Здравето е приоритет над приоритетите

Проф. Иван Ангелов,
член-кор на БАН

На 7 октомври тази година министърът на здравеопазването проф. Петров заяви, че общите задължения на болниците са над 500 млн. лева. Не е ясно каква част от тях са просрочени, но ако са по-малко, скоро ще достигнат и надминат 500 млн. лева, защото болниците нямат печалба, с която да обслужват дълговете си.
    Темата за финансовото положение на болниците занимава нашето общество от години. Част от общинските и други малки болници в отдалечените райони бяха закрити. Хиляди хора останаха без елементарни здравни грижи. В много български села не стъпва крак на лекар с години, но свещеници ги посещават често за погребения.
Голяма част от българските граждани нямат пари за лекарства. Но и тези, които имат, трябва да пътуват десетки километри до най-близките селища за аптека. Драматично е положението със зъболечението. Голяма част от възрастните хора са без зъби и не могат да се хранят нормално. А нямат пари за протези. Здравната каса пренебрегва почти тотално зъболечението. Непонятно защо го прави!

Продължителността на живота в България

е между най-кратките в ЕС. Преждевременната обща смъртност, детската и майчинската смъртност, заболяванията и смъртността от сърдечносъдови, онкологични и други трудно лечими болести са между най-високите в ЕС. България е между страните в ЕС с най-голям дял на хората, които не търсят здравна помощ и не си купуват предписаните им лекарства, понеже нямат пари.
    Публичното финансиране на здравеопазването у нас е между най-ниските в ЕС. Разходите на българската държава за здравеопазване на човек от населението, измерени в евро, са между най-ниските в ЕС. А личните доплащания на пациентите достигнаха 45-50% и са между най-високите в ЕС. Положението се влошава напоследък. Нови болници са пред закриване поради големи задължения. Други остават без необходимия минимум от лекари по специалности, понеже пак по финансови причини не им изплащат редовно заплатите или то се прави със закъснения от няколко месеца.
 Много лекари и медицински сестри напускат страната (по някои оценки около 500 души годишно) поради неблагоприятни условия за работа и израстване в професията и мизерно заплащане. Настроенията за напускане са опасно високи сред младите лекари. Това обезкръвява здравната ни система. В последно време нашумяха новините за съдбата на болниците в областни градове като Враца, Ловеч, Бургас, Стара Загора, Видин. Да не говорим за бедственото положение на много общински болници в малките градове.
В същото време масово се откриват нови частни болници - по някои оценки около 300, без да са необходими. В тяхната издръжка участва и Здравната каса, което изостря още повече напрежението в нейния бюджет.
    Говори се, че спасението на гореспоменатите и други болници се търси в разсрочване на задълженията им към кредиторите или в отпускане на нови кредити.

Това не е решение на проблема

а само отлагане на решението, което го прави още по-трудно. Защото при тежкото си финансово положение болниците не могат да обслужват старите си дългове, чието изплащане е отложено и още по-малко - новите си заеми.
    От години се говори за особено тежкото положение в спешната помощ. На спешните служби не им достига персонал за комплектуване на повече спешни екипи. Работещите там напускат, а нови трудно постъпват. Автомобилите за спешна помощ са остарели. Обзавеждането им с апаратура също. Признава се, че една от главните причини са ниските заплати и тежките, дори опасни условия за работа, поради честите нападения върху лекарите. Но в продължение на години не се вземат мерки за решителното им подобряване и за ограничаване на произвола върху лекарите. Направеното досега е половинчато. В това число и козметичното повишение на заплатите им.
От много години по непонятни причини болниците у нас се третират като търговски дружества и се финансират по Търговския закон. Всеки признава, че здравето не е стока, но държавата продължава да третира лечебната дейност като обикновена стока. Държавните институции знаят, че това е абсурдно, но не се заемат с отстраняването му.
Голямата задлъжнялост на болниците може да се дължи на различни причини: нерационално използване на предоставяните средства; разхищения и дори злоупотреба със средства; недостатъчно финансиране от Здравната каса поради неправилна оценка на клиничните пътеки, част от които не са коригирани от 2006 година; задължително лекуване на голям брой здравно неосигурени, част от които по неуважителни причини и т.н.
Как да се подобри финансовото положение на болниците?
Първо. Известно е, че няма нищо по-ценно от здравето. Здравеопазването трябва да се превърне в приоритет над приоритетите в България на дело, а не декларативно, както обикновено се прави от нашите управленски среди. Публичните разходи за здравеопазване у нас са около 4,0% от БВП, при около 7,3% средно в ЕС, а в някои страни членки достига до двуцифрени числа. Необходимо е до към 2020 г. нашите публични разходи за здравеопазване да се изравнят със средните в ЕС. Това означава бързо и съществено повишение на финансирането през следващите 2-3 години.

