Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

14 Декември 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Общество

Позиция

Законите не може да обслужват само училищата в София

"За делника на образованието" в Хасково

12. Октомври 2017 , брой: 200   171   0



Марин Стойков

"Анализът на предходна финансова година, изработен от общините, би решил част от проблемите в образованието. Не може в едно училище да се прави покрив за четвърта поредна година, а в други да тече инсталация, да се рушат конструкции и да няма пари за неотложни ремонти. Това се случва, когато директорът не е любимец на една общинска администрация. Искаме обективни критерии, а не общината да е майка за едни, а за други - мащеха". Този извод направиха учители,  директори и представители на синдикатите от Хасковска област по време дискусия "За делника на образованието", инициирана от БСП.
Проблемите в образованието от Хасково, Димитровград, Свиленград, Любимец, Харманли и други селища бяха поставени пред народните представители от "БСП за България" Донка Симеонова и Виолета Желева, дискусията водеше главният учител Дочка Кючукова от Любимец. "Образованието е приоритет на БСП, искаме то да стане водеща тема в цялото общество, за да намерим заедно решенията по множеството проблеми в българските училища и детски градини. Нашите делнични срещи в страната ще завършат с национална кръгла маса, която ще обобщи настоящите проблеми и ще изведе решения", каза Симеонова в началото на дискусията. Темите в срещата бяха от конкретните примери за нерешени проблеми в малките училища и детски градини до "гигантоманията", която завладява все повече големите училища. Очерта се един от основните проблеми - съдбата на малките училища, след като новият училищен закон намали с една година основното образование и сега то завършва в VІІ клас вместо в VІІІ. Това пък намалява учениците и средствата, които получават училищата в малките селища и поставя въпроса за съществуването им. Според педагози трябва да се повиши процентът на отчисление от Брутния вътрешен продукт за образование до 6%, както е в Европа. Промяната ще даде възможност част от парите да отидат не само за увеличение на фонд "Работна заплата", но и за покриване на инфраструктурни дейности, които затрудняват изключително училищната издръжка. Изчисленията на учителите показват, че при около 350 до 500 ученици в едно учебно заведение при добро управление на финансите и при настоящото разпределение на средствата, училището би функционирало нормално. Темата за менажирането и управлението на средствата предизвика дебати, които отвориха въпроса за мандатността на директорите. Чуха се различни мнения, но всички бяха категорични, че съществуването и развитието на едно училище зависи освен от общината, в най-голяма степен от неговия ръководител. "В крайграничните населени места в Хасковска област не може и да се открие кандидат за директор, камо ли да се въведе мандатност", твърдят учители, познаващи болезнените проблеми в селата, където "ако се закрие училището и населеното място си отива". От години никой на централно ниво не реагира на големия проблем, че закриването на малките селски училища е една от основните причини за обезлюдяването на цели райони.    
Като един от сериозните проблеми по време на дискусията бе отчетена тежката процедура по Наредбата за приобщаващото образование. Дадоха се различни примери, доказващи тромавите механизми, описани в сега действащата нормативна уредба, и закъснялото действие, което се отразява върху децата. По тази тема депутатът Донка Симеонова, член на парламентарната комисия по образованието и науката, посочи, че се очаква нова наредба, която да олекоти процедурите, чието реално действие тя самата е описала пред министъра на образованието по време на парламентарен контрол. все още обаче нова наредба няма. Очакват се промени на още 15 наредби, докъде ще доведе промяната, все още никой не знае, а новият закон е влязъл в сила едва от година.
Необходимостта в едно училище от психолог, логопед и ресурсен учител е спешна, подчертаха с тревога учители. "Ние не можем да извадим образованието от обществото, след като има дълбока нравствена криза в него", алармираха от детските градини. "За последните 5 години децата с проблемно поведение, а не родени с увреждане, достигнаха 10% и това са онези деца, които са в основата на агресията в училище. Проблемът е изключително сериозен, съпоставям опита си с този отпреди 10-15 г., тогава такива деца нямаше. Ресурсният учител, логопедът и психологът трябва да бъдат на щат вътре в детската градина и училището. При добри специалисти резултати има още на втория, третия, четвъртия месец, но при максимално съдействие на семейството. Екипите да заработят час по скоро", изрази желанието си хасковлийка, алармирала за проблема в детайли, която не разбира защо за него не се говори и никъде не е засегнат в нормативните документи. "Повярвайте, ако сега не се вземат решения, няма овладяване, мерките срещу агресията трябва да се въведат в детските градини", заключи тя.
"Буксува и стартиралият преди месец механизъм на МОН за обратно връщане на деца, отпаднали от образователната система в училище. Министърът на образованието да измисли работещ механизъм. Децата трябва да са обгрижвани, сега ги търсим, но ги няма", с болка отчетоха преподаватели. Те посочиха, че в групите в Хасково за издирване и връщане на децата в училище няма други реално работещи, освен учителите. "В Германия не ни разбират, когато им говорим за неизвинени отсъствия на учениците; в Европа не ни разбират, когато им обясняваме, че в България няма работещи санкциониращи мерки в образованието, те сякаш работят само срещу неудобни учители и директори", споделиха опита си участващи в дискусията. Според тях образованието може да се промени, само ако то стане приоритет за цялото ни общество.

Депутатите Виолета Желева (вляво), Донка Симеонова и преподавателката от Любимец Дочка Кючукова

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"