Поглед към Неапол през настоящето

Тодор КАНЕВ

В началото на астрономическото лято Неапол се превръща в столица на Неаполитанската пица. Крайбрежието на Неаполитанския залив се осейва от аромати, концерти и оживление на милионите туристи и гости, решили да посетят тази забележителна кулинарна фиеста. Традиционните културни, археологически и духовни туристически маршрути, съчетани с фестивала на пицата, показват  едно съвсем друго лице на града. По улиците на Неапол може да се усетят духът и атмосферата на различните култури и нации. По тесните павирани улички трудно се разминават автомобили, а в някои от тях е невъзможно да се влезе дори с кола. Голяма част от превозните средства са мотоциклети, които се промушват  между дългите колони от чакащите в задръстванията коли или по тротоарите на движещите се пешеходци. Клаксоните непрекъснато се чуват, но това по никакъв начин не изнервя водачите, а прави трафика още по-колоритен и темпераментен.
В този забързан град е обособено кътче по крайбрежната ивица, което придава една съвсем различна атмосфера. Около сцената е пълно с младежи, които чакат да чуят техния любим изпълнител, други просто са дошли да усетят прохладата от вечерния бриз. Основната част  от посетителите са пристигнали да се насладят на Фестивала на неаполитанската пица или така наречената "Napoli Pizza Village". Това не е просто фестивал на пицата, тук тя е издигната в култ. Представени са 47 щанда, като всеки един от тях предлага своята рецепта и визия за това кулинарно изкушение. Голяма част са чисто семейни, като рецептите и тайните на приготвянето се предават  от поколение на поколение. На един от щандовете виждам около 10-годишно дете, което върти акробатично тесто, подмята го над главата си. Преминаващите и седналите около щанда на масите туристи и гости вадят фотоапаратите и телефоните и започват да снимат, лицата им грейват и оживяват, наслаждавайки се на невероятните умения на малкия пицар. Тук лесно и бързо се сприятеляват гостите и персоналът, така всичко се превръща в една фиеста. Кръглото парче тесто лесно се превръща в социална мрежа, може да го споделиш със седналия до теб, а той от своя страна веднага ти предлага от неговото, което  сприятелява седналите около дървените масички.  
На съседната маса забелязвам, че първо се сервира на най-възрастната жена, а след това на всички останали. Това може би е една силна традиция и почит към майката, която е и опората в семейството. В църквите е отделено специално кътче за Дева Мария. Тази връзка с духовното и традициите ми правят невероятно впечатление в нашия забързан свят.
Фестивалът е домакин и на традиционния  Световен шампионат за най-добър пицар. В него вземат участие представители от петте континента, като има участници от 40 държави. Участниците се състезават в няколко класа: класическа пица, пържена пица, млад пицар, акробатично представяне и други. Според един от участниците майсторството се заключава в това да превърнеш традиционни продукти в кулминация от перфектни баланси на ефирно леко тесто, към което се прибавят съвършени сосове и любов. Безспорно за тези умения са необходими дълги години в експериментиране и търсене на перфектните смеси.
Ако обаче искаш да се научиш, тук има специално отделено място за всички, които искат да се научат как се прави пица. Не са забравени и най-малките, които правят първите си опити в месенето на тесто. Играта става част от приключението и традицията, която се запазва именно по този начин за бъдещето.
Горящите пещи и пицарите с дългите дървени лопати ми напомнят за времето, когато пред  пекарните в София на опреден час се редяха дълги опашки от хора за топъл хляб. Онзи вкус от миналото на препечения хляб и пицата са много близки, основната заслуга се дължи на няколко фактора: майсторството на пекаря, огъня и аромата на дървената пепел, полепнала по тестото.
