Единствено вълните ме прегръщат

Георги Н. Николов

"Непоискани дълбини" се нарича новата стихосбирка на Динко Динков, изд. "ЛИБРА СКОРП", Бургас, 2017 г. Тя е изградена от три допълващи се лирични части - "Самотно плаване", "Сам и истински" и "Нима е самотата свобода". Всяка от които носи философски прозрения върху същността на извисената личност. Разкрива емоционалния й спектър при досег с реалността, със съдбата на отделния човек и разбира се - с морето. Превърнато от автора в символ на голяма част от творчеството му досега, но не непременно в матрицата на пейзажната лирика. Защото Динко познава морето от пряк досег със соления купел, люлеещ рибарската лодка. Счита се за негов духовен син. Верен изразител на гамата от чувства, вълнуващи стихията при буря и покой. И е избран сред множеството за тълкувател на послания, отправяни от нея към людете, улисани в дребни дела и грижи. Именно този феномен, омаял поета, държи в обятията си планетата от незапомнени времена. Орисан на безсмъртие, даващ пример как първичната материя и разумът могат да съществуват в хармонично единство. Как дивата природна сила и начупената крива на мисълта успешно се обединяват за бъдещето на Земята.
Върху този фон в сборника крачи съвременникът - едновременно уверен в себе си и неуверен, че е избрал правилна житейска посока. Че метрономът на дните отмерва верния сърдечен такт сред грохота на обществото. И че в загатнатата по редовете дълбока рефлексия се ражда еликсирът на мъдростта. Избуява щастие от дребните наглед неща - сякаш шепа цветни раковини върху гръдта на мокрия пясък. После внезапно изниква съмнение кое всъщност е значимо и кое - изтъкано от сковаващи противоречия. Неусетно споделеното в стиховете става колаж от цветове, сенки и далечна музика. Сам лирическият герой е самотник, обладан от копнеж по свободата и любовта. Първата - скрита нейде зад арката на мамещия хоризонт. Другата - кипяща сред пяната на прибоя и в огнените капки на южното вино. А повелителят на словото къде е? И какви химни врича за ближния неговата лира?




В книжна лодка поетът мълчи
и гадае в съня на водата
до разлятите котви - очи
на лицата от жал изковани...
Той наистина би ви спасил,
Ала в себе си никого няма.                 

         "Поетът и неговата стихия"

Ще оприлича "Непоискани дълбини" с глътка морска синева, в която се оглеждат радостта от тленното съществуване и несъгласието с грапавините на света. Примирение с неговата преходност, но и увереност, че тя винаги ще се възражда под различна форма в целувката между вълните и брега. Сам Динко ни се представя като изповедник на ценности, чиято морална стойност е извън хронотопа на случайната битност. Бранейки значимостта им, той е до болка откровен и раним. И все пак - неуязвим в доказването на истините, които споделя в книгата. Тя е ново стъпало в развитието му на творец със съвременен мироглед. Съчетан с дълбоко вникване в душевността на ближния през ХХІ в. - мислещ, неспокоен, търсещ. Тук някъде сме и самите ние. Нека разгърнем страниците му, за да се преоткрием за дните ни напред...