Нищо не размърдва българското блато

Шегичките, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов са като лоши имитатори на персонажите от комедията "От глупав, по-глупав", вече втръснаха и на тези, които ги измислят. Не че нямат поводи, а защото умните хора не обичат да се повтарят за разлика от главата на ГЕРБ и дясната й ръка, които не спират да обвиняват за грешките си своите предшественици, международното положение и разположението на звездите. Както не спират да говорят несвързано и да плещят откровени безсмислици, също както преди осем години, когато мъдрият български народ ги избра да го водят. Най-интересното е, че и двамата осъзнават, че те не са виновни, че ръководят държавата. Бойко Борисов например обяви, че ако бившият вътрешен министър Румен Петков не го бил накарал да напусне МВР, нямало да стане политик, а Цветан Цветанов заяви при един вот на недоверие в пленарна зала: "Всички знаят какво се случи през тези 20 години. Ако не бяхте вие, Цветан Цветанов нямаше да се занимава с политика". Туш.
И така, през есента на 2017 г. всичко си е толкова същото, толкова безметежно лековато, просто, селяндурско и стабилно инфантилно, както през паметната 2009 г. Фидосова ни липсва, Цачева я покриха, Дянков е далече, Плевнелиев изтрещя окончателно, но иначе всичко е както си беше. По страниците на проправителствената преса е спокойно и последователно прекрасно. Ей, оня ден например една газета написа: "Кабинетът направи голяма стъпка за възраждане на българските училища". Е, как да не заплачеш от умиление и гордост за татковината, която очевидно се въздига след... след какво. След осемгодишно, с незначителни прекъсвания, управление на ГЕРБ? Добре, че по първите страници още пишат датата, че да знаеш, че не четеш стари вестници, от 50-те години.
Бойко Борисов, както казват руснаците, "забронзовя" не само от загара по Евксиноградския плаж, но и от тефлоновото покритие, което усилено му подновяват и мажат с баданарката медии, политолози, социолози, политици, довчерашни яростни опозиционери и няколко откровено странни персони, една от които каза преди дни: "Аз съм по-нагъл и по-брутален от вас и трябва да го знаете! Не се занимавайте с мен! В момента, в който вие спрете, аз ще продължа и ще мина през вас, по начина, който зная аз да го правя!".
Ето това е ГЕРБ. В случая става дума за депутата от управляващата партия Антон Тодоров, който влезе в жесток словесен сблъсък с журналиста Сашо Диков. Но г-н Тодоров, сигурно без да иска, с думите си се разобличи като еманация на това, в което се е превърнала управляващата партия - самодоволна, нагла, безскрупулна, самоуверена, с все по-усилващ се привкус на битовизми и селяния. Дори вече и скандалите им са такива. Кашкавали, суджуци, минерална вода, побойници, общински съвети, обърнати на бащиния. И в това принизяване няма нищо случайно. ГЕРБ се срасна с държавата и държавата стана част от ГЕРБ. Това се случва в момента. Това е причината за неспиращите скандали с хора от тази партия на най-различни нива в местната и централната власт. Оядоха се и се разплуха. "11 години съм слугувал на ГЕРБ, като не съм искал нищо в личен план. Нормално е човек да се чувства обиден, когато е работил в полза на партията", заяви откровено бившият вече депутат от партията Живко Мартинов, клиент на прокуратурата по "Суджукгейт". Потресаващо признание за атмосферата, която цари в тази организация.
Още по-потресаващо е, че всички подобни скандали се замитат бързешком под чергата, още преди да са изтекли каноничните три дена. Това е характерно за блатото, в което се намираме от месец май насам. Нещо повече - много повече внимание се отделя на скандалите със селски привкус, отколкото на истински важните провали на това управление, които всъщност не са спирали от пролетта на миналата година. Това е много удобно от пропагандна гледна точка, защото дава и на ГЕРБ възможност да се самобичува театрално - случаите с Живко Мартинов и Лазар Влайков от Септември. Така и политиката се свежда на ниво битовизъм - някакъв местен деребей е извършил нещо, което уж е дребно, но ГЕРБ се разграничи от него и дори самият Борисов, с лек небрежен жест, все едно отпъжда досадна муха, го заклейми. Само дето деребеите стават все повече и повече.
В същото време действително сериозни въпроси остават без какъвто и да е анализ и без никаква критика извън опозиционните медии, които се броят на пръстите на едната ръка. Те май съзнателно се игнорират, за да не се нарушава фън шуят на величеството.
