Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Октомври 2017 | Вторник
 
вход регистрирай се

Пегас

От редактора

Чалга училището на живота

Боян Бойчев

13. Октомври 2017 , брой: 201   364   0



Повод да напиша този коментар бе едно съобщение в медиите отпреди месец, че ученик пее песен на Азис по време на официалното откриване на учебната година. В интернет беше качен и съответният клип. После стана ясно, че песента не била в официалния сценарий за откриването, че била записана по-късно в двора на училището, че детето било много талантливо и т.н. Сигурно е така. 
По-късно видях и клип, в който ученици танцуват кючек пред черната (в случая - бялата) дъска. Сигурно е станало в междучасието.  Поразрових се и видях, че такива клипове са често явление в мрежата.
Самият аз като учител съм свидетел, как учениците ми чакат само да свърши часът, за да забият слушалките-тапи в ушите и да надуят чалгата от телефоните си. И нечувайки нищо друго около себе си, да се изнижат от класната стая. Това, че не го правят по време на час, все пак е нещо, макар че не решава проблема.
На мен лично ми се вижда кощунствено след нежните ромолящи миниатюри на Лилиев, след бунта и страданието на Смирненски, след любовната страст на Яворов, да бързаш да преминеш към Азис, Галена и други от сорта.
"О, времена! О, нрави!" са казали древните римляни. А кой друг, те добре знаят цената на рухването на морала, на непосилните данъци, на огромната пропаст между малцината богати и морето от бедни, на загниването на политическата система и тоталната корупция на управляващите.
Ние не сме могъща империя. Нещата могат да се случат много по-бързо.
Чалгата като музика, но и като модел на поведение, навлезе брутално в нашия бит през мутренското време - 90-те години. Тогава се появи и култът към парите, към лесния живот, към вечния купон под ритъма на кючека. Яките момчета с бухалките и пачките в чували. Златотърсачките, изявяващи се като манекенки, чалгапевици... Кредитните милионери, крадците на едро, мошениците, наркотрафикантите, елитни проститутки...
Днес нещата са същите. Децата ни израстват сред чалга и пошъл рап. Сред наркотици. Ценност - парите. В името на тях всякакъв морал е отживелица. Заспиват с тъпи реалити програми, вместо със стойностен филм или хубава книга. А училището също вече е обърнато на риалити шоу, в което клипчетата с поредната глупост събират харесванията на зрителите.
Но виновните сме ние.
Казват, че животът е най-голямото училище. Въпросът е: съхранихме ли сетива за ценното, важното. И осъзнаваме ли какво звучи в слушалките на децата ни.
 

 

 

Пегас

  • От редактора
    20. Октомври 2017 206
    376
    0

    Повод за следващите редове станаха два разговора. Единият - с Анжел Вагенщайн, и другият - с моите ученици. И ключовата дума е идеал.
    С големия интелектуалец говорихме за идеала, чиято липса в партията е осезаем. Без да формулираме този идеал, ние сме обречени. Като партия, защото без него партията няма собствено лице. Идеал, противопоставен на грозната, несправедлива реалност. Идеал,...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"