (създаване на 4 научни центъра за върхови постижения и 8 за компетентност за общо 350 млн. лв.), до края на 2018 г. от тези пари трябва да бъдат усвоени поне 100 млн. лв. и дори министър Вълчев признава, че има сериозен риск от загубата на средства. На практика изглежда почти неосъществимо до края на годината да бъдат сключени дори договорите с одобрените кандидати за създаване на такива центрове, камо ли да започне изпълнението на проектите.
 Какво се случва в момента с ОПНОИР е пълна загадка, информация няма. ДУМА писа подробно за това как трябва да изглежда самата агенция според проекта на МОН. Достатъчно е да напомним, че в правилника за дейността й от бъдещите работещи в нея не се изисква компетентност в науката. "Дребна" подробност предреши казуса - от времето на ексминистър Меглена Кунева служители в МОН ръководят проекти по ОПНОИР. Одит на Еврокомисията през есента на м.г. видя в това конфликт на интереси и поиска категорично да се разделят функциите на МОН като управляващ програмата и на МОН като изпълнител на проекти. По времето на служебния министър Николай Денков с ЕК бе уговорен вариант договорите да се прехвърлят от министерството пряко към вузове и училища, но министър Вълчев направи обратното - поиска да се извади от МОН управляващият орган. Не е много ясно обаче каква е разликата между това ОПНОИР да се управлява от дирекция на МОН или пък от агенция, пряко подчинена на министъра. И откъде ще дойде капацитетът й, като цялата сегашна дирекция на МОН минава топтан в агенцията?      
В първия програмен период 2007-2013 г. България единствена сред европейските страни по времето на правителството на НДСВ "пропусна" да предвиди програма за и без това тежко недофинансираната българска наука. Сега изглежда, че науката ни отново ще пие една студена вода. Министър Вълчев дори намекна, че "можем да се откажем от някои дейности" по програмата. От кои точно, и не означава ли това ново предоговаряне с ЕК? Остава и пълна загадка дали МОН прави нещо за спрените пари и в частта за образованието, където ЕК пак миналата година установи груби нарушения в някои процедури, спря междинните плащания по тях и обяви, че при всички случаи предвидените суми  ще бъдат намалени. 

Сагата с оценителите

Пълен абсурд бе в последната година и изборът на оценители за научните проекти. Кунева обяви обществена поръчка за фирма посредник, която да наберяла такива оценители вместо МОН, при това - със занижени изисквания за тяхната научна компетентност. По времето на Денков се установи, че кандидатствалите фирми не са дали данни за оценителите дори по занижените критерии, и поръчката бе отменена. Чрез МС бе обявен международен конкурс за индивидуални оценители по високи научни критерии, явиха се учени от цял свят, но в това време КЗК и ВАС върнаха поръчката на Кунева и за срам пред Европа се наложи  фирмата посредник "Прогетти плант" да събира оценители. Не е ясно те каква квалификация имат, дали оценяват вече проектите на нашите учени за новите центрове и кога ще приключи това оценяване.
С две думи - мъглата около европарите за наука се сгъстява, колкото и ЕК да поставя изискването за пълна прозрачност около харченето на средствата по оперативните програми.