Емил Б. Лунд иронизира норвежката аристокрация

Романът "Норвежки скъпоценности" от Емил Б. Лунд (издание на "Изида", превод Калина Димитрова) е откровено и иронично разголване на облагодетелстваната и презадоволена класа, лустрото на която е бляскаво, но под него се крие бездуховност и морално падение. "Аз съм фалшив, снизходителен и нескромен. Аз съм интелигентен, високообразован, креативен, но съм силно демотивиран и не откривам смисъл. Не стигам до никъде. Казвам се Виктор Сомерфелт, на 26 години съм" - така се самопредставя героят на романа.
Виктор е интелигентен, арогантен и високомерен млад мъж, желан от жените и будещ възхищение в мъжете. Потомък е на аристократичен норвежки род, с безукорни светски маниери и превъзходен талант във всичко. Той е добре образован и разговаря свободно както за изкуство и литература, така и за секс и сухо мартини. В неговата среда, където водеща е страстната мания за съвършенство, има негласно правило: Никога не бъди себе си и никога не показвай това, което чувстваш. Но какво се случва в душата на Виктор и защо му липсват удовлетворение и равновесие? 
Аристократичните норвежки фамилии, господстващата класа и ослепителният й просперитет са представени с убийствена ирония в този роман, който дава гласност на среда и манталитет, които рядко са обсъждани в скандинавската литература.