Бенелюкс и 16-та република на СССР

Доц. д-р Стоян ВЛАЙКОВ
 

В поредицата от предавания "История Бг" по БНТ преждевременно дойде ред и на едно много одумвано, заклеймявано и изопачавано деяние на БКП и социалистическата власт, определяно като присъединяване на България към СССР и превръщането й в 16-та република. Дискутиращият кръг историци с водещ постоянно хихикащият  Георги Ангелов, го клеймосаха като национално предателство, пълна съветизация, погубване на националната независимост. Най-яростни бяха  мрачният доц. Лъчезар Стоянов от Нов български университет и Тони Николов, пенкилер по всички въпроси. Умело и убедително им опонираха проф. Искра Баева (Софийски университет) и доц. Евгений Кандиларов (БАН).
В разгорещения спор задочно се включи и един друг специалист по всичко - преподавателят по История на БКП (до 1990 г.) проф. Драгомир Драганов, известен на обществото с това, че ошета няколко партии с цел да се настани в ръководствата им и във властта. Пристана даже на олигарха Христо Ковачки,  който го калеса за кандидат-кмет на София, но народът показа, че не го ще. Същият бе уловен от камерите как криволичи по коридорите на Софийски университет след солидно почерпване и след това бе пенсиониран. Този кандидат за славата издаде една книга с кърваво червени корици и заглавие "Как за малко нямаше да ни има", която се предлагаше като награда от водещия на предаването на активни участници от публиката. Фактът, че досега ни имаше, но не е сигурно дали занапред ще ни има, обаче не бе отчетен от участниците.
Пиша, че предаването е преждевременно, защото "юбилеят" на обсъжданото събитие е 4 декември. Тогава през 1963 г. на пленум на ЦК на БКП се обсъжда и гласува предложение за по-нататъшно сближаване на България към СССР главно по икономически причини -

да се преодолеят затрудненията

в националното стопанство, породени от ускорената индустриализация и за синхронизиране на икономическото развитие и потреблението. В документите никъде не се посочва, че се предлагаме за 16-та република на СССР. Даже първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков на пленума предупреждава, че в никакъв случай не става дума за "пълно присъединяване към СССР", че това сближаване няма да доведе до загубване на независимостта и суверенитета на държавата. В отделни изказвания се чувстват такива увлечения и призиви за 16-та република, но официалното становище не съдържа такъв мотив. И Т.Живков, и правителството напълно съзнават, че това не може да стане нито в близко, нито в далечно бъдеще и правят възможното да не стане.
Това е един от любимите "маньоври" на Живков, когато се налага да се жонглира, за да се излезе от затруднение и хитро да се изпроси икономическа помощ. На среща със съветското ръководство българската делегация предявява такива претенции, иска такива привилегии и облагодетелстване, че Анастас Микоян се обръща към зам.-председателя на Министерския съвет Станко Тодоров не с "дорогой", а със "золотой товаришч..." (златен).
В телевизионното предаване (9 октомври т.г.) заклеймяващите "предателската" постъпка за по-голяма убедителност внушаваха, че няма такъв случай на национално предателство в света - държава сама да се предлага на друга държава. Категорично грешат умишлено. Има такива случаи, когато държави доброволно се обединяват, сключват  тесен съюз помежду си, даже променят наименованията си и правят частични изменения на законите и Конституциите си, за да се защитават взаимно, да оцелеят и да си осигурят планомерно и пропорционално развитие, подпомагайки се.
Такъв е случаят с най-близкия ни съсед - Югославия, формирана след Първата световна война. На 1 декември 1918 г. се образува Сърбо-Хърватско-Словенско кралство. На 3 октомври 1929 г. се преименува в Югославия, която включва Сърбия, Черна Гора, Хърватско, Далмация, Македония и Босна и Херцеговина. Трябваше да съжителстват  православни християни, католици и мохамедани в единна държава, което никак не е лесно. Федерацията се запази и след ІІ световна война.   Разпадът след 1990 г. стана с кървави братоубийствени войни, не без вмешателството на Великите (интересчийски) сили, които насъскваха югославските народи едни срещу други,  въоръжаваха албанските бунтовници на Хашим Тачи с най-модерни оръжия и бомбардираха Белград. Противно на политическото внушение, че Сърбия е агресорът, истината е, че хърватите и босненците първи нападнаха сръбските войскови части в тези републики. И започна кървавия отговор.
През февруари 1958 г. три арабски държави - Египет, Сирия и Йемен, образуваха Обединена арабска република с общо ръководство. Президент на тристранния съюз стана Гамал Абдел Насър, ръководител на Египет, а президентите на Сирия и Йемен бяха негови заместници. Формираха общи военни сили, за да противодействат на вечния си враг Израел, с единно военно командване. Извършени бяха и процеси на спояване и  в икономическото развитие. Този съюз просъществува до 1961 г. Сирия първа излезе от него, след това се откъсна и Йемен. Това бе първият доброволен опит за преодоляване на различията и образуване на единна арабска общност, за съжаление - неуспешен.

