Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

20 Ноември 2017 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Глобус

Затворници на съвестта

Редица журналисти търкат наровете на украинските затвори по измислени обвинения в държавна измяна

Георги Георгиев

17. Октомври 2017 , брой: 203   237   0



Докато в България се занимаваме със скандалното поведение на политици от управляващата коалиция спрямо медиите и мислим, че това е дъното, в Украйна, която както премиерът Бойко Борисов посочи на президента Еманюел Макрон, е "ей там", репресиите срещу журналистите, които отказват да припяват на властта продължават с пълна сила. При това без никой от Европа да си отвори изприщената от думата "демокрация" уста. Впрочем да се обвиняват западняците в политика на двойните стандарти, е все едно да обвиняваш вълка, че не е тревопасен.

"Може сега да съм в затвора, но затова пък, когато се гледам в огледалото, не ме е срам." Това казва пред украински медии журналистът от телевизионния "17 канал" Дмитрий Василец, след като бе осъден на 9 години затвор заедно с колегата си Сергей Тимонин, на 20 септември т.г. от Житомирския областен съд. Тежката присъда, предшествана от две години задържане в следствения арест, е наложена заради участието на двамата в създаването на видеоканала "Новоросия-ТВ" в "Ютуб" през лятото на 2014 г. Двамата отричат, отричат и действителните създатели на този канал, които се намират в непризнатата Донецка народна република (ДНР). Доказателства няма. Всъщност има такива за тяхно посещение в ДНР, два месеца преди създаването на "Новорсия-ТВ", което журналистите не скриват и дори подробно обясняват, че през онзи период, подобно на други украински и чужди медии, са търсели местни кореспонденти, които да разказват за ситуацията.
Обвинителният акт пък съдържа действително странни обстоятелства. Например, че Василец наел Тимонин да създаде профил в "Ютуб", който трябвало специално от Киев да пристигне за целта в Донецк. Всеки, запознат с работата в интернет, може да потвърди, че за създаването на канал в "Ютуб" или пък на интернет страница, изобщо не е нужно да се ходи където и да било. Такива може да бъдат създавани за кратко време от всяка едно точка на света. Очевидна глупост от страна на обвинението.
Освен това към делото са приложени записи на телефонните разговори на Василец и Тимонин, разказват украински журналисти, правени през 2014 г., но съдебното разрешение за това е от 2015 г. Излиза, че в своята работа Житомирският областен съд се е ръководел от доказателства, придобити по незаконен начин, т.е. те са негодни. Но не и за украинския съд.
Всъщност украински журналисти, които са съхранили почтеността си, предполагат, че причината за присъдата и натиска върху двамата не е каналът "Новоросия-ТВ", а тяхната работа в опозиционния "17 канал". Колегите им от електронното издание "Маю право" припомнят, че през февруари 2016 г. депутатът Мустафа Найем, в миналото също журналист, е обявил "17 канал" за сепаратистки поради това, че той е отразявал протестите на киевчани срещу повишаването на комуналните тарифи. Няколко часа след лепването на "етикета" от страна на Найем редакцията на тв канала е атакувана от група националисти, които разбиват скъпоструваща и ценна апаратура. Министърът на вътрешните работи Арсен Аваков пък обвинява журналистите от "17 канал", че са причастни към убийството на колегата си Павел Шеремет от "Украинска правда", защото се били озовали първи на местопрестъплението.
Дмитрий Василец и Сергей Тимонин са водели авторски програми на "17 канал" - "За какво мълчат медиите" и "Музей на информационната война", в които разобличават други лъжи и манипулациите на други медии, а освен това те учредяват и "Премията на Гьобелс", която връчват на провластни журналисти за разпалване на вражда и ненавист сред украинците, "за причастност към създаването и разпространението на пропаганда, която ясно дели хората на добри и лоши". Но най-големият грях на двамата, изглежда, е публичното прожектиране в центъра на Киев на 18 ноември 2015 г. видео, направено от друг противник на властта - журналиста Анатолий Шарий. В него се разобличаваше тогавашният министър-председател Арсений Яценюк и по-точно тоталното неизпълнение на предизборните му обещания. Сутринта на 24 ноември те вече са арестувани от маскирани и въоръжени лица по начин, наричан в Украйна и Русия "маски-шоу".
Буквално на повърхността лежи версията, че властта се опитва да запуши устата на двамата журналисти, да сплаши техните колеги по редакция, като се възползва от нагнетяваната националистическа вълна и ги обвини в дейност срещу Украйна на базата на нелепи твърдения. Също толкова нелепи са и обвиненията срещу блогера и журналист от Житомир Василий Муравицки, който бе арестуван зрелищно на 1 август и обвинен в "тероризъм" и "държавна измяна" заради основната си дейност - писане на журналистически статии по договор с агенцията "Русия днес". Според експертиза на обвинението обаче има: "наличие в публикациите на блогера прийоми на психологическото манипулиране на съзнанието на читателите".
По данни на обществената организация "Център за свободата на словото", оглавяван от бившия депутат от Партията на регионите Елена Бондаренко, в Украйна повече от 5000 души са преследвани за неудобни на управляващите постове и коментари в социалните мрежи, редица се намират в следствените арести по обвинения в "сепаратизъм" и "тероризъм".
Освен украински, на репресии са подложени и чужди журналисти, преди всичко руски. Редица от тях бяха изгонени от страната, докато изпълняваха служебните си задължения. Само през тази година това са репортерката на тв каналите "Русия-1" и "Русия-24" Мария Князева, кореспондентката на телевизия ВГТРК Тамара Нерсесян, журналистката от "Първи канал" Анна Курбатова. Последният случай бе особено брутален. На 30 август Курбатова бе отвлечена от агенти на украинските спецслужби в центъра на Киев, откарана до украино-беларуската граница и изхвърлена от страната, без дори да й се даде възможност да си събере вещите. Зоран Шкиряк, съветник на министъра на вътрешните работи, коментира случая, че властите "са твърде търпими към врага". В случая руската журналистка, която се е намирала законно по работа в Украйна, е посочена еднозначно като враг.
Случаят с Курбатова стана повод да се задействат най-накрая различните международни структури. Позиция изразиха и от ОССЕ, американският Комитет за защита на журналистите. Най-остър бе председателят на Международната федерация на журналистите Антони Беланджер, който каза: "Ние сме свидетели на поредния опит да бъде удушена свободата на словото в Украйна... Депортацията на Анна Курбатова е още един пример как украинските власти прибягват до крайни и неприемливи мерки, заплашващи фундаментални права на журналистите от цял свят свободно да отразят случващото се." Но това е глас в пустиня.
Стената от мълчание, която е обградила Украйна, не е случайна. Вие няма да намерите Дмитрий Василец, Сергей Тимонин или Василий Муравицки в списъците на "Амнести интернешънъл" за т.нар. "затворници на съвестта". Но те са такива, независимо от програмираната слепота на "Амнести интернешънъл", която иначе, ако идем още малко по на изток, рязко изостря зрението си. Хора, намиращи се зад решетките заради своите убеждения, а не заради реални престъпления, това са въпросните журналисти.
За случващото се в Украйна се мълчи или се говори с половин уста, защото се смята, че всяка критика към управляващите в Киев работи в полза на Москва, защото обслужвала нейните пропагандни установки. Но всъщност именно премълчаването на тази осъзната политика на режима в Киев допринася за неговата ерозия и засилването на руското влияние. От Москва в случая не се иска нищо повече от това да говори истината, за да осъществи своите цели.


