За знамената и властта

Ръководствата на КНСБ и на КТ "Подкрепа" са решили да свикат днес националните стачни комитети на двете конфедерации заради нагласи за протестни действия. Причината - ниските доходи у нас. Нагласите, очаквано, са повсеместни. Най-отчетливи - там, където и заплатите са по-ниски, и увеличенията са мираж. Въпреки прокламираните шумно от управляващите повишения въобще, и в частност на минималната заплата. Независимо от напъните на премиера и куп министри да внушат как ката ден лягат и стават с мисълта за благоденствието на нацията, анкетираните от синдикатите българи "неблагодарно" оценяват заплатите си като ниски, на места унизителни. Човек обаче сам трудно може да пробие бронята на самодоволните управници и бизнеса. Синдикатите могат, ако поведат борбата умно и според нагласите на своите членове и симпатизанти. Дори само заради твърдението на едри бизнесмени, че са излишни, даже вредни. Сега ще успеят ли да свикат под знамената си бедните, петимни за глътка финансов въздух работещи хора в България? Да ги свикат с честно, искрено разбиране, съпричастност и небутафорни лозунги? Или ще имитират действия на принципа: и вълкът сит и агнето изядено... На този извод навеждат някой досегашни техни становища и мнения по свършеното и бъдещите действия на правителството. В които уж всичко е добре, само дето липсвала финансовата осигуреност.
Там е работата, я. Като няма пари, какво тогава има в правителствените разчети? Дипломацията е хубаво нещо, но по-добре да се остави на дипломатите. Одобрението на един или друг политик - също. Човешко е да отдаваш предпочитания на този или онзи, даже да му се радваш, но е добре да не бъркаш работата с удоволствията... Даже работата не е най-точната дума, а онова призвание за теб самия, и за признанието на хората зад гърба ти. Които все пак знаят, че има кой да пази техния гръб, за да работят и живеят по-спокойно. И никога да не забравят, че управляващи днес са едни, утре - други, но доверие се гради с години. С почти сизифови усилия и в дълг към обикновените хора. Богатите и сами се пазят. А протягането на ръце към печалбите само скоро няма да спрат. Чрез неизпатени заплати, данъци, прерзпредеянето на доходите и т.н.
Дано този път шумът на синдикалните знамена не заглуши справедливия глас на работеща бедна България.