Говедовъдите настояват за опростена схема за субсидии

Схемите за субсидиране в говедовъдството са трудни и тромави. Има много проверки и голям административен натиск. Това заявява изпълнителният директор на Националния съюз на говедовъдите в България (НСГБ) Михаил Михайлов, цитиран от fermer.bg. Хиляди тетрадки трябва да се попълват, включително, че всеки дан фермерът е измел обора и фермата си. Това не е нормално, допълни още той.
От сектора са връчили доклад за административните пречки в работата им на земеделския зам.-министър Лозана Василева по време на първото изложение за животни и фермерски храни "Фермер Експо Раковски 2017". Според Михаил Михайлов в доклада няма точни и преки предложения. Това е един доклад за размисъл, а министерството да изготви програма, да започне дебат, да има стратегия за говедовъдството, категоричен бе Михайлов.
Друг проблем, според него, са наредбите, които са излишно дълги и сложни. За да могат фермерите да се справят с тях, им трябват консултанти, което също е разход за стопанина. По изчисления на браншовиците един говедовъд губи около 30 часа на месец в попълване на документи. Ние непрекъснато говорим да намалим себестойността на млякото, а караме стопаните да се занимават с глупости.
Следващият проблем, засегнат в доклада, е за държавната профилактична програма. Четвърта година не могат да решат въпроса, а юли не можем да ваксинираме животните, въпреки, че това трябва да става до края на март. Така млечността пада, има повече аборти, заявяват говедовъдите. Засягаме и някои помощи, които трябва да се осигурят чрез държавната профилактична програма. Михайлов посочва като пример как миналата година в Чехия е проведено като държавна помощ изследване на цялото поголовие за мастит. Внасяме искане за допълнителна профилактична програма.
Говедовъдите настояват да се реши и колко крави минимум трябва да гледа един стопанин, за да може да изхранва семейството си и съответно колко литра трябва да получава. Михайлов даде за пример Румъния, където минимумът е 50 крави. Освобождават ги от данъци, който направи 50 крави. Според него такъв трябва да бъде и модулът за България, а получаваното мляко да е 6000 кг от крава.
За всяка стотинка, която излиза от МЗХГ под формата на субсидии, подпомагане, се разгаря един много жесток дебат дали за автохтонните породи да се вземат пари, дали за продуктивните породи да вземат пари, по колко да вземат, какво да докажат и как да го докажат, е казал Рангел Матански, председател на организацията на млекопроизводители "Фермерско мляко".  След 2020 г. субсидиите ще намаляват като размер. Това означава, че ако не са постигнати по-добри икономически показатели, ще има фалити. Разликата дали фермерите ще фалират през 2007 г., 2012 г. или 2019 г. е никаква. Това е агония, която рано или късно ще свърши. Така че ние трябва да знаем в каква посока да се развиваме, за какво да се дават парите и какво искаме да постигнем.
Според него важен проблем е и качеството на млякото, и липсата на стимул за подобряването му. В Америка дават допълнително пари, когато млякото е под определени показатели микробиология. И там самите преработватели стимулират фермерите да се развиват, защото плащат на протеин, плащат на по-чисто мляко и постигат по-добър рандеман, т.е. нещата са свързани. В България ние плащаме на литър, няма значение какво е млякото, казва Матански.