Страх

Медиите са четвъртата власт. Те разказват за всичко - от личната драма на излъган пенсионер, до ужасяващи корупционни схеми на най-могъщите хора в държавата. Думите събарят стени, че и правителства. Защото са безпощадни и подплатени с доказателства. Журналистическо разследване означава да разобличиш тежка далавера, премълчавана истина или управленски провал. Репортери и редактори ходят с високо вдигната глава, защото не им се налага да правят компромиси с честта и името си. Не ги е страх, че може да останат без работа дългосрочно, или че може да се случи нещо лошо с тях или с близките им. Професията журналист е уважавана и платена... Всичко това е блян. Не от днес или от вчера. Но ще си остане такъв и утре.
А сега за реалността. Журналистите ги е страх. От всекиго, дори от собствените им думи. Страх ги е не само за професионалното, а и за физическото им оцеляване. Политици обясняват на гилдията какво, кога и как трябва да се казва. Често го правят публично. След политиците, идват бизнесмените. Обикновено става въпрос за пари - и за съществуването на медиите трябва финансиране. Поведението на журналистите определя и финансовата благосклонност на определени лица. Някои просто си плащат, за да не ги споменават. И медиите ги ухажват. Има страх още и от собственика, продуцента и редактора. Защото утре може да останеш без работа. А кредитът ти виси на шията като воденичен камък. Сметки за ток, вода, парно, наем, учебните пособия за децата също на теб чакат... Точно тези елементарни физически необходимости са стиснали за гушата и пречат на много хора да бъдат истински журналисти. Знаете за пирамидата на Маслоу. Защо тогава се изненадвате, че в медиите има автоцензура, че журналистите си признават за натиск отвътре и отвън?
Много медии се превърнаха в безгласни пионки. Медиите бяха четвъртата власт. Преди да ги превземе страхът.