Скъпи на триците

След края (и краха) на квалификациите за Световното първенство по футбол в Русия (2018 г.) тръгнаха спекулации, че националите могат да останат без треньор до края на Мондиала. Идеята била споделяна от някои футболни управници. Мотивите са ясни - чака се конгресът на централата, а Лигата на нациите, която ще замести датите за приятелски мачове, стартира чак през септември догодина. Затова нямало нужда националният селекционер да има договор преди лятото на 2018 г. Така от БФС щели да направят сериозна икономия в бюджета, който и без това изтънял значително заради неучастието ни в Русия. Освен спестени заплати за почти цяла година на треньорския екип, щяло да се икономиса и от повиквателни, и от лагери.
И какво излиза накрая? Въпреки коментарите, че Петър Хубчев ще остане селекционер, защото повдигнал духа в отбора, след резила с Люксембург се оказа, че никой не е говорил с него за нов договор. А до септември 2018-а има 3 дати за контроли. Може някой от финалистите на Мондиала да поиска да играе с нас, дори да ни гостува заради сходния климат. Ако нямаме селекционер, пак ще сме евтини на брашното и скъпи на триците. Хем без отбор, хем свободните дати ще бъдат загубени и за определяне на разширен състав, и за избистряне на тактики. Отново дори и в датите за контроли само нашите не ще си намерят съперник, защото в БФС работят "на парче", а треньорът пак ще се задоволява с учебни игри, вместо с контроли с подобаващи съперници. Друг е въпросът, че отдавна не ни броят за футболна сила и за престижен спаринг партньор.
Важното е да има конгрес, на който да отбележим, че в БФС са работили за развитието на футбола. На кой футбол? Провалите на международно ниво са поголовни и при мъжете, и при подрастващите, а и в клубните турнири, където само с легионери се опитваме да прескочим някой и друг предварителен кръг.