Каталуния гласува, Испания пречи
Сблъсъци между активисти и полиция белязаха референдума
/ брой: 192
Референдумът за независимост от Мадрид все пак се проведе в Каталуния, макар испанските власти да са категорични, че този вот е незаконен. Оттам дори нарекоха вота "фарс". ЕС също отказва да признае референдума, което накара местните власти да изразят разочарование от съюза. "Това не е вътрешен испански проблем, това е проблем на ЕС", каза говорителят на местното правителство Жорди Турул и призова Европа да се намеси в спора между Мадрид и Барселона. Право на глас в региона с близо 7,5 милиона население имаха повече от 5,3 милиона души. Каталунските власти обещаха в деня на вота да бъдат отворени около 2300 избирателни секции.
Централните власти в Мадрид обаче още през седмицата взеха мерки и затвориха над 1300 обекта в провинцията, предимно училища, които трябваше да бъдат използвани като избирателни секции. Това не стана без съпротивата на местното население, което още от петък започна да се събира пред местата за гласуване и чрез окупации, живи вериги, барикади и дори селскостопанска техника се опитваше да им попречи. Конфискувани бяха и огромен брой бюлетини и избирателни урни. Правителството на провинцията реагира, като обяви, че всеки, желаещ да гласува, може да го стори на всяко друго място, стига да представи документ за самоличност, а гласуването може да стане и с отпечатана вкъщи бюлетина.
След като по-рано през деня се появиха снимки и видеозаписи, на които се вижда, че местната каталунска полиция "Месос д'Ескуадра" няма намерение да се подчини на нарежданията от Мадрид и не предприема никакви действия, за да осуети гласуването, централното правителство нареди на националната полиция да щурмува избирателните секции. Стигна се до сблъсъци, при което бяха ранени десетки. Има много задържани, според испанските медии полицията е използвала и гумени куршуми, за да разпръсне насъбралите се хора. По тази причина местното правителство поиска оставката на най-високопоставения испански служител в Каталуния Енрик Мийо, който бе обвинен, че е директно отговорен за държавната репресия. Кметът на Барселона Ада Колау дори поиска оставката на испанския премиер Мариано Рахой заради насилието срещу граждани. Междувременно испанската прокуратура обяви, че ще предприеме наказателни действия срещу местната полиция заради "бездействие".
Преди това испанското правителство наложи цензура и в интернет, като нареди на гугъл да премахне от магазина си приложенията, създадени с цел да се гласува електронно в референдума, а освен това затвори стотици сайтове, свързани с кампанията за независимост. По този повод основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж обяви, че се води "първата в света интернет война".
Полицията задържа протестиращи в Барселона и използва гумени куршуми, за да ги разпръсне. Полицаи конфискуваха материали, свързани с референдума, и затвориха избирателни секции
БГНЕС