Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Октомври 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

На първа страница

Интервю

Богомил Николов:

Проблемът с рибата е нищожен на фона на проблема с млечните продукти

Отклоненията стават злоумишлено, преднамерено от производителите, казва директорът на "Активни потребители"

Мая Йовановска

27. Септември 2017 , брой: 189   768   0
Снимка


Богомил Николов е доктор по икономика и магистър по политология от СУ "Св. Климент Охридски" и университета "Еразмус" в Ротердам. Изпълнителен директор е на Българската национална асоциация на потребителите от 1999 г., в момента - Асоциация "Активни потребители". Ръководил е много проекти в областта на защитата на потребителите. Водил е обучителни курсове в Института по публична администрация и Европейската асоциация на потребителите.
Преди ден организацията оповести поредното си изследване - този път за рибата. Чрез него бе засечено, че на българския пазар се продава замразена цаца с повишено съдържание на олово, риба с изтекъл срок на годност и такава, в която вложената вода стига до 30%.

"Трябва да има съзнателна политика, която да ограничава възможностите за злоупотреби"

"Произвеждат се имитации, които се представят за храни"

- Господин Николов, организацията, която оглавявате, не за пръв път прави изследвания на хранителни стоки. Имате ли отговор каква е причината за огромния интерес към данните от последното ви проучване за съдържанието на тежки метали в замразени вносни риби?
- Защото сме направили добър анализ на риска. Ние стъпихме на данните на европейската Система за бързо оповестяване за опасни храни и фуражи. В нея ни направи впечатление, че рибата е много често докладван продукт за опасност. Всъщност най-докладвания в сравнение с другите меса и млечни продукти. За последните 15 години има 5400 докладвани опасни риби и 900 млечни продукта. В същото време над 1400 са случаите на тежки метали. Това се оказа най-често срещаният риск. И заради това решихме да направим изпитване именно за най-вероятния риск, който могат да крият продуктите. И съобразно възможностите си обхванахме 12 продукта замразена риба.
- Защо замразена?
- Защото тя обикновено пристига от някой далечен край на света, свободно уловена в морета или океани, които за съжаление през последните 200 години упорито се замърсяват от хората чрез човешката дейност. Оттам тези замърсители преминават в храната и се връщат като бумеранг обратно при хората. Поради тази причина трябва да има по-чест или по-интензивен контрол на тези по-рискови продукти. Оказа се обаче, че за България това по-скоро не е приоритет. Страната ни е докладвала само 39 такива случая от 2007 г. насам. Като нито един тях не е за тежки метали. Което навява на мисълта, че такива изпитвания по-скоро не се правят или се случва рядко.
- Смятате ли, че има занижен контрол спрямо тези параметри?
- Няма как да знаем, тъй като Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е една от малкото контролни институции, която не публикува годишен доклад за дейността си. Ако имаше такъв доклад за дейността, щяхме да знаем например колко проверки за тежки метали са извършени през миналата година. И сега вероятно разговорът щеше да е друг. Но фактът, че никога не са откривани, навява на мисълта, че проверките са малко.
- Какво трябва да последва след резултатите от тази проверка по отношение на потребителите и по отношение на контролните органи?
- Трябва да има по-силно фокусиране върху рисковете. По-добър анализ на риска. При изследването на сирената преди няколко години ние проверихме 36 продукта и в 6 от тях открихме немлечни мазнини. БАБХ изнесе данни, че е направила 330 проверки и е открила 3. Това вероятно говори за по-добра оценка на риска в нашето проучване, тъй като ние се фокусирахме върху евтини продукти, които според нас генерират по-голям риск. Мисля, че такъв трябва да бъде и подходът на контрола. Той трябва да бъде силно ориентиран към по-рисковите храни, към по-рисковите параметри. Това не е толкова трудно, ако човек умее да чете статистиката, данните, обменя опит с колеги от други страни, от други контролни органи. Според нас това трябва да се подобри по отношение на контрола.
- А за потребителите?
