Щото е по-лесно

Българският парламент, а по-точно мнозинството в него, продължава да си пипа ушите по темата за правата на нашето малцинство в Украйна. Това не е за учудване, след като две седмици правителството на ГЕРБ и "патриотите", в блажена нирвана, наблюдаваше как се развива скандалът около ограничаването на изучаването на майчиния език, преди да излезе със стенограма, представяща премиера Бойко Борисов в геройска светлина. Това беше и цялата идея на упражнението под наслов: "Загрижени сме за българите в Украйна".
После разбрахме, че председателят на парламента Димитър Главчев бил удовлетворен след срещата с посланика на Украйна Микола Балтаджи, защото той го уверил, че няма нищо страшно. Същото уверил и президента Румен Радев украинският му колега Петро Порошенко. Външната ни министърка пък написала писмо до Киев, което, бъдете сигурни, по-добре да беше адресирала до арменския поп. Единствено вицепрезидентът Илияна Йотова прояви нужната в този случай принципност и обвърза въпроса с мераците на Украйна за ЕС.
Действията на изпълнителната власт обаче са чиста проба палиатив, а уверенията на украинската страна са напълно голословни. Въпросът за ограничаването на малцинствата, които май се възприемат като заплаха за Украйна, особено руското, е ключов за националистическите среди, които в момента задават тона на украинската политика, и с които се съобразяват и по-умерените в Киев. Забележете, че нито посланикът, нито президентът на Украйна обясняват как ще променят нещата. Те не казват, че ще върнат изучаването на предмета роден език в прогимназиалния и гимназиалния курс. Порошенко не обещава вето върху закона. Пращат ни само уверения.
Изпълнителната власт в случая трябва да бъде подкрепена от парламента, както направиха тези дни унгарските и румънските народни представители. Те не се страхуваха да гласуват декларации, осъждащи политиката на украинските власти. Не ги е страх, че от местните американски посолства ще им дърпат ушите, че представят в лоша светлина "форпоста" на борбата с "източните варвари".
У нас обаче няма такова нещо. И не защото толкова ги е страх. Просто нямат усещане за държава. За суджук, за мангизи, за джипове и имоти имат, но за държава нямат. Така по-лесно се живее.