Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Ноември 2017 | Вторник
 
вход регистрирай се

Глобус

Разчитат ли се противоречивите сигнали на Анкара?

Ердоган се опитва чрез външната политика да решава вътрешни проблеми

Зорница Илиева

17. Октомври 2017 , брой: 203   235   0
Снимка

В Нови пазар Ердоган бе приет като скъп гост

Че сигналите на Анкара са противоречиви, спор няма. В ситуация на извънредно положение, удължавано многократно след т. нар. опит за преврат, Турция в лицето на своя президент Ердоган непрекъснато подчертава, че държи на добрите отношения с ЕС и САЩ. От друга страна обаче, арестува граждани на западни страни (германци, американци) с обвинения в тероризъм. Анкара нажежава атмосферата с обвинения, че "срещу страната действа мащабен план с цел да се блокира развитието й и да се провокират религиозни и етнически конфликти". За да се стигне до "недопустимо е САЩ да жертват стратегически партньор заради неизвестен посланик, защото ние сме държава от столетия, не сме някоя племенна държава, а турска република. Ако не го приемете, съжалявам, но не сте ни необходими". Последното е във връзка с разгорелия се дипломатически т. е. визов скандал между Анкара и Вашингтон заради арестуването на турски гражданин, работещ като служител в американското консулство в Истанбул. Спирането на издаването на визи от американска и впоследствие от турска страна отново доказа, че липсата на доверие между Анкара и Вашингтон не е преодоляно на този етап.
Докато анализаторите се чудят дали това е стратегия на "шантаж", която чрез арести на чужди и свои граждани цели "изнудване на държави, за да се наложи собствена воля", Ердоган активира външната си политика. Той предприе толкова многобройни официални визити зад граница, че стигна до преумора и бе заснет да заспива на пресконференция в Киев с украинския президент Порошенко. По цял свят коментаторите, които следят процесите в страната на Ердоган, са убедени, че чрез външната политика управляващите в Анкара решават вътрешни проблеми, които се отнасят не само до спешни действия за активиране на турската икономика и инвестиции, но и за единение на турските граждани зад общи национални интереси. Друг въпрос е дали разединеното (особено след опита за преврат и последвалите разчиствания на сметки и масови арести) турско общество като цяло е в състояние да припознае като свои стратегиите за величие и влияние на Анкара в глобален мащаб.
На този фон малко изненадващо изглежда отлагането за по-късна дата  на предвиждано за 16-17 октомври официално посещение на турския премиер Йълдъръм в Багдад. Особено като се има предвид сложната ситуация в Ирак след проведения референдум за независимост на Иракски Кюрдистан, ултиматумът на централната власт в Багдад кюрдските пешмерги да напуснат оспорвания Киркук и интересите на Анкара във връзка с т. нар. кюрдски проблем в целия регион на Близкия изток, включително Турция. Независим Кюрдистан, без значение дали в Ирак или Сирия, се смята за "пирон в ковчега" на самата Турция и не дава сън на турските управляващи. Цялата им външна енергия отива за предотвратяване на действия в такава посока.
В същото време предстои ново пътуване на Ердоган в чужбина. Този път във Варшава, където се предвиждат срещи с президента Анджей Дуда, премиера Беата Шидло и с председателството на Сената и Сейма на Полша. Трудно е да се прецени предварително коя е причината точно сега да се реализира официална турска визита на такова ниво във Варшава. Може да се спекулира дали това е предвижданата роля за Варшава в реформирането на ЕС и плановете на НАТО във връзка с проекта "Междуморие/Триморие", включващо разполагането на военни сили на Алианса от Балтика, през Черно море до Адриатика с цел "сдържане на Русия и руския газ към Европа" или има връзка най-общо казано с политиките към Москва. Възможно е да се разчита на взаимноизгодни бизнес отношения, които биха били полезни и за двете страни в периода на санкции към Русия.
Нормално е да се предположи, че за нас най-интересното посещение на турския президент зад граница е неотдавнашната му визита в Сърбия. Не само защото Белград е в нашия регион и че Сърбия има амбиции за водеща роля, ако не на Балканите като цяло, то поне сред страните от бившата СФРЮ, а защото Балканите са особена зона за влияние на геополитическите играчи и често са ставали жертва на инспирирани отвън кървави междуособици, които са ни обрекли на бедност и междуетнически или религиозни конфликти. В нашите медии информацията за това посещение бе оскъдна, но затова пък турските преляха с коментари относно една част от визитата. Естествено, че интересът им бе насочен предимно към Нови пазар, където според турските източници за информация живеят предимно бошняци и те са превърнали гостуването на Ердоган в митинг с празнична атмосфера. Телевизионните репортажи показаха ликуващи граждани, развяващи турски знамена, портрети на Ердоган и лозунги с "Добре дошли в Нови пазар". Едва ли сръбският президент Вучич се е почувствал комфортно в такава среда, но може да се завиди на самообладанието, с което е произнесъл думи като "зная, че интересът, който имате тук към турския президент Ердоган, към мен няма да е и наполовина". Намерил е сили и да продължи с "но аз правя и ще продължа да правя всичко, което е по силите