Като мост между два свята...

Интервю на Георги Н. Николов

Дорис Ернандес-Дукова е родена в България. Нейната майка е българка, баща й - колумбиец. Завършила е Техническия университет в Пловдив. По професия е електронен инженер със специализация "Телекомуникационни системи", има магистратура по педагогика. От 20 години живее в Богота и от 5 години работи в най-големия частен университет в Колумбия като директор по интернационализация. Тя е един от основателите и председател на Българо-колумбийската фондация "Алианза".

- Драга Дорис, познават ли българите съвременна Колумбия? И какво най-вече трябва да знаят за нея и народа й?
- Според мен българите не познават съвременната Колумбия и продължават да я свързват единствено и само с тъмната история на Пабло Ескобар, която отдавна е вече в миналото. Положителните новини и факти рядко достигат до българската преса и телевизия. Колумбия е на първо място по износ на смарагди, на второ място по износ на кафе и цветя, втора в света по биодиверситет - тук се срещат над 50 хиляди растителни вида, в това число над 3500 вида орхидеи; над 1700 вида птици и хиляди други животински видове. Световноизвестни колумбийци са Нобеловият лауреат Габриел Гарсия Маркес, а в музикалния жанр - Шакира, Карлос Вивес, Малума. В областта на спорта - олимпийската шампионка по вдигане на тежести Мария Изабел Урутия, чийто треньор беше нашият сънародник Ганчо Карушков, колоездачите Мариана Пахон (двукратна олимписка шампионка на BMX), Найро Кинтана и Ригоберто Уран.
Настоящият президент Хуан Мануел Сантос успя да подпише мирния договор с партизанската групировка ФАРК, която сложи край на половинвековен вътрешен конфликт и това му донесе миналата година Нобеловата награда за мир.
Колумбия е страна с много лица и разнообразие, не говорим само за многообразната природа, храни и обичаи. Най-вероятно, защото Колумбия е страната на вечното лято, хората са винаги топли, лъчезарни, отзивчиви. Постоянно са весели и винаги намират за какво да се шегуват. Като недостатък мога да посоча, че част от хората са с двойствена природа - едно говорят, а друго вършат и ако задължението не е свързано с работа или пари, могат да го оставят, без да се свърши. Много обещават, но много по-малко изпълняват.
- Kакво е най-характерното за културата и традициите на тази южноамериканска страна?
- Колумбийските традиции са много. Ще разкажа някои от най-интересните неща, които ми направиха голямо впечатление, когато пристигнах тук. За 1 януари колумбийците имат обичай, който се казва "Пасео де ожа". Наименованието, преведено на български, означава "Разходка на тенджерата". Това е нещо като пикник, на който се събира цялото семейство. Отива се в някой парк или в близост до река. Хората носят една огромна тенджера с храна, слагат я в центъра на един кръг, в който се включват всички присъстващи. После всеки сам си сипва от каквото и колкото иска. Този обичай символизира обединението на семейството и споделянето - както на храната и материалните придобивки, така и на нематериалните. Тази "разходка на тенджерата" понякога се прави и по повод на рождени или други празници, но е най-масова в първия ден на новата година. За Коледа колумбийците имат също една много красива традиция. Нарича се "Новена де Навидад" или "Коледна Новена". Наименованието би могло да се преведе като "Деветдневна молитва преди Коледа и традицията се състои в следното: всяка вечер се събира семейството, съседи или приятели. Чете се част от Библията, свързана с раждането на Исус. След това се прави обща молитва, в която се посочва желанието на всеки един от присъстващите. В края на събирането се подават чашка червено вино с бисквитки или нещо друго за ядене. Най-типичното за почерпка през тези дни е един много вкусен и интересен десерт, нарича се "натижа" и наподобява крем карамел. За Великден се правят много църковни процесии.
- Би ли обрисувала историята и състоянието на нашата диаспора там и в частност - в столицата Богота, където живееш? С какво се занимават сънародниците ни, успешно ли са интегрирани в местното общество и ползват ли се с неговото уважение?
- В Колумбия живеем около 30 българи. Колонията е малка и повечето се намираме в столицата Богота. В държавната филхармония на Богота свирят седем наши сънародници, има няколко сънародници със собствен бизнес и няколко студентски преподаватели. Ще спомена също инженер Софка Дукова, чиято история бе избрана и включена в книгата "28 европейци в Колумбия", издадена от пресофиса на Европейския съюз в Богота, както и поета Димитър Митов, който е издал стихосбирки на български език с поеми за Колумбия.
- Какъв е духовният живот на българите в Колумбия? Ти си вдъхновител и създател на Българо-колумбийската асоциация "Алианза". Какви цели и задачи си поставя тази организация в близък и по-дългосрочен план?