Минималната заплата на лекарите

следва да бъде поне около 1500 лева. Трябва също да се постигне обрат към повишение на дела на публичните средства за сметка на личните средства на пациентите, които са непоносимо високи. При наличието на политическа воля България разполага с публични ресурси за бързо и рязко увеличение на разходите за здравеопазване.
Второ. Болниците да престанат да се третират като търговски дружества по Търговския закон. Работата на болниците да се оценява по лечебната им дейност, а не по финансовите им баланси. Кметът на София съобщи на 9 октомври, че общинските болници в града успели да изплатят дълговете си, между другото и чрез освобождаване от финансово неизгодни дейности. Ами ако тези дейности са наложителни за здравето на хората?! Кое е по-важно - животът и здравето на гражданите или финансовите баланси на болниците? Промените в закона да се приемат от Народното събрание до края на тази година. Здравеопазването и в бъдеще да се финансира от НЗОК и от частни осигурителни системи, от държавния и от общинските бюджети, от европейски фондове, от лични средства на пациентите, но при подобрена структура чрез увеличение на публичните средства.
Трето. Здравноосигурителната система да се грижи само за осигурени лица. Държавата да осигури финансирането за тези, които не могат да го направят сами по уважителни причини: болни, безработни, деца и т.н.

Неосигурените да не се приемат

за лечение, а когато се налага по спешност, заплащането да се прави в най-кратък срок, като се събира принудително. Това ще премахне така наречената "надлимитна дейност", която сега е около 20 млн. лева. За някои болници, като болница "Пирогов", тя е тежко бреме.
Четвърто. Да се премине към по-рационална система за оценка на действителните лечебни разходи, в това число и към евентуална замяна на сегашните клинични пътеки с други по-подходящи системи. Като първа стъпка до края на 2017 г. да се осъвременят цените на клиничните пътеки и приведат в съответствие с действителните разходи. През 2018 г. да се въведат електронните здравни карти.
Пето. Да се намери подходяща система за договаряне и доставка на лекарства, която да съответства на действителните им цени, да държи сметка за доходите на гражданите в България и да ограничи до минимум злоупотребите в тази дейност.
    
Договарянето по видове лекарства

да се централизира в Министерството на здравеопазването, както беше преди години.
Шесто. Да се помисли сериозно за броя на болниците в България. Както посочих по-горе, този брой сега превишава значително действително необходимия и претоварва излишно бюджета на Здравната каса. Държавните и общинските болници очевидно трябва да се финансират от централния и общинските бюджети и от НЗОК. Те нямат други източници. Трябва да се помисли обаче дали Здравната каса трябва да финансира и новосъздадените стихийно по усмотрение на техните собственици болници, които разполагат и със ресурсите на своите създатели. Не поставя ли това обществените (държавни и общински) и частните болници в неравностойно положение? Още повече, че България сега очевидно не се нуждае от толкова голям брой болници. Особено след стихийното създаване на около 300 нови частни болници през последните години, за което стана дума по-горе.