- При анализите освен тежките метали установихме немалко други проблеми. Имаше два продукта с изтекъл срок на годност, четири продукта с добавена вода и фосфати. Етикетите трябва да се четат от потребителите и те да избират и да пазаруват умно. Аз например не бих си купил риба с добавени фосфати, фосфатни соли, защото знам, че това е вредно за моето здраве. Това е един вид сол, която е безвкусна и след това, като се добави и трапезна сол, ще се окаже, че системно се консумира по-голямо количество сол, а това знаем най-често, че води до сърдечносъдови заболявания.
- Съветвате да има по-голям фокус върху рискови стоки. Така сте се насочили и към последното си изследване. На кои други стоки трябва да се обърне внимание?
- В нашите условия болезнена тема са млечните продукти поне от последните 10 години. Знаете, че там имитациите са много. Както и при другите млечни продукти - кашкавал и масло. Това е сектор, в който цените много нараснаха и това създаде предпоставки за компрометиране на качеството. Искам да подчертая, че проблемът с рибата е нищожен на фона на проблема с млечните продукти. Най-малкото заради това, че там отклоненията стават злоумишлено, преднамерено от производителите. Произвеждат се имитации, които се представят за храни, докато при рибите е риск на природната среда. Има замърсени и не толкова замърсени морета - там трябва да сме по-предпазливи. Докато при млечните произведения трябва да има съзнателна политика, която да ограничава възможностите за такива злоупотреби.
- Когато оповестихте изследването си за рибата, се появи спор във връзка с това, че не казвате лабораторията, в която сте го направили. Коментираше се дали е акредитирана, дали не е акредитирана. Един вид се хвърля сянка върху надеждността на вашето изследване.
- Нямаме нищо против такава гледна точка. Ако потърсите която и да е потребителска организация в света - френска, английска, американска, тя също няма да ви разкрие лабораторията си по една много проста причина. Ние също се пазим от вмешателството на производителите. Голяма част от тези лаборатории извършват анализи по поръчка на производители и търговци и разкриването на имената може много лесно да доведе до вмешателство от страна на бизнеса. Заради това не разкриваме името на лабораторията. Но ние винаги пазим контролни проби, винаги уведомяваме търговците, които са засегнати, и, разбира се, всеки, който се съмнява, може да повтори нашите тестове и да възпроизведе или не нашите резултати. Мисля, че това е достатъчно като гаранция срещу евентуални грешки.
- Резултатите от последното ви изследване са качени на интернет страницата на организацията ви и всеки може да ги прочете, но ще ги предоставите ли официално и на БАБХ, която е контролният орган по храните?
- Крайно време е да се установи някаква работеща форма на сътрудничество с БАБХ, защото ситуацията в България не е нормална. Когато ние сезирахме БАБХ преди 2-3 години за маслата, в които открихме заместители, го направихме 12 дни преди публикацията на данните от изследването ни. Агенцията обаче отиде и взе проби 2 дни след публикацията. Това е единствената причина, поради която ние не сме уведомили агенцията, но изпратихме писма до двете търговски вериги, с които им съобщаваме какво сме намерили. Вярвам в отговорността на търговците и съм сигурен, че те са предприели незабавни мерки. Имайте предвид, че голяма част от контрола на храните в Европа и в целия свят се осъществява от самия бизнес. Това е форма на самоконтрол. И много често сигналите в тази европейска Система за бързо оповестяване за опасни храни произхождат именно от бизнеса, от контрола на бизнеса. Никой не е луд, когато получи подобна информация, да я пренебрегне и да не направи нещо по въпроса. Ако търговците подходят отговорно към това, вероятно те самите ще уведомят агенцията какво са предприели и какво са установили. Да не забравяме, че отговорността за всеки един продукт, независимо хранителен или нехранителен, се носи винаги от този, който пуска стоката на пазара. Не от потребителите, не от контролните органи. Контролните органи са втората степен на този контрол, те са последващи. Тук може да се направи аналогия с движението по пътищата. Не КАТ и не светофарът осигуряват спазването на правилата за движение, а познаването и зачитането на правилата от самите участници в движението. Отговорните хора не пресичат на червен светофар не защото така нарушават правилата, не защото някой ще ги блъсне и не защото зад ъгъла чака КАТ.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"