- Българо-колумбийската фондация "Алиaнза" има за цел насърчаване на приятелството, разбирателството и развитието на образователните, научните и културните отношения между България и Колумбия. За съжаление нямаме формална подкрепа от страна на българската държава. Работим чрез договорите с колумбийски и български университети, които подпомагат организирането и провеждането на различни мероприятия, които имат за цел да популяризират българската духовност и култура. Дейността на фондацията се развива в две насоки - организираме Дни на българската култура в Колумбия, чиято цел е да доближим хората до нашите обичаи, традиции и кухня чрез културни и кулинарни изложения, конференции и събирания около националните празници. От друга страна, всяка година организираме академични мисии до България, в които участват делегации от университетите, с които сътрудничим, и спомагаме за започването на директна кооперация между тях и българските университети. Фондацията е създадена през 2008 година и досега сме организирали 21 дни на българската култура в Колумбия и 7 академични мисии. Колумбийските институции са посрещнали 26 наши сънародници, а в академичните мисии са участвали над 100 колумбийци.
- Контактувате ли с държавни структури у нас, с духовни организации и сдружения?
- Контактите с държавните институции в България се свеждат до кратки публикации за дейността на "Алианза" на уебсайта на Държавната агенция за българите в чужбина. По време на академичните мисии, които периодически организираме с делегации от Колумбия и Латинска Америка, провеждаме срещи с колеги от българските университети. Чрез подписаните договори за сътрудничество успяваме да развиваме съвместна академична дейност. Искам да отбележа безусловната подкрепа на Техническия университет в София, който има директни договори за сътрудничество с три колумбийски ВУЗ-а и изпраща лектори на ежегодния междууниверситетски форум "Нови тенденции в управлението на знанията в инженерните науки".
- Поддържате ли връзки с формации на българската диаспора в други страни на Латинска Америка и по света? Мислиш ли, че е възможно те някога, макар съвсем хипотетично, да се обединят в една "друга" България? Или националният ни елемент с времето ще се претопи и изчезне?
- Формален договор за сътрудничество имаме с Асоциация "Българите" от Аржентина. В рамките на този договор през 2015 година отбелязахме съвместно националния ни празник 3 март. На мероприятието се прожектира едно видео, което е направено от тях и е на испански език. Както в Аржентина, така и в Колумбия има потомци на българи, второ и дори трето поколение, които не говорят езика, но жадуват да се докоснат до българските обичаи, духовност и култура. Българската общност в Аржентина е в пъти по голяма от тази в Колумбия, там може да се намери неделно училище за изучаване на български език или народни танци. Миграционната политика на страната е по-развита отколкото тукашната. Всеки септември кметството организира фестивал на мигрантските общности и винаги има българско участие. Положителен фактор за българите в Аржентина е и функциониращото там българско посолство. Под неговия патронаж се провеждат културни мероприятия и се отбелязват националните празници. Втората част на вашия въпрос е доста сложна. Тук, в Колумбия, има един израз, че човек говори добре за едно тържество, само ако се е веселил на него. Според мен е много трудно да се говори за една обединена "друга България". Повечето българи сме индивидуалисти. Говорим за "български казуси" и работа в екип, но като дойде време да действаме, или се свиваме, или предпочитаме сами да свършим каквото трябва. Изгубило се е доверието в хората и в социалния прогрес на нацията. Със сигурност и в други нации може да се наблюдава това явление, но мен ме боли за българската. Не губя надеждата това да се промени в бъдеще и затова искам да завърша с една положителна мисъл от "Гераците" на Елин Пелин: "Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце."

- Какво мислиш за днешната ни родина? С какво е известна в Колумбия и какво може да се направи за популяризирането й?
- Колумбийците знаят за България много малко. По-старото поколение колумбийци свързва страната ни с Христо Стоичков, а по-младите - с Димитър Бербатов. Искам да отбележа, че и тук, както в Бразилия или Аржентина, футболът е издигнат в култ. Затова и новините, свързани с този спорт, редовно и с голям интерес се следят. Като цяло колумбийците нямат никаква представа от българската история, култура и традиции.

- Какво ще пожелаеш, Дорис, на своя народ и неговите представители, където и да се намират те?
- На всички българи по света желая да се чувстват горди от своята история, език и култура. Ние, българите, имаме също какво да покажем на света.

- А на себе си какво пожелаваш като личност и като вестител на доброто между нашите два народа?
- Понякога безразличието на околните ме ограничава, затова най-голямото ми желание е да имам винаги положително мислене и да успявам да го отразявам чрез думи и дела...