Трябва да работим за хората

Роденият в Украйна Марк Кадин е един от ярките диригенти с репутация на професионалист от най-висока класа. Постоянни творчески контакти свързват маестрото със симфонични оркестри от над 20 страни по света. Наричат го един от най-взискателните и търсещи диригенти на своето поколение. Завършва с отличие Руската академия за музика "Гнесини". По покана на Владимир Спиваков оглавява легендарния камерен оркестър "Московски виртуози", като от 1999 до 2003 г. с този състав изнася повече от 120 концерта в Русия и по света и гастролира с успешни турнетата в Холандия, Германия и Швейцария. През 2003 г. е дебютът на диригента в Болшой театър с премиерата на балета на Владимир Николаев "Златото на нартите". Кадин участва в престижни международни фестивали във Франция, Великобритания, Латвия. Канят го да работи с именити състави в Европа, Азия, Америка и Австралия. От 2004 г. е назначен за художествен ръководител и главен диригент на Красноярския академичен симфоничен оркестър и в продължение на 11 години разширява репертоара му, поставя неизпълнявани произведения, представя нови и ярки музиканти и изпълнители, организира младежки образователни програми и благотворителни концерти. През януари 2015 г. поема ръководството на музикалния театър в Клайпеда, Литва. От септември 2017 г. е главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР. В препълнената зала "България" преди дни музикантите откриха сезона с концерт, уважен от президента Румен Радев и съпругата му, както и от много ценители (имаше дори правостояща публика).

"На първо място поставям интересите на музикантите"

"В стремежа към съвършенство е смисълът на нашата професия"