ми в интерес на сръбските граждани", за да завърши с "да живее сръбско-турското приятелство, да живее Сърбия". Въпросът е какви интереси налагат да се преживее подобен изблик на симпатия към чужд лидер? Лидер, който посещава Нови пазар, Санджак, отново след 7 г. и казва пред събралото се множество "както в Западна Тракия, така и в Белград, в Санджак, навсякъде на Балканите всички народи от тези географски ширини са наши братя". В речта си Ердоган заявява, че "както с другите страни, така и със Сърбия искаме заедно да постигнем благоденствие и търсим сътрудничество. Ще подкрепяме всички проекти за развитие и ще поощряваме нашите бизнесмени по отношение на инвестициите тук". Подписани са 16 спогодби, "Халк банк" открива свои клонове в Нови пазар, ще се прави внос на 5 хил. т месо, ще се реализират проекти за сухопътни и въздушни връзки, ще се инвестира в магистралата Белград-Сараево, както и Позега-Боляре, което според Вучич ще свърже Белград с Босна и Херцеговина, но и с Подгорица, ще се реставрират баните Иса бей и Османлъ каплъджа (минерална баня) в Нови пазар, ще се реновира основно училище "Младост" и централен мост "Йени пазар" (Нови пазар), както и пътищата до него. Ясно е, че Турция има намерение да инвестира в областите с преобладаващо мюсюлманско население, където т. нар. османско наследство е  в незавидно състояние, но и там, където става въпрос за влияние, сериозни финанси и укрепване на стари връзки. Сигурно и изпятата на турски език от сръбския вицепремиер и външен министър Дачич песен "Осман ага" на официалната вечеря в чест на гостуващия Ердоган е била с цел укрепване на сътрудничеството и е някак израз на сръбско гостоприемство. Бурните аплодисменти на присъстващите обаче едва ли могат да изтрият чувството за липса на мярка, когато иде реч за влияние чрез използване на религия и население в името на определена стратегия. Странно, Белград обикновено е особено предпазлив и ревнив при подобни политики. Въпрос възниква и поради присъствието в делегацията на президента Ердоган на началник ГЩ на турската армия, ген. Акар, което не е обичайна дипломатическа практика. Едва ли само известната антинатовска позиция на Белград е причина за участие на военен от такъв ранг в официална делегация. Независимо, че в НАТО Турция напоследък има навик да играе "отдалечаваща роля", както се изразяват някои експерти. Мотивират се с идеята на Анкара да закупи руските С-400, вместо отказаните й от натовски съюзници "Пейтриът". Други са убедени, че Ердоган се стреми да води политика на "свободен агент" и се изкушава от самостоятелни т. е. несъгласувани действия не само в Сирия. Неговото "Турция над всичко" и "на Турция не могат да нареждат" дава основание за подобни изводи. Такава политика наистина го доближава до Москва и Техеран, а Белград така и не се поддаде на този етап на натиска да избере Запада пред Русия. Опитва се да балансира и да лавира между геополитическите играчи. Нещо, което Ердоган го прави чрез непрекъснато "обръщане на палачинката" и смяна на посоката в зависимост от реакциите на съюзници, приятели, врагове. Дали това изолира Турция или създава недоверие, бъдещето ще покаже. Засега явно се търсят съюзници и лидери, които го разбират. В лицето на Вучич сигурно вижда близък по поведение лидер, но политиката на "турцизиране" на мюсюлмански общности на Балканите, едва ли е основа за стратегическо приятелство с общи цели.
Сътрудничество в името на мир, стабилност и сигурност не би могло да е трайно, ако вниманието е предимно към "нашите братя". Всички в региона са в състояние на догонване на европейски стандарти, всички декларират желание за членство в ЕС, но ако се използват само за мост към Европа, пазар или влияние в определени посоки, тогава романтичната картина от едно ликуващо посрещане може и да загорчи. Ако Анкара има сметка от напрежение със Запада или има сметки за уреждане във връзка с вътрешни проблеми, включително кюрдски, тогава съседите й могат само да стискат палци да не се стигне до военни сблъсъци. Близкият изток не е далече. А там дрънкат оръжия от години.
 Едно е сигурно. Ердоган няма как да не обърне отново очи към Вашингтон, например. Предстоящото посещение на американска делегация, начело с помощник-държавен секретар, ще даде  възможност да се обсъди ситуацията в двустранните отношения, да се поговори за военно сътрудничество. А ако в Киев Ердоган заявява, че Крим е украински и е анексиран насилствено, тогава няма как Москва да не приложи практиката, че "на сълзи не вярва" и да обсъжда в Думата колко неблагонадежден съюзник е Турция.
В такава ситуация единствената възможност за региона, включително България, е да се запази спокойствие, достойнство и да се следят сигналите на Анкара, защото винаги има избор.
 

 

 

Глобус

  • Куба може да се превърне в един от водещите научни центрове в света
    21. Ноември 2017 228
    239
    0

    Алейда Гевара е родена през 1960 г. Тя е най-голямото дете на Ернесто "Че" Гевара и втората му съпруга Алейда Марч. Носи името на майка си. Завършва както Хаванския, така и Централноамериканския университет в Никарагуа. Работи като алерголог-педиатър, продължавайки пътя на баща си в медицинската професия. Майка на две дъщери.

    "Ако не се бориш за...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"