Благодарение на изключително гениалния геополитически талант на Бойко Борисов, тъй възвеличан около договора с Македония, гаче сме ги анексирали, България е на път да се превърне от транзитна държава в геополитически пущинак. Любимото отроче на премиера - "хъбчето", наречено "Балкан", е все така фантасмагорично, както и когато той чертаеше на хвърчащи листове схемата му пред френския президент Франсоа Оланд. То не може да стане без руски газ, а руският газ зависи от добрата воля на Русия, същата тази Русия, която Борисов обяви за заплаха и на която той обясни, че е готов да прати армията ни срещу Москва, ако началниците му наредят. 
Впрочем несамостоятелността на българския премиер и обкръжението му, от страна на Съединените щати на първо място, е другият голям проблем пред страната, който практически никой не желае да обсъжда, включително и опозиционни партии. Тази зависимост, която едва ли е само поради "споделени ценности", лиши вече страната от милиардни инвестиции и многомилионни ползи заради спрените от Борисов три мащабни енергийни проекта с руско участие. Но освен ръмжене по интернет форумите и глух ропот в пресата друго няма да чуете.
Както няма да чуете в общественото пространство и други въпроси към управляващите, като например: Г-н премиер, кое е по-важно - да имаме боеспособна армия, или да напълним гушите на конкретни фирми от САЩ? Или пък: Г-н Борисов, защо се дават толкова пари за МВР, а полицаите ходят без обувки? А може и да се попита нашият ръководител защо при него здравните министри се сменят като носни кърпички, а доктори в страната почти не останаха и медсестрите бягат на талази. Защо обстановката в училищата е като в кръчмите в Дивия запад? Защо уж при растяща икономика тенденцията чуждите инвеститори да заобикалят България стана трайна? Вярно ли е, че причината е в "раздаването на порции" от ваша страна и страна на ваши приближени? Защото навремето Ахмед Доган го оплюха за тази реплика, но никой не отрече, че тя е разковничето за правене на голям бизнес в България. Както не е тайна, че сега много стрели са насочени към депутата от ДПС Делян Пеевски, обявен едва ли не за демона на България, но истината е, че ако го нямаше "удобния" за обвинения Пеевски, на прицела трябваше да бъде Борисов, който трудно се скрива зад гърба на мастития народен избраник.
Разбира се, като говорим за бизнес в България, трябва да попитаме и да научим колко още предприемачи като Живко Мартинов са слугували на ГЕРБ. В какви сфери на икономиката, колко са се отчитали, само в натура или и в пари. Защото, ако има нормално антикорупционно законодателство и единен орган за борба с корупцията, той трябва да разпита Мартинов и други хора дали хранят гербаджиите в нарушение на Закона за политическите партии. Но такъв орган няма и няма и да има, защото е безумно да смятаме, че ще го създадат хората, които трябва да бъдат разследвани.
И не на последно място оглушително не се задава въпросът: Г-н Борисов, защо никога не успявате да завършите нито един свой мандат? Никъде и никога. Нито като кмет на София, нито вече два пъти като премиер. Вместо това се правят анализи кога ще абдикира за трети път от властта, за да се завърне за четвърти път като премиер. Все едно става дума за някаква игра. Реално по този начин т.нар. "изразители на обществено мнение" ни налагат тезата за безалтернативността на Борисов и ГЕРБ като водеща партия. И това не е поради идеологически причини. Причината за това е създадената система на обвързаности в страната, в която чрез паричните потоци нишките водят до едно място. Ако искаш да папкаш, ще слушкаш. Това е принципът на управление в момента у нас и поради това цари усещането, че ГЕРБ и Борисов са бронирани срещу компромати. Поради това България стана държава със скандали, но без новини. Не е вече новина, че някой краде в ГЕРБ, около ГЕРБ, по отношение на ГЕРБ, свързан с ГЕРБ. Това е текучество. Липсва новината, че има последствия за управляващите, че има обществено недоволство, че рейтингите на партията им се рутят. Това липсва. Това не е нормално, няма как да е нормално. Освен ако не смятате, че да си прост е добродетел, да си крадлив е благопристойно и да си предател е морално.
Блатото седи, не шава, само изпуска зловония и тук-таме някое мехурче плюква немного силно. Обитателите безмълстват и се държат все едно имат стокхолмски синдром - заложниците съжаляват, че са избрали на власт терористите, а по-младите, смелите и силните бягат надалеч. Там, където няма да усещат зловонието на блатото.



Детската градина "Пролет" в Перник е прекрасна илюстрация "на това, което имаме като ГЕРБ". Общинската съветничка от партията Румяна Гьорева бе принудена да се откаже от частната си детска градина в същата сграда. След като госпожата си тръгна, заедно с нея си "тръгнаха" и тръбите на проточния бойлер, катинарът на портата, новите брави на вратите и... парапетът на аварийното стълбище.
Интересно е какъв ще е резултатът на ГЕРБ на следващите местни избори в Перник