Най-дълго просъществува обединението     

БЕНЕЛЮКС. На 5 септември 1944 г., още преди да е завършила ІІ световна война, новоосвободените от хитлеризма Белгия, Нидерландия и Люксембург създават първо митнически съюз, а от 3 февруари 1958 г. и икономическо, политическо и социално обединение, наречено БЕНЕЛЮКС (съчетание на първите букви от наименованията на държавите).  Трите държави сключват договор, с който създават обща икономика, единни финанси, съвместна търговия и социална политика. Синхронизират си законовите и практическите си действия, което довежда и до  стабилен икономически растеж, широка средна класа и висок жизнен стандарт. Няма обявен акт този съюз да е прекратен и след влизането им в Европейския съюз.  
Още по-тясно обвързване на европейски страни става с образуването на Европейската икономическа общност, наричана още Общ пазар. През 1957 г. се сключва т.нар. Римски договор, който започва да действа от 1 януари 1958 г. В Общия пазар влизат Франция, Западна Германия, Италия и трите държави от БЕНЕЛЮКС. Общият пазар става затворена общност само за членките, в която се премахват митническите и количествените ограничения в търговията между тях, установява се свободно движение на лица, стоки и капитали; формира се обща икономическа политика, обвързване на селското стопанство и транспорта и най-вече сближаване и синхронизиране на законодателството.
Нищо по-различно от тези доброволни и свободни унии не е замислено и искано с предложението за по-тясно сближаване на България със СССР. В него основната цел е също

по-стабилно и планомерно икономическо развитие

и взаимопомощ, по-близка до народите социална политика, съчетаване на политическите и международните прояви. Сближаването не е свързано нито с промяна на Конституцията и законите, нито изменение на наименованието на България. Не е предвиждано нищо повече от това, което са правили всички посочени по-горе страни в учредяваните от тях съюзи, обединения и в общия пазар. Защо никоя от тя не се е почувствала предадена, използвана, експлоатирана, нито е обвинена в национално предателство? Какво предателство има и в нашия  виртуален опит за сближаване със СССР? Но това е любимата дъвка на днешните неолиберали, евроатлантици и абонати на фондациите "Отворено общество" и "Америка за България" и на депутатите от ГЕРБ.
Наследник на Общия пазар е днешният Европейски съюз, в който влиза и България. Обвързаността между страните членки е много по-силна от всички досегашни държавни съюзи и обединения, с най-твърди ограничения и най-строго подчинение на Европейската комисия. Наложено е  почти пълно обезправяване на страните членки на ЕС. Американските щати, които влизат в състава на Федералната република САЩ, имат повече права и независимост, отколкото европейските държави в ЕС. Всеки американски щат има собствена конституция, двукамарен парламент, избиран пряко губернатор, собствени съдебни органи, самостоятелни съдебни решения и изпълнение на присъди. В някои щати още съществува смъртното наказание, в едни щати екзекуциите се извършват със смъртоносна инжекция, в други - на електрическия стол. И федералното правителство не може да ги отмени и да им наложи друго.

А в ЕС се налагат толкова много диктати,

че отделните държави се задъхват да ги спазват. Налага им се да произвеждат промишлени и селскостопански продукти не колкото могат или искат, а колкото ЕК определи. Едни държави ще произвеждат това, а други - онова; вие изработвате толкова, колкото ЕК каже. Няма да ядете шкембе-чорба, защото е вредна. Ще отглеждате само прави краставици и не по-дълги от 15 см. Хората ви може да гладуват и да  боледуват, но кокошките трябва да са щастливи. Ще приемате бежанци, колкото ви кажем и каквито ви кажем. Ще им осигурявате всякакви удобства, а вашите поданици може да спят и по улиците. Ето какво ни налага ЕС. И млекопроизводителите  изливат млякото си по улиците, зеленчукопроизводителите унищожават продукцията си, тютюнопроизводителите палят балите, а хората в малките селища са  беззащитни и  се страхуват за живота си от неканените гости. Това става в цяла Европа, включително и в дисциплинирана и охранявана Германия.
Не в 1963 г., сега има прояви на национално предателство от пълното подчинение и сервилничене пред ЕС и най-вече във военната област. Но за депутатите от ГЕРБ, за хранениците на западните спонсори и т.нар. грантаджии това са евроатлантически ценности.