Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Октомври 2017 | Събота
 
вход регистрирай се

На първа страница

Какви цели преследва Ердоган в Сърбия?

Турците искат да разширят политическото си влияние на Балканите

12. Октомври 2017 , брой: 200   269   0
Снимка


Дойче веле

Тъмносиньо и карирано: така изглежда сакото, донесло късмет на двама силни мъже през април тази година. Така беше облечен Александър Вучич в деня, в който спечели  президентските избори в Сърбия - още на първия тур. Така беше облечен и турският президент Реджеп Ердоган в деня, в който с референдум за промяна на конституцията той прокара въвеждането на президентската система в Турция. Дреха, която кара могъщите да изглеждат модерно и лежерно. Дреха, която сръбските потребители на туитър нарекоха "диктаторското сако".
Ердоган и Вучич си приличат не само по модния си стил. Сърбия не може да се мери с Турция по територия, затова Вучич и Ердоган всъщност играят в различни лиги. Но двамата обичат абсолютната власт, включително и опекунстването на опозицията и на критичните медии. В същото време и двамата се изживяват като спасители, които неуморно се трудят за благото на народа с цел да създадат нови работни места и да донесат растеж на икономиката.
Впрочем точно за това стана въпрос и на 10 октомври, когато Ердоган пристигна на официално посещение в Белград, придружаван от 150 висши представители на бизнеса. За турския президент това не е нищо необичайно. За сръбското правителство обаче това бе събитие, с което непременно трябва да се натрупат точки пред населението. Посланието гласи: към сръбските земи ще потекат огромни количества пари.
Икономическите нужди на турското правителство лесно влизат в съзвучие с тези на сърбите, казват икономистите. Вълшебната думичка за Анкара е "експорт": само ако износът продължи да нараства, може да бъде постигнат и наскоро обещаният годишен ръст от 5,5 на сто. А Западните Балкани предлагат на турските инвеститори достатъчно евтина работна ръка и улеснен достъп до пазарите на ЕС. "Процесът на присъединяване на Турция към ЕС практически е мъртъв. Затова и за турските инвеститори е изключително важно да могат да произвеждат стоката си в страни, които са по-близо до ЕС или дори са негови членки", казва истанбулският икономист и политически коментатор Атила Йешълада.
Александър Вучич пък залага на свежи капитали и нови работни места - той дори е готов да плаща на чуждестранните инвеститори субсидии в размер на около 10 000 евро за създадено работно място. Сръбският автократ непрестанно повтаря, че в Европа страната му ще заеме първото място по растеж. Само че засега цифрите говорят друго: със своите 1,6% през последните 3 г. Сърбия бе последна по растеж в региона (Черна гора отбеляза 7,7%, Косово - 9,1%, а Македония - 10,2%). А средната работна заплата в страната е под 400 евро - една от най-ниските в Европа.
Всъщност турските пари ще потекат най-вече в т.нар. индустрии с ниска добавена стойност, т.е. там, където има нужда от обикновена работна ръка, а не от висококвалифицирани кадри. Секторът на иновациите ще усети турските инвестиции по-скоро слабо. Днес над 1000 сръбски работници са заети в производството на евтини дънки за турски фирми. Според сръбското правителство броят им ще скочи до 3000. В Сърбия се говори и за турски интереси към местната дърводобивна и дървообработваща индустрия, както и към производството на млечни продукти. "В подобни браншове в балканските страни много бързо може да се стигне до растеж и същевременно тези страни могат да бъдат използвани като експортна база на турската икономика", коментира Атила Йешълада за "Дойче веле".
"Бизнес-инвазия: Турция отново завладява Сърбия" - през миналата година булевардният в. "Блиц" излезе със заглавие, което се заиграва с вековното османско владичество. Биляна Степанович, главен редактор на белградското икономическо списание "Нова икономия" обаче препоръчва да се гледа по-реалистично на ситуацията. Тя подчертава, че до момента турските инвестиции в региона се броят едва ли не на пръсти.
Износът в шест западнобалкански страни, всички от които са на опашката за ЕС (Сърбия, Албания, Босна, Косово, Македония и Черна гора) и имат общо 20 милиона население, е под 2 милиона долара на година. Турските производители продават повече продукция в Азербайджан или Израел, чието население взето заедно е дори под 10 милиона.
Немалко наблюдатели обаче предполагат, че балканските апетити на Турция са свързани не само с  икономиката. Така например и днес Турция финансира джамии, училища и хуманитарни организации - най-вече в страните с преобладаващо мюсюлманско население като Босна или Албания. "Тук си имаме работа и с неоосманизма. Турците живеят с илюзията, че бившите им колонии ги чакат едва ли не с широко отворени обятия", казва Атила Йешълада. А това не е така, подчертава икономистът и допълва, че все пак Турция има достатъчно причини, за да проявява и политически интерес към тези страни. "От една страна, турците се нуждаят от стабилност в съседство. От друга, обаче правителството на ПСР вижда ЕС в средносрочен план по-скоро като съперник, отколкото като партньор. А в такъв случай Балканите могат да му бъдат полезни", коментира истанбулският икономист.

 

 

България

  • Професията не е семейна традиция, хората в сферата идват от образовани семейства, констатират от "Медийна демокрация"
    20. Октомври 2017 206
    221
    0

    За богат и разнообразен набор от натиск над журналисти сочат данните от четвъртото онлайн проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България, посветено на свободата на медиите у нас. Както ДУМА вече писа, резултатите бяха представени във вторник. Само 4,5% от анкетираните определят свободата на словото у нас като добра, за всеки четвърти тя е задоволителна, а за близо 43 на сто тя...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"