Руслан Коцаба:
"Нещата се влошават"

Из изявление на репресирания заради гражданската си позициия журналист пред евродепутати в Брюксел, в края на септември т.г.

"Говоря тук за трети път и мога да ви кажа, че нещата в Украйна само се влошават. Говоря само за престъпленията срещу журналистите, защото аз съм живо олицетворение на нарушенията на свободата на словото... Ние се връщаме към тоталитарен модел, когато съвременната власт си създава комфортни условия, при които не може да бъде критикуване. Нещо повече. Тези които критикуват украинската власт или са обявявани за помагачи на Путин, агенти на Кремъл, врагове на народа... За времето на президентството на Порошенко в Украйна загинаха 12 журналисти. За времето на президентството на Порошенко бяха издадени и встъпиха в сила 40 присъди за публикации в социалните мрежи... За шестте месеца на 2017 г. са наброени 122 случая на преследване на журналисти. Но само 8% от тези случаи са разследвани. Вие, в Европарламента, трябва да знаете тези факти... Виждам, че не ми вярвате, но това е истината. Вие мълчите, но ако пак ме осъдят или ме убият, вие ще си спомните, че съм идвал тук и съм казвал, че нещо не е наред в Украйна.


В Лвов, в средата на септември, по време на заседание на Световния конгрес на ПЕН-клуба, бе разгърнат банер с надпис "Журналистите Коцаба, Василец, Муравицки. Кой ще е следващият?" По информация на Коцаба никой от участниците в срещата на ПЕН-клуба не е реагирал на тази акция и на форума не е било обсъждано положението със свободата на словото в Украйна
Снимка Фейсбук профил на Руслан Коцаба


Журналистите Дмитрий Василец и Сергей Тимонин               Блогерът и кореспондент на руска медия
в "кафеза", по време на съдебно заседание                           Василий Муравицки по време на неговото дело
 

 

 

 

Глобус

  • Куба може да се превърне в един от водещите научни центрове в света
    21. Ноември 2017 228
    82
    0

    Алейда Гевара е родена през 1960 г. Тя е най-голямото дете на Ернесто "Че" Гевара и втората му съпруга Алейда Марч. Носи името на майка си. Завършва както Хаванския, така и Централноамериканския университет в Никарагуа. Работи като алерголог-педиатър, продължавайки пътя на баща си в медицинската професия. Майка на две дъщери.

    "Ако не се бориш за...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"