Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Октомври 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Общество

Актуално

Кънчо Стойчев:

Бизнес средата в България е басейн със сярна киселина

Административната тежест е на безобразно равнище, контролните органи са много, но контрол няма, заяви председателят на сдружение "Произведено в България"

Мая Йовановска

16. Октомври 2017 , брой: 202   624   0
Снимка

Кънчо Стойчев

Като басейн, пълен със сярна киселина, определи бизнес средата в страната председателят на сдружение "Произведено в България" Кънчо Стойчев. "България напредва, но ние не сме оптимисти. Защото плуваме в един басейн, но той е пълен със сярна киселина. А както се казваше в стария виц: много трудно се плува в басейн със сярна киселина". Това заяви Стойчев през миналата седмица по време на семинар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), който е и зам.-председател на УС на организацията.
Според Стойчев основният проблем на малкия бизнес в България е, че политиците и ръководството на държавата, а и много други органи,

не правят базова разликата между малко и голямо.

"Когато човек не може да направи разликата между малко и голямо, той се загубва със сигурност. Той губи представа за координатните системи в света. Всички, почти всички закони у нас са така направени, че не се отчитат потребностите и възможностите на малкия и средния бизнес. Казано на нормален език - не се прокарва никаква разлика между кокошарник и НДК. И каквито са изискванията в закона за кокошарника, такива са и изискванията за големите обекти. Това създава изключителни проблеми и ни изважда от Европа. В Европа от 2011 г. е приет "Small Business Act" (Акт за малкия бизнес) и България е подписала всичките му параграфи. Той повелява, че когато законотворчестваш, когато правиш закони, регламенти и регулации - първо мисли за малкия. У нас по стара традиция обаче не се мисли за малкия още от онова време. Тогава нямаше малък бизнес имаше голям държавен бизнес. Нямаше малки предприятия, имаше само големи. И до ден днешен е така. Не сме се променили в мисленето и законовата уредба. Оттук идват и непреодолими трудности пред малкия и средния бизнес, защото независимо, че нашите малки и средни предприятия с изключителен темп се подновиха и достигнаха критериите и изискванията на ЕС, теглиха огромни заеми, индустрията ни в малкия и средния бизнес е изключително модерна, независимо от това, ние не можем да се справим с бизнес средата. А тя е въпросният басейн със сярна киселина, в който трябва да плуваме", заяви Стойчев.
По неговите думи

властта непрекъснато говори за някакви успехи, но реално нищо не се подобрява

Според него административната тежест е на безобразно равнище, а контрол на практика няма. "Не се осъществява независим контрол. Контролни органи обаче има, даже повече, отколкото имат развитите страни. И като започнем от КАТ и стигнем до агенцията по храните или който и да е друг контролен орган - това не работи в България. А когато работят, го правят на принципа на бухалката, т.е. изпълняват някое нареждане. Хората от малкия и среден бизнес

наричат общините и контролните органи с общото име "събирателни дружества"

Защото каквото и да се случи там, ти събират някакви пари. Дали те глобяват или ти ги искат законно, или незаконно - няма никакво значение, но ти се разделяш с поне 50,100 и нагоре лева. Тези "Събирателни дружества" в един нормален бизнес, за да осъществяваш нормалната си бизнесдейност, са 15-20, като умножите тези дребни 50 лв. по 15-20 ще видите за какви пари става въпрос. По наши изчисления това е сумарен ефект от около 100 млн. лв.", коментира Кънчо Стойчев.
Според него другият проблем, с който ръководената от него организация се занимава повече от 7 години, е този с монопола. "За съжаление

живеем в страна на монополите, които убиват малкия и средния бизнес

Известни са нашите усилия в борбата със супермаркетите. Бе съобщено в чуждите медии, че в Брюксел еврокомисар Фил Хоган е обявил война на супермаркетите. Неговите заключения са подобни на моите отпреди седем години. Тогава едва ли не ми се смееха, когато говорех за взаимоотношенията между доставчиците и веригите. Сега обаче, седем години по-късно, това бе назовано като европейски проблем и ще бъде европейски проблем от най-голяма величина. У нас успяхме след 6-годишна война да променим малко Закона за защита на конкуренцията, да въведем термина "злоупотреба със значителна пазарна сила". И ми се струва безпрецедентно в Европа, че български президент (Росен Плевнелиев - бел. ред.) върна този закон, като му наложи вето. Но с огромни усилия този закон беше приет втори път от всички партии. А изпълнява ли се? Не се изпълнява, защото изпълнението му до голяма степен зависи от Комисията за защита на конкуренцията. А това е също един от контролните органи, който отсъства в България като резултат и работа", заяви Стойчев.
Той обясни, че във връзка с правенето на разлика между голямо и малко организацията се бори за

въвеждането в България на Закон за мълчаливото съгласие.

"Ако се опитаме да оправим всички тези пропуски и несъвършенства в законодателството, които ощетяват малкия и средния бизнес, това, може би, ще отнеме 100 години. Защото са хиляди закони, а те са свързани един с друг, и задачата е нерешима. Най-простото решение е да се обърне мачът, като администрацията след 14-дневен срок (тук не говорим за големи производства), ако не ти е отговорила, това да се счита за съгласие. Така в страната корупцията ще намалее наполовина. Защото основният механизъм на корупция на тези администрации и контролни органи е да не ти придвижват документацията. И просто стоят и чакат, както се казва "на гюме" да дойдеш и да питаш какво става, за да се появят едни 50-100 лв. Мълчаливото съгласие е най-лесният начин да елиминираме поне половината корупция", каза Кънчо Стойчев.


Според председателя на "Произведено в България" почти всички закони в страната не отчитат потребностите и възможностите на малкия и средния бизнес

АИКБ
Между 3,8 и 4,2% ръст на икономиката, но въпреки политиците

Между 3,8 и 4,2 на сто растеж на икономика през следващата година, прогнозираха от АИКБ.
В петък финансовият министър Владислав Горанов заяви, че България "бере плодовете на добрия икономически цикъл" в Европа, но ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната се дължи и на политиките на правителството. Той прогнозира, че през 2017 година БВП на България ще бъде 100 млрд. лева.
Според заместник-председателя на УС на АИКБ Румен Радев очакваният от организацията ръст на икономиката през следващата година ще е въпреки политиците. Той заяви още, че се надява политиците да не пречат на бизнеса. "Този ръст може да се достигне и да се надхвърли, ако правителството насочи усилията си за решаване на основния проблем за деловите среди - липсата на квалифицирани и производителни кадри, включване в пазара на труда на неактивните и продължително безработни хора, улесняване вноса на работна ръка от трети страни. Единственият водещ мотив на инвеститорите в България е наличието на работна ръка, а не толкова данъчната система", заяви Радев.
Към настоящия момент Министерството на финансите не е представило проект за бюджет на България за 2018 г. Публикувана беше само есенната макроикономическа прогноза за 2017 г., от която можем да направим предположения за основните допускания за макроикономическите показатели, които ще бъдат заложени в макрорамката на бюджета, заявиха още от АИКБ. Според тях отново вероятно в рамките на една седмица зоконопроектът ще бъде обсъден в комисиите към Националния съвет за тристранно сътрудничество и в самия съвет и ще бъде приет от Министерския съвет и ще бъде внесен за обсъждане и приемане от Народното събрание. Това създава общото впечатление за липса на прозрачност относно проведена бюджетна процедура, поради кратките срокове, възпрепятстващи ефективното обществено обсъждане на параметрите на държавния бюджет и подкрепяните от него политики.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"