При очевидна неграмотност - по-малко учене

Един от многото проблеми, които създаде новият Закон за предучилищното и училищното образование, продължава да виси със страшна сила две седмици след началото на учебната година - след като законът постанови основно образование да се завършва в VІІ клас, а не в VІІІ, както бе досега, никой не знае колко деца в страната са отпаднали от училище след вече завършения основен образователен етап. Докато прогимназията бе до VІІІ клас включително, много ученици не продължаваха обучението си, оставаха с основно образование. Сега те напускат училището една година по-рано. Колко са?
Проблем възниква, тъй като училищата получават финансиране за всеки ученик и когато децата са по-малко с цял випуск, това застрашава със закриване основните училища, особено в по-малките селища, където и без това те едва постигат необходимия по норматив брой ученици. От 1200 основни училища само 56 са се преобразували в "обединени" - т.е. удължили са обучението до Х клас - до края на първи гимназиален етап, за да си осигурят ученици и да запазят учителите. А когато се приемаше законът, какви хвалби се изсипаха за тези обединени училища, докато левицата възразяваше срещу необмислената "реформа". Защото разделянето на гимназията на два етапа не дава нищо, завършването на десетия клас не означава нищо - ако ученикът отиде да работи, той си остава само с основно образование, а ако реши да продължи да учи за средно след обединеното училище, не е ясно коя гимназия и в каква паралелка ще може да го запише за втория етап до ХІІ клас.       
Ако се върнем към VІІ клас, тази година завършиха малко над 60 300 седмокласници, поне толкова имаха право да се явят на задължителните изпити за външно оценяване по български език и литература и по математика. По закон обаче, дори да изкарат двойки на тези изпити, учениците задължително трябва да се запишат в VІІІ клас в някоя от гимназиите, като участват в класирането само с оценките от училище. През август министър Красимир Вълчев обясни, че МОН ще разполага с данни за броя на незаписаните в VІІІ клас ученици на 11 септември, когато след всички класирания регионалните инспекторати ще могат да дадат тези данни. Тъй като информация не бе оповестена, миналата седмица ДУМА попита министерството колко деца след VІІ клас не са се записали в VІІІ.



Ето отговора на МОН, който получихме на 27 септември:
   
"В отговор на поставения от Вас въпрос Ви информираме, че регионалните управления на образованието събират и обобщават информацията за реализирания прием след VII клас. След изготвянето й ще бъде направен сравнителен анализ с предходни години. Срокът за предоставянето на списъците с реализираните паралелки беше удължен с месец заради указанията да се положат максимум усилия за запазване на важни за икономиката на регионите и страната професионални и профилирани паралелки".

Какво излиза? Преди началото на учебната година из всички райони на страната тръгнаха над 20 000 души от т.нар екипи за обхващане, които имаха задачата да издирят и върнат в училище онези около 200 000 деца в ученическа възраст, които не стъпват в класните стаи. Е, тези 20 000 върнаха в училище... 3000 деца, както съобщи МОН. Сега се оказва, че до октомври министерството не може да се справи дори със задачата да установи колко от завършилите седмокласници, чийто брой добре се знае във всяко училище, не фигурират никъде в VІІІ клас след трите класирания. Т.е. не може да каже колко млади българи благодарение на новия закон ще си останат с една година по-малко образовани.
Прави впечатление, че от МОН говорят не за броя на децата, а за броя на паралелките, които също трябваше да са сформирани навсякъде до 15 септември. Очевидно, това не е станало и срокът е удължен с месец, както разбираме от отговора на МОН, а министър Вълчев призова регионалните управления да не закриват паралелки в търсени от бизнеса или уникални професии, когато в тях има под 10 ученика, а да намерят вариант да ги запълнят. МОН съобщи само, че след третия етап на класиране и записване в VІІІ клас закритите паралелки в страната са общо 146 - 38 профилирани и 108 професионални. Това обаче не говори много за броя на децата и за съдбата на малките училища, нито на професионалните, защото при планирането на приема може да са предвидени повече паралелки, за които сега да няма кандидати.