Освен кулинарната фиеста Неапол предлага невероятна възможност да видиш експонати от древността. В археологическия музей се съхранява голяма колекция от невероятно запазени мозайки и керамични съдове на повече от две хиляди години, както и изящни статуи. През 79 година вулканът Везувий изригва и погребва под пепелта няколко селища, между които е и Помпей. Погребаните под пепелта градове  днес разкриват за нас археологични находки, които ни позволяват да се докоснем до бита и изкуството на древността. Огромната статуя на "Херкулес" е особено внушителна, но не по-малко впечатляваща е и статуята на "Ферненския бик", която е композиция от няколко фигури, които са направени от един мраморен блок. При мозайките най-голяма и впечатляваща е "Битката при Иса", на която е изобразен Александър Велики, който разбива персите. Скулптурите и мозайките на  древногръцките герои, римски императори, обикновени хора и животни са особено внушителни, но зад тях се крие трудът на майсторите от древността, които са нямали днешните технически инструменти, но са ни оставили невероятно изящни творби.  
Онзи, който се интересува от археология, знае, че около Неапол има няколко много добре консервирани градове от древността, като на първо място може да се отбележи Помпей. Казват, че ако отидеш в Рим, трябва да видиш и папата, но посетиш ли Неапол трябва да видиш Помпей и Везувий.
Погребания под пепелта Помпей днес ни разкрива бита на хората от древността. В обособените квартали главно място заемат обществените сгради и пространства, за разлика от днешните управници, които поставят на челно място частния интерес пред обществения. Водопровод е обхващал целия град, като на няколко кръстовища има обществени чешми. Когато водата е намалявала в резервоарите, се е спирала за част от кварталите, но не и за обществено значими и важни обекти. Всички улици са павирани, с тротоари, като на кръстовищата има специално по-високи камъни, които не позволяват на пешеходците да се мокрят, като пресичат улицата. Между пешеходните камъни на улицата се забелязват улеи от колелата на каруците. По древните улици няма дупки и липсваш паваж. Около една от къщите забелязвам опашка от хора. Малка и ъглова, сградата е разположена не много далече от древноримския форум. Оказва се, че къщата е на практикуващите най-древната професия. Като че политиката и продаващите плът си вървят заедно от древността и до днес.
Най-потресаваща е гледката на вкаменените човешки тела, които са починали от отровните газове и са затрупани от вулканична пепел. Тя показва величието и силата на природата. Странна е и съдбата на големия амфитеатър, който е събирал 20 000 зрители, но е затворен по нареждане на Сената в Рим, тъй като е причина за създаването на безредици и кървави сблъсъци между жителите на Помпей и Ноцера.  След като запалянковците не могат да бъдат укротени, се затваря зрелището. 
Причинителят на трагедията от древността е друга важна туристическа забележителност. Тръгвайки почти от морското равнище, пътят криволичи първоначално между къщички, в които дворовете са добре подържани. Сиво-черната пръст напомня за силата и мощта на вулкана. Пътят продължава да криволичи и колкото по-нагоре се качва, толкова по-хубава става гледката към Неаполитанския залив. Навсякъде около пътя личи черната застинала лава. Още малко и се достига до точка 1000 метра, след което туристите пеша се изкачват до върха на кратера. На входа на пътеката стои мъж на средна възраст, който подава дървени пръчки за опора и по-лесно придвижване към върха. Вървиш върху шлака и не напълно изкристализирали късове скала, като усещаш как земята трепери, когато някой мине покрай теб. По прашната пътека след около 30 минути се достига до целта. Пътеката върви по ръба на кратера, като от едната страна можеш да се насладиш на гледката към Неапол и морето, а от другата е застиналият кратер. Внушителните 200 метра дълбочина и обиколка над километър те карат да се чувстваш  твърде дребен пред величието на тази природна мощ. Тръгвайки си, осъзнаваме, че Везувий временно е затихнал и ще се събуди и изригне с нови порции пепел и лава, но какво ще открият следващите поколения, определено зависи от нас.


Тодор Канев


Неапол се превръща в столица на пицата по време на фестивала


Статуята на Херкулес


Археологическите находки ни позволяват да се докоснем до бита и изкуството на древността