Засякоха замразена цаца с олово на българския пазар

На българския пазар се продава замразена цаца с повишено съдържание на олово и риба с изтекъл срок на годност. Това става ясно от проучване, направено от "Активни потребители". Организацията е направила изследвания на 12 търговски марки замразена риба. Всички те са вносни продукти и се предлагат на нашия пазар от търговци, а не от компании, занимаващи се с улов.
За само една риба е установено, че е негодна за консумация. Това е замразена цаца, уловена в Балтийско море от латвийска компания. Тя е била с повишено съдържание на олово. Рибата е пакетирана и внесена в България от румънска фирма. Тази търговска марка притежава също и високи, но ненадхвърлящи максимално допустимия лимит количества кадмий и живак, съобщават от организацията. От "Активни потребители" правят заключение, че най-проблемна е вносната океанска и морска риба.
Още две проби скумрия, уловени в Атлантика и Тихия океан (от Китай), имат стойности за олово, попадащи в жълтия сектор. При тестване на живак не се установяват количества над нормата, но три проби (хек от Северозападен Атлантик, скумрия от Атлантика и цаца от Балтика) попадат в предупредителния жълт сектор. Организацията настоява за постоянен мониторинг за тежки метали да се прави от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
"Активни потребители" са засекли и нарушение при две търговски марки, при които рибата е била с изтекъл срок на годност, при това с повече от три месеца, за което са уведомени търговците. Това са съответно проба пангасиус, продаван в "Кауфланд", и проба талапия от "Метро", съобщават "Активни потребители". При някои марки, особено филетираните риби, стойностите за допълнително вложена вода, глазура и фосфати са от 8 до 30%. Вкарването на вода и фосфатни соли освен начин за некоректна печалба е риск за здравето на потребителите, защото приемането на солеви разтвори е неблагоприятно за сърдечносъдовата система, заявяват експертите от организацията. Освен това оводняването на рибата понижава измерените стойности за тежките метали. Колкото повече вода се вкарва, толкова по-малко изглеждат металите. Ако се отчете коректно количеството добавена вода, е възможно още няколко проби да влязат в жълтия сектор, а поне при една да се надхвърли и максимално допустимото ниво.
Контролът в България се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Националният контрол е докладвал за 39 случая на опасна риба от общо 5400 в ЕС. За последен път това се е случило през 2014 г. От споменатите 39 предупреждения нито едно не е за съдържание на наднормени количества тежки метали, докато в ЕС те са 26% от всички докладвани случаи.
Досега БАБХ нито веднъж не е хващала тежки метали в рибата, а това означава слаб контрол от страна на агенцията, заяви вчера пред БТВ авторът на изследването д-р Сергей Иванов от Центъра по биология на храните. Според него трябва да има програма за мониторинг на тежките метали в рибата.
Д-р Йордан Господинов, изпълнителният директор на Асоциацията на производителите на рибни продукти, коментира, че бизнесът не може да се съгласи с твърденията в изследването на "Активни потребители", защото "твърде много грешки има в него, разминават се имена на видове риби". Господинов посочи, че "от 12 вида риби всички са под нормата с изключение на един вид балтийски шпроти, които са обявени за цаца. По неговите думи в Балтийско море цаца няма. Ние продаваме в Западна Европа, в Азия и сме подложени на постоянен контрол, ако предлагахме заразена риба, нямаше кой да ни позволи да продаваме", посочи той.