- Вие сте първият чужденец - главен диригент на симфоничен оркестър в България, и то на БНР. Как се решихте да приемете това предложение, Марк Лвович?
- Не мога да кажа, че ми бе много леко и лесно, защото това е голяма отговорност. Когато си гост-диригент - за седмица, за сезон дори, е едно. И съвсем друго е да си ангажиран с ръководството на оркестър за дълго време. Публиката не се замисля, че преди да излезем на сцената, полагаме големи усилия, работим много - доста повече, отколкото може да си личи на пръв поглед. Присъстващите на концерта чуват и виждат само върха на айсберга. Останалото изисква безкрайно внимание, участие и дори контрол. Такава е системата, че диригентът трябва да решава много повече важни въпроси, отколкото просто да маха с палката на сцената. Но понеже имам такъв опит - 11 години ръководих симфоничния оркестър на Красноярск, зная много добре какво е необходимо, наясно съм и колко е трудно. Така че не приех веднага предложението на БНР, а обмислих всичко. Защото да си главен диригент е конфликтна работа. Тъй като се научих да използвам и дипломацията, смятам, че това ще ми помогне.
- През годините неведнъж сте дирижирали радиосимфониците и знаете от личен опит какви музиканти са. Но вероятно вече е по-важно какво оттук нататък ще може да направите с тях. Ще разкриете ли в каква посока смятате да работите с оркестъра на БНР?
- В нашата дейност не съществува момент, в който може да се спреш. Тоест в работата с оркестъра диригентът може само да надгражда. При това не нещо определено, а всичко. Смятам да надграждам не в отделни аспекти, а цялостно. За съвършенството няма граници и в стремежа към него е смисълът на нашата професия.
- Имате особени възгледи по темата публика-оркестър-музика...
- Смятам, че оркестърът, колкото и странно да се струва на някого, е инструмент. Той е институция, която трябва да обслужва публиката. Звучи ужасно. Но е факт. Необходимо е да работим за хората и в крайна сметка да задоволим както вкусовете на най-взискателните ценители и естети, така и очакванията на широката публика, която винаги е мнозинство. Не бива да бъдем сноби и да я пренебрегваме, а, напротив, трябва да се съобразяваме с нея. Винаги така правя. Обичам всички почитатели на музиката, цялата публика, независимо дали има високи изисквания или не чак толкова.
- Били сте диригент на различни оркестри и състави. Има ли разлика между руски и чуждестранни музиканти? Сравнявате ли ги с български инструменталисти?
- Не бих направил разграничение специално между български и руски оркестранти - все пак сме много близки. Независимо дали това се харесва или не на някого - ментално и психологически имаме доста прилики. Така че не чувствам разлика, когато работя в Русия и в България. Съвсем друга е ситуацията в Азия. В Корея или Китай музикантите са от абсолютно друго тесто, като че ли са от различна планета. Не става дума за ниво на владеене на инструментите, имам предвид манталитета им. Затова се налага там да се прилагат други схеми. А в София не усещам каквато и да било бариера. Тук и в Русия мога да си позволя да съм по-твърд, по-настойчив, дори "агресивен", в определени рамки, разбира се. Това категорично е невъзможно и неприемливо, да речем, в Европа. Там диригентът трябва винаги да се усмихва, да показва, че всичко е наред и дори е прекрасно и само понякога да прави леки забележки. Не обичам подобно поведение, то не ми е присъщо. Искам да получавам резултат бързо - тук и сега, в първия ден. Затова понякога се стига до определен дисонанс. Но много комфортно се чувствам в България. Което не означава, че непрекъснато се усмихвам на оркестъра и се забавляваме. Има и критични моменти. Защото работим.
- Къде и с кои оркестри ви е било най-трудно?
- С по-екзотичните. Когато ме поканиха да дирижирам в Коста Рика, където е много топло и има прекрасна природа, усетих, че музикантите категорично са неприспособени към работа. Свикнал съм репетициите да са сериозен ангажимент, докато там това изобщо не е така. Дирижирах различни оркестри в Латинска и Централна Америка, в Бразилия... Отношението към свиренето в тези страни не е нещо повече, отколкото като към начин да се спечелят някакви пари. Това не ми е много ясно. И когато искаш от музикантите да работят както трябва, срещаш неразбиране.
- Мислите ли, че в България се отделят достатъчно средства за финансирането на симфоничните оркестри? Каква е ситуацията в Русия и други страни?
- Трудно ми е сега да критикувам българското правителство или държава, защото нямам изчерпателна информация по този въпрос. Но зная, че ситуацията със Симфоничния оркестър на БНР днес не е бляскава. И също така зная, че ще правя всичко по силите си, за да я променя.
Що се отнася до Русия, има голяма разлика между двете столици и останалата страна. Ако в Москва и Санкт Петербург ситуацията за оркестровите музиканти е много добра, в регионите е тотална катастрофа: няма пари за нищо, заплатите са ниски, някои напускат професията, заминават на друго място. В руската провинция положението за хората на изкуството е критично и катастрофално, работят основно възрастните, пенсионерите, а младите ги няма.
- Според прочутия български диригент и композитор Емил Табаков, който е и един от предшествениците ви, годишният бюджет за симфоничните оркестри в САЩ е 4-10 млн. долара. Доколко парите са важни за музикантите?
- Много! Парите са важни не само за музикантите, а за всички хора. Уви, никой още не се е научил да живее без финанси. Затова всеки човек работи, опитва се да издържа семейство, да гледа децата си. Това е изключително важен въпрос. И съм противник на философията, че симфониците трябва да мислят само за музиката, за духовното, а парите нямат значение. Не! Винаги поставям на първо място интересите на музикантите. И разбирам, че когато те не получават достатъчно, не мога да изисквам от тях. Ако имах машина за пари, всеки ден бих раздавал на оркестъра по много, но и щях доста да се карам, за да направим големи неща (усмихва се).
- От какво зависи дали концертната зала е пълна или полупразна?
- От много фактори. Няма рецепта за това. Най-важното е обаче да се направи стойностна програма с определена идея или смисъл и да има интересен солист. И всичко трябва да е добре изпълнено, за да знае публиката, че щом свири Симфоничният оркестър на БНР, значи всичко ще е на ниво, ще е по-качествено, отколкото при другите музиканти.
- Какво трябва да се направи, за да се привлекат нови слушатели на концертите? Или е по-смислено да се работи за онези, които разбират и ценят класическата музика?
- Трябва да се работи за всички! Няма стара и нова публика, тя винаги е важна. Слушателите, които идват на концертите за първи път, всъщност са деца на по-отдавнашните ни ценители. Разбира се, има много форми и методи за навлизане в тази среда, включително и онлайн възможности. Въпросът е да се организира всичко на ниво алгоритъм. Не бива всеки концерт да се разпродава панически, а трябва се създаде система, която да работи независимо от всичко.
- Имате ли приоритети относно звукозаписите на Симфоничния оркестър на БНР? Какви произведения под ваше диригентство бихте искали да оставите в музикалната памет на българите?
- Възнамерявам да записваме много българска музика. Защото, наистина, в радиото има много записи на класически произведения и доста варианти на популярни творби. Липсват обаче известни български композитори. И това е много странно. Трябва да ги има! Не може да съществува национална школа в музиката, в която и да било страна по света, без това да е документирано, без да са направени записи на добрите композитори. Не е достатъчно произведенията им да са събрани например в някакъв каталог и да няма къде да се чуе как звучат. Така че сега с продуцентите на БНР мислим какво може да се направи в тази насока. Смятам, че това е много важно.
- Как ви се струва българският език?
- Остава ми много малко време, за да го уча сериозно. Но планирам. Имам вече и учебник. Езикът обаче изобщо не ми е проблем. Познаваме се със Симфоничния оркестър на БНР от 15 години, практически израствахме заедно. Може да се каже, че сме добри роднини.